Спомен за Георги Колимечков

Райна ТОДОРОВА

През трудовата си дейност се срещнах с много ръководители, отдали знания и опит за развитие на образованието. Един от тях бе Георги Колимечков. Кой е той? Роден е през 1911 г. в с. Драганово. Завършил е Оряховската мъжка гимназия. Докато следва Славянска филология в София, работи като келнер във вегетариански ресторант, за да се издържа. След завършването е назначен за учител в Петрич. Младият учител смело поставя въпроса правителството да отдели повече средства на Министерството на народната просвета за изграждането на модерни училищни сгради. Тези, които си спомнят онези времена, знаят, че за учебни стаи се използваха доброволно предоставени жилища.
Заради комунистическите му идеи и активно участие в БОНСС Колимечков е уволнен. Съдбата му не е лека. Поразен е от диабет, но го лишават от правото да получава инсулин. Лекари му го доставят тайно. Като изявена личност, Колимечков е привлечен на работа в МНП, за  да оглави управление за подготовка на учителски институт и педагогически училища за начални и детски учители. Още тогава си дава сметка, че и за учителите в Петрич - в най-южната част на страната, и за тези в Оряхово е необходима информация за развитие на образованието, което засяга целия народ. От 1957 г. започва да издава бюлетин в тираж 6000 екземпляра, който се разпространява чрез РЕП. Той цели да информира системно и последователно ръководствата на учебните заведения за нови нормативни документи, засягащи работата на училищата.
Като ерудирана личност Георги Колимечков знаеше много добре колко е необходимо да се познава чуждият опит, за което се налага владеенето на чужди езици. Той е създателят на първата чуждоезикова гимназия с пансион в Ловеч - за изучаване на чужди езици (руски, английски, немски, френски), с преподаватели, привлечени от чужбина.
За известно време е зам.-министър, съветник на министър Ганчо Ганев. По това време излиза публикацията във в. "Стършел", че в България не се прилага наклоненото писмо на Екатерина Велика. Колегите на Колимечков в негово отсъствие подготвили отговор, че това ще стане незабавно и Ганев побързал да подпише писмото, за да успокои "стършелите". Колимечков е на друго мнение. Предлага да се проведе конференция с участие на педагози, психолози, лекари и след това да се вземе решение. Резултатът е отрицателен. В България не се въвежда наклоненото писмо на Екатерина Велика.
Колимечков беше непримирим към равнодушието и безразличието. Когато набеждават Д.Цв., научен работник в Научноизследователския институт "Акад. Тодор Самодумов" и го нарочват за изключване от партията и уволнение, Колимечков отива в ЦК на БКП с предложение да се поставят на везни миналото и настоящето на научния сътрудник, владеещ 4 чужди езика, член на Международното бюро по образование в Женева. Решението е в полза на научния работник.
Георги Колимечков притежава редица ценни човешки качества: завидна синовна обич, загриженост към семейството, готовност да помогне всекиму. Затова трудът и животът му не остават незабелязани. Той е първият, който получава званието Народен учител през 1973 г.
Така и не мога да си обясня как само за един ден стотици негови ученици и колеги разбраха за кончината му и дойдоха, за да го изпратят в последния му път. Почина на 14 януари 1975, на 64 години...