Преброяването на дивите зайци в науката

Прогресът, както и всичко останало на този свят, е нещо многолико. Обичайно виждаме, защото ни се иска да виждаме, светлата, положителната му страна. Често обаче тя е съпътствана от сенчести аспекти, които първоначално пренебрегваме, а те вземат, че се наврат в очи, особено когато палачинката се преобърне.
Хенри Форд например е разбирал автомобила единствено като инструмент за реализиране на личната свобода. Задръстванията, прахосването на природни ресурси и екозамърсяването влизат значително по-късно в калкулацията. По подобен начин модерните самобръсначки с по няколко остриета ненапразно обещават гладко и безболезнено бръснене, но пък се задръстват, ако не на втория, то на третия или четвъртия път. Супертехнологичната рожба - германските свръхскоростни влакове ICE, серийно показват в жегите неочакван дефект - климатиците им излизат от строя и пътниците в тях неведнъж са били подлагани на температури до 50 градуса. Ако пак се върнем към автомобилите - преди години елементите на окачването издържаха до 400 хиляди километра, а сега по около 50 хиляди. "Професионалните" оправдания са "императивът на олекотяването" и бързането при проектирането, диктувано от своя страна от бързината на обновяването на моделите.
Новият закон за научните степени и звания безспорно разруши бента многогодишно задържащ съответното израстване на учените у нас. Цедката, която бе наложена още от 70-те години на миналия век, у нас просто бе прекалено

бюрократично непропусклива

Отделен факт е, че тя перманентно бе в "своеобразна" политическа зависимост от изпълнителната власт, която пък за науката е принципиално неприемлива. В този конкретен случай не става дума на ангро да се оплюят мнозинството достойни хора, участвали в миналото във Висшата атестационна комисия, в нейния президиум и научните съвети, а за принципа на подбор и назначаване на състава им - със заповед, подписана от министър председателя. Което, както и да бъде погледнато, бе първопричината за много пороци и дефекти в работата на ВАК и на неговите подразделения.
Предоставянето на права на университетите за присъждане на научни степени и звания по новия закон бе правилно решение. Но бе предварително ясно, че след приемането му мало и голямо масово ще се втурне към заветните по-високи степени и звания. Както и стана през последните месеци.
"Голямото", естествено, не може да буди безпокойство, защото както споменах, на много хора, включително в моята област, времето, особено за професорство, бе не само дошло, но и често

попрезряло с тенденция да отмине

Къде ги у нас нормалните другаде четиридесетгодишни професори? Аз самият навремето внезапно се оказах "най-млад в професията" - и то на цели петдесет и четири лазарника.
Така че на "голямото" в науката с удоволствие се помага и аз самият текущо помагам според силите си по заседания на разни журита. Проблеми откровено няма и с "по-средното" в науката. Защото не само от теорията е известно, че макар и далече от "сияйните върхове" на мисълта, то осигурява онова, което се нарича научна среда, атмосферата, органично потребна за виреенето на "големите хрумвания, идеи, концепции и открития".
Истинският проблем съставлява "малкото" в обичайната му форма, тази на войнстващата посредственост. Формалните изисквания това "малко" по никой начин не могат да го спрат. Защото лицата, съставляващи го, есенциално живеят не с отвлечени висши материи, а точно с буквалното и бюрократичното, с

елементарното на параграфа

с вместването в предписаните обеми, със спазването на всяка цена на спуснатите отгоре срокове, със стриктното съблюдаване на винаги правилните инструкции. Това именно са неизмислените герои от "Преброяването на дивите зайци", където най-важното е не свършеното, а отчитането на "свършеното" - "данните да бъдат нанесени в съответните графи". За участие в общността на посредствеността са абонирани субекти, никога незадавали си въпроси за смисъла или за безсмислието, въобще и в частност.
Това, което липсва при новата ситуация в българската наука, е демократичният и научният контрол. Контролът не формално, а този по същество. Контролът, който, ако не бъде своевременно въведен, може достоверно да се прогнозира, че в страната ни само за година ще се появат поне 20 хиляди нови професори.
Защо 20 хиляди? В съседна балканска Румъния при подобен закон за същия период са били избрани към 70 хиляди. Така че спокойно делим на три и

благосклонно закръгляваме надолу

Национална контролна институция по присъждането на научни степени и звания задължително трябва да има. В противен случай професорското звание у нас ще потвърди правотата на закона на професор Сирил Паркинсън гласящ, че броят на генералите във всяка армия се явява обратно пропорционален на убитите в сражение противникови войници. Сиреч, колкото повече професори ще се пръкват в България, толкова по-нищожна ще бъде в национален и международен мащаб родната наука.
Тази именно констатация опровергава иначе добродушната нагласа, че "някой си може да напише пред името си каквото си иска, ама ние нали си знаем кой колко чини". То и досега някои от някои университети си пишеха пред имената каквото си искат, същевременно ние отлично знаехме те какво струват, но същите продължаваха еднолично да ни нравоучат по телевизиите. Сега обаче, когато пак тези законно ще започнат да си пишат титли пред имената, става, поне според мен, още по-страшно. Защото от полузаконни посредствеността и наглостта се превръщат в напълно законни, и то не само в политиката и по масмедиите, но и в храма на науката.
Изход има. Дали ще го намерим отново, е

по български сложен казус

Още преди приемането на сегашния закон публично предлагах всяка научна гилдия - икономисти, прависти, лекари, философи, педагози, филолози, културолози, изкуствоведи, инженери, архитекти и всякакви други значими професии, с демократичен вот периодично да си избира национална колегия от, да речем, двадесетина човека. Тази колегия би следвало да има правото с тайно гласуване, след съответно задълбочено разглеждане и обсъждане в разумен срок на книжките, разработките, преподавателската и творческата биография, научните приноси и рецензиите върху тях, да утвърждава или да отказва утвърждаването на всеки "кандидат за славата" съответната научна степен или звание.
Евентуалните поправки в действащия закон за научните степени и звания в указаната по-горе насока биха закъснели, ако не бъдат направени още през тази есен. Духът на безобразията, не само по лични наблюдения, въпреки старанията на редица добросъвестни учени, вече е изпуснат от бутилката. Напъхването му обратно все пак засега е възможно и е в прерогативите на законодателя. И ако последният е добросъвестен, непременно ще се възползва от въпросните свои прерогативи.