Битовизми

Първите сблъсъци с новините за брутално убийство заради комат хляб или 30 стотинки хвърляха в шок мнозина. Беше непознато за обществото ни. След това съобщенията за битови кражби "набраха" скорост и пробиха на първите страници във вестниците. В по-ново време някакъв полицейски инспектор махна с ръка и нарече "битовизъм" потресаващо убийство заради 2 лв. Почти невярващо слушахме разказ как в полицейско управление отговорили на молбата на възрастен човечец да открият съпругата му с думите: "Занимаваме се с издирване от "Мерцедес" нагоре!"
Мизерията, до която бяха докарани хиляди българи, превърна убийствата заради джобни пари, компоти от мазето, тенджера със сарми или буца сирене в статистика, почти неизменна част от седмичния бюлетин на полицейските управления.
В жегата на 8 юли се прокрадна поредното съобщение: пребиха 81-годишен дядо за 40 лв. и храна. Не че сме свикнали и оставаме равнодушни към "сводката", но съобщението избледня. По-показателна за успеха на държавата в битката с мизерията и увеличаващата се и заради нея битова престъпност се оказа новината за присъдата на 67-годишната пенсионерка Мария Б. от Шумен. Ако в следващите три години "сгази" закона, като нищо ще прекара 6 месеца зад решетките. Защото се е топлила три години неправомерно с дърва от държавата. Педантични чиновници смятали и пресметнали, че пенсионерката е получила незаслужено дърва за 510 лв. Горката леля Мария! Пропуснала да декларира огромните суми, които получавала извън грандиозната си пенсия от 136 лв. Заради недоимък, заради липса на пари за храна и лекарства жената изкарвала от 25 до 45 лв. месечно, работейки в местен пенсионерски клуб. Но яко сгазила лука! По-яко от кредитен милионер, трафикант, убиец или крадец.
Браво! И на държавата, и на системата! Абсолютен престъпник си е леля Мария! Така трябва да се преследват живеещите в мизерия. Никаква прошка! Всеки лев държавна пара трябва да отива по предназначение - за бонуси на послушни чиновници, за магистрали, за комисиони, за имиджови агенции, за пиар, за паметници, за каквото е необходимо на властта, за да гарантира държавността... А спрямо простолюдието, което е на ръба на оцеляването, трябва да се прилага законът - буквално и с пълната му строгост.
Можела ли е леля Мария да се спаси от присъдата? Можела е. Както са направили мнозина социалнослаби като нея - поискали са опрощаване от държавния глава на дълговете си. Но какво направила жената? Може би е повярвала на чиновник, който с досада е махнал с ръка и я е отпратил с мотива, че няма кой да се занимава с нейните мижави доходи. Навярно дори се е подиграл с незнанието и въпросите й. А след това педантично е сметнал стотинките, за да се докара пред началниците си.
Леля Мария от Шумен, също като хиляди българи на нейното дередже, е вярвала и се е надявала, че има справедливост. Че има държава, която да я защити. Управници, които да мислят за нея. И съдебна власт, която да не буквоядства, а да въздава правосъдие. Най-вече за крадците, убийците и мошениците. Не за жертвите на мизерията и на неспособността на властимащите. Сбъркала е жената. Кой може сега да я убеди, че тук има държава, която мисли за нея?