Мечти

В празничните нощи си пожелахме здраве и късмет. Дано всеки да ги има. Здравето и късметът обаче са твърде индивидуални. Време е да си пожелаем някаква обща национална цел.
Години наред ролята на такава изпълняваше влизането в НАТО и в Европейския съюз. Вече сме там. Днес на хоризонта не се задава нищо за влизане, така че трябва да се напънем за нова цел. Да решим да излизаме от някъде, звучи ретроградно. Не става. Можем да си пожелаем да построим Магистралата до морето. Целта не е лоша, но ми се вижда някак си краткосрочна. Няма да вдигаме пенсиите още няколко години и ще я изпълним. Можем да си пожелаем да станем "Швейцария на Балканите". Добре звучи, но е някак си изтъркано и като че ли твърде общо. Не се разбира какво точно трябва да правим, за да се случи. Красиво е, но трудно ще мотивира.
Моето предложение е да се напрегнем и да станем най-големите износители на охлюви в ЕС. Хем е конкретно, хем дългосрочно. Трябва в нещо положително да станем първи. Може да не е охлюви, а например боровинки. Или къпини. Или лечебни билки.
Ако на някой му се струва смешно, той да предложи. Никой няма право да се смее, ако няма предложение.
Да съберем хиляди предложения и да започнем обсъждане. Какво ще излезе накрая, трудно може да се предвиди. Важното е да се обединим около идеята, че ни трябва национална цел.
А всъщност, за какво ни е?