На фокус
Лъвът Милей или лудият Милей?
Новоизбраният президент на Аржентина може да нанесе вреди, от които страната няма бързо да се оправи
/ брой: 231
Хавиер Милей получи 55% от гласовете на аржентинците на втория тур на президентските избори, който се състоя на 19 ноември. Каква ще бъде съдбата на третата икономика в Южна Америка занапред? Трудно е да се предвиди, но мнозина не са големи оптимисти.
Като повечето съвременни популистки политически играчи, които благодарение на стечението на обстоятелствата успяват да дойдат на власт, аутсайдерът според социологическите проучвания ще заеме най-важният държавен пост.
Самият Милей се самоопределя като лъв - борбен, готов да разкъса всеки и всичко, което му се изправи на пътя или дръзне да му противоречи. В погледа му се чете дива ярост особено, докато произнася речите си и самоуверено чертае плановете си за бъдещето на страната. За противниците му това е достатъчно основание да го считат за луд. Още повече, че някои от идеите му, като например, затварянето на Централната банка и замяната на националната валута (аржентинско песо, б.р.) с щатския долар... e противоконституционна.
Към това се добавят и антихуманните му бъдещи политики като орязването на социалните помощи, насърчаването на хищническото съревнование между хората, защото "бедните са бедни, защото ги мързи да работят", който иска да успее трябва да разчита единствено на себе си.
Самоопределящият се като "анархо-капиталист", предизвика полемика по време на кампанията, изразявайки подкрепа за идеи като легализиране на продажбата на човешки органи и премахване на всички закони за оръжията. Той също така определи най-големия търговски партньор на Аржентина в лицето на Китай като "убийствен", аржентинския папа Франциск като "мръсен левичар", а изменението на климата като "социалистическа измама".
Какво доведе до избирането му?
Предисторията...
Злите езици твърдят, че семейната двойка Киршнер е възнамерявала да се настани трайно във властта. В типичен сюжет за латиноамериканските сериали, сред местните се говори, че Кристина и съпругът й Нестор Кишнер се разбират да се редуват на президентския пост, докато дъщеря им и синът им не бъдат достатъчно подготвени да ги наследят. По лошо стечение на обстоятелствата, момичето се оказва голяма крадла, заровила несметно богатство в двора на семейното имение и е принудена да избяга в Куба, за да не влезе в затвора. Брат й е пропаднал наркоман, който по време на криза - убива баща си. Версията пред народа е, че е получил инфаркт. А Кристина, за която има свидетели, че непрекъснато се карат и изобщо не се разбират - развива биполярно разтройство. По някое време се появява и по-млад любовник, който е част от охраната й. Но с теленовелата дотук.
Безспорен факт е, че по време на първия мандат на Кристина Фернандес, както самата тя предпочита да я наричат, бедността е значително намалена, средната класа се увеличава, проведени са редица социални политики. Всичко това поднася втория й мандат на тепсия, но тогава нещо се обърква и тя започва да губи контрол. Много от "старите представители" на средната класа негодуват, че се вземат от техните пари, за да се осигурява по-добър живот на нуждаещите се.
Наследникът й на президентския стол - десният Маурисио Макри не успява да направи полезни неща за държавата си и затова не е странно, че избирателите отново поглеждат с надежда към Кристина, която този път решава да бъде вицепрезидентка и да "помага" на следващия лидер Алберто Фернандес.
Дали заради непрекъснатите клюки и интриги или пък, защото в крайна сметка самата тя стигна до подсъдимата скамейка и към всичко това се прибавят КОВИД пандемията и икономическата криза, но особено през последната година животът в Аржентина стана много труден. "Всеки ден отивам в магазина и виждам нови цени", коментира жител на Буенос Айрес и допълва: "Изляза ли от столицата, не е сигурно, че ще има къде да заредя колата си, липсата на горива се усеща навсякъде. Затворени са бензиностанции, газостанции".
Инфлацията става 143%, а чуждестранни анализатори коментират, че 4 от всеки десет човек са изпаднали в крайна бедност. Хората, които искат да пътуват със самолет в чужбина трябва да плащат "данък пътуване", който е значителна част от самия билет... А корупцията и престъпленията придобиват чудовищни измерения.
И все пак...
Да, нормално е при така създалите се обстоятелства народът да жадува за коренна промяна. Очевидно и вляво и вдясно политиците са се изложили. Но колко трябва да си отчаян, за да дадеш гласа си за някой, който обрича още милиони на бедност? Да не бъдем лоши пророци, но радикалните идеи на Милей не предвещават нищо добро. Поне не и в краткосрочен план.
Аржентина ще се окаже поредната красива страна, неслучила на управници. Да не пропускаме факта, че първите, които поздравиха победителя след вота бяха бившите президенти на САЩ и Бразилия Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро.
Дипломатическите отношения с Москва и Пекин вече са прекъснати, Буенос Айрес отклони дългочаканата покана за членство в БРИКС и на практика започна да се самоизолира. А в момент на подобна тежка икономическа криза да се откажеш от помощта на Китай е повече от налудничаво.
Още не е встъпил в длъжност, това трябва да стане на 10 декември, а вредите започват. Аржентинци, които преди не са одобрявали Кристина и са се клели, че по-лошо не може да стане, отказват да си вдигнат телефона или да коментират новия си държавен глава.
Лъв или луд? Следващите 4 години ще покажат.