ДОКАТО ТЕАТРИТЕ СА ВЪВ ВАКАНЦИЯ

Още е лято. За някои от нас зимните занимания и вълнения са заменени с ваканционни - отиване на курорт. Театралните зали са отстъпили място на пясъчните плажове и зелените горски поляни и там, почивайки си, можем да сведем културните си интереси до книга в ръце и да ги заменим с културно поведение, от чиято липса често страда чудесната ни природа.
Оказа се, че мнозина от моите приятели са намерили особен, но логичен начин за отдих - заменили са ваканционното лентяйство с подреждане или по-съществено почистване на домовете си и дори (по-смелите) - с ремонти. Досещате се, че споделям всичко това, защото и аз направих опит да въведа някакъв ред поне в кашоните и папките, където съм натъпкал ръкописи, книжа и всякакви други спомени. При възрастните хора спомените играят изключително важна роля и аз сърдечно ги препоръчам на своите акрани като стимулатори на по-бодри мисли, доколкото такива са възможни в днешната ни житейска обстановка.
Между многото изненади, на които се натъкнах при "разкопките" в кашоните и папките, бяха и няколко брошурки или само списъци на планирания и осъществен театрален репертоар, издадени от тогавашното ведомствено ръководство. Те отразяваха сезоните 1968/69, 1981/82, 1982/83 и 1984/85, когато действаше наредба, според която се изисква половината от репертоарът на театрите ни да бъде национален. "Горките" зрители - трябвало е да гледат на сцената своите и на съседите житейски перипетии и проблеми, а не тези на хомосексуалистите, на които се пречи да сключват брак и да отглеждат деца. А актьорите е трябвало да се "мъчат" с конфликтите, образите и диалозите, художествено пресъздадени от писатели като Димитър Димов, Иван Пейчев, Камен Зидаров, Хайтов, Радичков, Джагаров, Радоев и още мнозина, както и с пиесите от националната ни класика - на Яворов, Вазов, Йовков, Ст.Л.Костов, Страшимиров, П.Ю.Тодоров и други.
Имаше кусури в театралния ни живот. Дори в репертоарната област - помня, че написа комедия някакъв си големец с псевдоним Никман и я поставиха, а беше абсолютно несъстоятелна. Щатовете на театрите бяха изкуствено надути. В разни комисии се допускаха участници, които журираха себе си. Съвременната западната драма идваше на наша сцена с известно закъснение, но нашият зрител я гледаше, и то в най-добрите й образци.
Никой директор не беше обесен, дори наказван за неспазване на разпоредбата за петдесетте процента български репертоар (класика и съвременни заглавия). Повечето от тях обаче я спазваха, защото имаха интерес - публиката и артистите харесваха родната драматургия, която в много от случаите заслужаваше това. А немалко от театралните директори качваха на сцените си повече от препоръчваните петдесет процента български пиеси. В справката за 1984/85 година например се вижда, че заглавията от родната класика и съвременни наши автори преобладават в доста от театрите: Видин, Велико Търново, Габрово, Димитровград, Перник, Разград, Русе, Силистра, Стара Загора, Търговище, Хасково, Плевен, както и в пет от куклените театри. Подобна е картината и в другите информации, които изрових от папките си.
    Сега за съжаление не е така. Дано опитът на Министерството на културата да поощрява финансово театрите, които поставят нови български заглавия, да не се изкористи. И дано в театрите, главно в куклените, престане да се смята, че щом си учил режисура, значи си писател. В програмката пък на Втория национален преглед на държавните куклени театри, състоял се през 1973 година, видях, че от 24 показани спектакъла само три не са на пиеси от български автори. Между участниците са Каралийчев, Хайтов, Радичков, Валери Петров, Рада Москова, Иван Теофилов.
Разбирате ли защо Яворов е казал, че "драмата е преди всичко литература". А Иван Вазов се е провикнал: "Дайте ни българския живот на  сцената! Ето една широка задача за нашите писатели. Нека вложат таланта си в художественото му изобразяване, но освободени от всяка подражателност на чужди модели". И т.н.
Но не можем да виним писателите в държава, където демократичната слободия, дадена на театрите, води до национален нихилизъм. И за да не бъда смятан за шовинист, ще завърша с няколко думи на скандинавеца Хенрик Ибсен: "Докато се счита, че е по-важно да се строят църкви вместо театри, дотогава  изкуството не ще може да се развива правилно и да бъде необходимост".