Нобелите 2021

Дали заради КОВИД-пандемията, или заради страстите около предстоящите избори, избуяли още преди да е започнала кампанията, тази година Нобеловите награди не предизвикаха обичайния медиен интерес у нас. Световните награди за постижения в науката, литературата и мира са създадени и финансирани от фонда на шведския изобретател на динамита и бизнесмен Алфред Нобел, който през 1900 г. завещава в него цялото си имущество (над 3 милиона тогавашни шведски крони). Наградите се присъждат от 1901 г., а наградата за икономика - от 1969 г. В една категория може да има до трима лауреати. Известни прекъсвания е имало по време на Втората световна война, а Хитлер дори забранява на трима германски лауреати да си получат приза. Нобеловите награди се присъждат всяка година за конкретни постижения от 4 до 11 октомври от Нобеловия комитет по решение на шведския Каролински институт - за медицина, а за останалите науки - на Кралската шведска академия на науките. Тази година паричното им изражение е 10 милиона шведски крони (ок. 985 хиляди евро).

ФИЗИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА

Американците Дейвид Джулиъс (отляво на снимката) и Ардем Патапутиян (от ливански произход) получиха медицинския Нобел тази година "за техните изследвания на рецептори за температура и допир". Те са обяснили "молекулярната основа за възприемането на топло, студ и механична сила, която има фундаментално значение за способността ни да чувстваме, интерпретираме и взаимодействаме с вътрешната и външната ни среда", се казва в съобщението на Нобеловия комитет. "Тези знания се използват за разработване на лечения за широк спектър от болестни състояния, включително при хронична болка". Двамата учени са не за пръв път заедно - през 2020 г. Джулиъс и Патапутиян спечелиха общо престижната награда за неврология "Кавли" и наградата "Граници на знанието" на фондация BBVA.

ФИЗИКА

Само във физиката тази година лауреатите са трима и получават приза "за пионерно моделиране на сложни комплексни физически системи". Половината награда си разделят американецът от японски произход Шукуро Манабе (първият отляво) и германецът Клаус Хаселман (в средата) "за физическото моделиране на климата на Земята, количествено определяне на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне", а другата половина получава италианецът Джорджо Паризи (отдясно) "за откриването на взаимодействието на хаоса и колебанията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби". Преди години Манабе и Хаселман са положили основите на разработването на съвременни климатични модели, позволили да се обясни глобалното затопляне с увеличаването на емисиите на въглероден двуокис от дейността на човека. Въз основа на тези модели може да се прогнозират проблемите от глобалното затопляне и да се направят опити за предотвратяването им. Измененията на различни величини в една физическа система може да изменят поведението й - при климата например да се премине от затопляне към застудяване. Лауреатът на втората половина на Нобела за физика Джорджо Паризи пък се занимава с математическо моделиране на комплексни неподредени системи, намиращи се на границата между хаоса и реда. Откритията му са приложими не само във физиката, но и в математиката, биологията и невробиологията.  

ХИМИЯ 

Двама споделят и Нобеловия приз за химия - шотландският учен от САЩ Дейвид Макмилан (отляво на снимката) и германецът Бенджамин Лист, които независимо един от друг са открили нов тип катализатори. С тяхна помощ може да се синтезират евтино различни вещества. Много индустрии и области на изследване зависят от способността на химиците да изграждат нови и функционални молекули. Те могат да бъдат от вещества, които улавят светлината в соларните клетки или съхраняват енергия в батерии, до молекули, които могат да направят леки маратонки или да потискат развитието на болестта в организма ни. Двамата учени получават наградата "за разработването на "органокатализа" - нов и гениален инструмент за изграждане на молекули, който помага да се направи промишлената химия "екологична". 

ИКОНОМИКА

На две бе разделен тази година и Нобелът за икономика. Лауреат на първата половина е Дейвид Кард (най-отляво) "за емпиричния му принос в икономиката на труда", а другата половина е поделена между Джошуа Ангрист (в центъра) и Гуидо Имбенс (отдясно) "за методологичния им принос към анализа на причинно-следствените връзки".

Дейвид Кард е канадски икономист по труда и професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли. Преди 30 години той доказа, че увеличението на минималната работна заплата не води до намаляване на работните места. А също - че икономическото въздействие на новите имигранти е минимално и те не са заплаха за пазара на труда. Джошуа Ангрист е израелски икономист, работи в САЩ. Един от водещите световни специалисти в икономиката на труда и икономическите аспекти на образованието. Изучава и връзката между човешкия капитал и неравенството на доходите. Гуидо Имбенс е холандски учен, работи в САЩ. Специалист по иконометрия и по-специално по методите за извличане на причинно-следствени връзки в икономиката.

От тазгодишните лауреати:

Седмина работят в САЩ, с различен родов произход са (американец, японец, шотландец, ливанец, канадец, израелец, холандец). Двама са от Германия и един е учен в Италия. 

Двамата най-млади са нобелистите за химия - родени са през 1968 г., а най-възрастни са лауреатите за медицина Манабе и Хаселман, родени през 1931 г. 

Двоен Нобел

Сред правилата за присъждане на Нобелова награда има условие, че всички награди, с изключение на наградата за мир, може да се дават на един човек само веднъж. Сред лауреатите има четирима, получили приза два пъти, само Мария Кюри я получава в две научни области. Наградата  на двама от лауреатите е в една и съща научна област:

Мария Склодовска-Кюри - Нобел за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г.

Линус Паулинг - Нобел за химия през 1954 г., награда за мир през 1962 г. 

Джон Бардийн - Нобел за физика през 1956 г. и през 1972 г.

Фредерик Сангър - Нобел за химия през 1958 г. и през 1980 г.