Грижата на Макрон

Докато ние тук се офлянкваме, френският президент Макрон дойде, за да ни подсети, че сме загърбили работата по една "незначителна" на пръв поглед грижа - тази за командированите българи в страни от ЕС. Нарочна евродиректива се стреми да осигури по-голяма защита на правата им, да улесни трансграничното сътрудничество и да противодейства на социалния дъмпинг. Още повече, че близо 1,2 милиона работници са пратени в рамките на ЕС за предоставяне на услуги, но съществуващото законодателство за командироването на работници невинаги се прилага правилно. И най-вече за "опърпаните" българи, които търсят по-добър живот навън. Които все са на страната на прецаканите. Но ето, че самият Макрон си постави като основна цел на обиколката в Източна Европа да постигне промяна в условията за командироване на работници от по-бедните европейски страни във Франция, чието наемане създава нелоялна конкуренция със заплати и осигуровки.
На пръв поглед грижата на френския президент е похвална. Особено при искането за Европа на две скорости. Но само на пръв поглед. На втори обаче проличава грижата за пазара на труда в собствената му страна. Където прекаленото навлизане на бедни "роднини" създава повече проблеми и подбива цената на труда. Още повече, ако родното ти законодателство подритва директива на ЕС като нещо странично, като пожелание за бъдещи промени, ако влакът още ни изчака. Нашето правителство е в дълг и към командированите, затова много от тях са си същите "прошляци" отпреди тръгването. А "равна заплата за равен труд" си остава благо пожелание и на чужда земя. На принципа: каквото си постелеш, на това ще легнеш.
Ако условията на заетост във вашата страна са по-благоприятни от условията в приемащата страна, можете, разбира се, да ги запазите по време на командировката, съветват европейски експерти. Олее...