Поезия с огнедишащи социално-патриотични интонации

С това впечатление завладява вече десетилетия истинските ценители на изящната словесност творческият свят на Матей Шопкин.
Такъв битува поетът и в най-новата си творба - "На този свят". В книгата си авторът предлага за първи път пред читателите нови 79 стихотворения.
Погледната в сюжетно-тематичен план, стихосбирката не ни изненадва, защото се докосваме до познатия ни творчески натюрел на поет и човек, който остава верен на своята идейна барикада и литературна социално-гражданска позиция. Читателят се среща отново с едно изключително честно, откровено, изповедно поетично четиво.
Много от стиховете му са едно своеобразно синовно преклонение пред българската земя, в която човекът може да бъде истински щастлив и си заслужава да се живее. Неслучайно поетът заявява:

На този свят остава моят род
и неговият път ще продължава
с великата борба за чест и слава
и с огнената жажда за живот.
                ("Проглас")

Струва ми се, че под родното поетическо небе нямаме друг творец, в чиито стихове да присъства така респектиращо патриотичната тема.

Прегърнал вълшебна Орфеева лира,
живея под вечния български свод,
живея и вярвам, че тук се намира
големият смисъл на моя живот.
              ("Големият смисъл")

А колко здрави и дълбоки са корените на обичта му, закърмена още от майчината люлка в родното му място.

И затова се връщам, роден край,
под стряхата на бащината къща,
при моя незабравен земен рай,
където всичко с обич ме обгръща.
              ("Роден край")

И този глас на неизкоренимата и завещана от дедите ни сроденост с татковината ни звучи не по-малко покоряващо и в стихотворенията му "Пролетен шепот", "Утринен възторг", "Славослов на Костенец", "Вечер в Петрич" и мн. др. Това е може би и основната тъкан, която е органически втъкана в канавата на цялото му творчество. Любовта към отечеството у Матей е неразривно свързана не само с героичното ни минало, завета на нашите достойни предци, но тя е подплатена и с невероятното му преклонение пред красотата и обаянието на уникалната българска природа. В това ни убеждава и възторженият живописен пейзаж, който одухотворява атмосферата на редица негови творби.
Немислим е обаче творческият свят на Матей Шопкин без неизменното присъствие наред с патриотичните мотиви и на социално-психологическата тема. Поетът не може да понася безпрепятствено ширещите се социални неправди, лъжите, измамите и бруталната арогантност, ненаситната алчност, които разнищват днешна капиталистическа България. Поетът более и страда за унизителната участ на изтерзаните и изпаднали в незаслужена беда. Будната му гражданска съвест неистово крещи:

Навред по родните предели
върлува сган от подлеци.
Къде са свестните ни цели?
Къде са звездните венци?
        ("Попътни строфи")

Немалко стихове стенат от униние, напрежение, а други се тресат от негодувание и протест. В трети огорчението и разочарованието прехвърлят всякакви граници. Това предизвиква и поетовия суров упрек към осъдителното примиренчество на съвременниците му:

Виновни сме ние, защото мълчим
и всеки се крие зад маски и грим.
Мълчим обладани от гибелен страх
и с пламнали рани потъваме в прах.
           ("Пустота")

На гневен прицел в книгата е подложена с жестока, но справедлива присъда днешната антихуманна ценностна система, която се налага по най-арогантен начин от управляващите. Тя стряска и вбесява автора, който категорично заклеймява:

О, времена на безпаметни измени,
на подлости, на страх и нищета!
Угасват всички мисли съкровени
и пада прах над всяка красота.
             ("Време")

Тези стихове на Матей Шопкин в никакъв случай не бива да се квалифицират като поза и стремеж да се угажда и обслужват политически сили. Те ни грабват с крещящата си актуалност, гражданска загриженост, с войнстващата си непримиримост и доблест. И това сигурно зарежда поета със сили и енергия да се бори безотказно и всеотдайно за българската национална и социална кауза. Затова и няма намерение да слага оръжие, възправяйки мъжествено гръд срещу безпощадните низост и падение на днешния циничен ден, усърдно прикриван зад измамното було на някаква лъжедемокрация. В това ни убеждава недвусмислено и финалната строфа на стихотворението му "Време":

С душа открита, нежна и корава
във време на лъжи, позор и срам,
оставам син на моята държава
и няма никога да я предам!

Тези парещи слова изригват като огнена лава от пламналата като вулкан гръд на един поет-гражданин, посветил се всецяло на погазените светли мечти и идеали.
Новата поетична книга на Матей Шопкин "На този свят" не блести с някаква самоцелна художествено-естетическа натруфеност - нещо, което може да го демонстрира поетът с доказаната си професионална зрялост, но ни завладява с уникалното си неоценимо актуално поетическо въздействие. Стиховете му сякаш изхвърлят като необуздаем кратер огнедишащи социални и патриотични интонации, което издава експлозивния динамичен темперамент на напрегнатата му реактивна творческа индивидуалност. А това несъмнено му отрежда място сред водещите ни литературни творци в областта на съвременната ни социално-гражданска и патриотична поезия.