Интервю
Проф. Димитър Денков:
Историческата корупция е по-опасна от икономическата
При хронична беднотия трудно се печели с идеи, казва специалистът по история на философията
/ брой: 143
ДИМИТЪР ДЕНКОВ е професор по история на философията в СУ. Автор е на множество книги и публикации на български, немски, френски, английски, унгарски, турски, полски език, както и на над 300 публицистични статии във в. "Сега", ДУМА, "Култура", сп. "Ново време" и др. Преводач е на произведения на Кант, Хегел, Хайдегер, Гадамер; под негова редакция са български издания на трудове на Ницше, Фройд, Ръсел, Маркузе, Адорно и др. Бил е декан на Философския факултет в СУ и зам.-ректор. Ръководител е на Центъра за стратегически, исторически и политически изследвания към Националния политически институт "Димитър Благоев".
- Преди два месеца замислихте рубрика в интернет, свързана с основата на левите идеи - "Училище по социализъм". Какво означава това?
- Това стана благодарение на сайта socialisti.bg, чиято редакция предложи да се публикуват материали от идейно-програмната дискусия, която се води с широк кръг участници. Сред тези материали бе Манифестът на комунистическата партия, с чийто превод от първоизданието го връщаме тъкмо към езика на младите Маркс и Енгелс, а не към канонизираната версия, правена най-вече от руски и с редакции, съобразени с по-късната им роля на класици и образи на партийни знамена. Първоначалното заглавие на този исторически най-влиятелен програмен документ на левицата е Предначертание за комунистически символ-верую. Никак не е случайно, че имаме и Символ-верую на българската комуна, приписвана с предостатъчни основания на Ботев, чийто "Смешен плач" отдавна отсъства от учебните програми, тъй като според днешната политкоректност минава за комунистическа агитация с възхвалата на Парижката комуна. Не е случайно също, че Енгелс предлага на Маркс да нарекат тази програма Манифест на комунистическата партия: по това време - зимата между 1847-1848 г., особено популярни са Манифестът за Европа на Ламартин, тогава министър на външните работи на Франция, както и Принципи на социализма, Манифест за демокрацията на XIX век на Виктор Консидеран. Днес тези манифести минават за архаични, не попадат в полезрението дори на историци и теоретици, а за българската публика са почти напълно неизвестни. Но прочетат ли се, може да се помисли, че са писани наскоро, включително и с предложените политически и практически мерки. Наред с това ритуалното премахване на "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" от главите на българските вестници като че ли издуха и марксизма от главите на уж правоверно-левите партийци и теоретици. И те го равноположиха в програмите си с маргинални явления и имена, за които някога бяха подочували тъкмо в контекста на опортюнизма, но пък се забравиха класиците, класическите обществени проблеми и техните леви решения. Те се появяват само покрай някаква годишнина, каквато имаме и тия дни - 130 години от основаването на БСДП и поставянето на въпроса от Благоев "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" с възможни не само тогава отговори.
Накъсо: училището за социализъм има класическата цел да образова и окултурява в лявата традиция, да покаже, че много от днешните въпроси имат стари версии и отговори, че политическата работа е свързана не само с преходната актуалност, но и с култура, включително и на езика. И че политическият ангажимент не е само за днес, но и за разбиране на миналото и предвиждане на бъдещето. А ако за това се ползват съвременни средства за учене, питане и коментиране, каквито дава един сайт, то е съвсем разбираемо. Достъпът до това училище е открит за всеки, който има интерес към миналото на съвременните политически и икономически проблеми и техните предлагани и опитвани леви решения.
- Не е ли парадокс, че в държавата с най-бедно население в Европейския съюз левите идеи не можаха да спечелят хората за избирането на представителство в парламента? Защо стана така?
- Не е парадокс - беднотията, особено ако е хронична, почти безизходна и не емигрира, предполага определен конформизъм и подкупност, при което трудно се печели каквото и да било с идеи. В общество и при народопсихология, където завистта, недоверието, подозренията и оправданието на личната изгода на всяка цена са обичайни, това не е изненада. Освен това е съмнително дали предлаганите идеи от партии и коалиции, които минават за леви, са действително такива. Повечето са конформистки и запазват статуквото с обещания за подобрения на състоянието в неопределено бъдеще, но не и със същностни промени. Други са откровено носталгични и националистически, трети са крайно десни, но представени като леви, например корпоративният данък и танците около плоския.
Не се оцени и това, че коалиция с бивши членове на БСП, създали свои партии и движения, надали ще има успех; все пак никой не се доверява особено на ренегати. Немалко леви идеи има и в наричащите се десни партии, които се радват на по-активен електорат, съставен от сравнително състоятелните за нашите условия тридесетина процента. Те се вълнуват от свободното движение на хора, стоки и капитали, като пропускат да забележат, че свободно се движат най-вече хората с капитали, а другите са стока в позабравеното значение на думата. Иначе обичат животните, зелени са, макар първите зелени да бяха крайно леви; борят се срещу атомната енергия, но не и срещу атомните оръжия; настояват за свободно къмпингуване с опазване на дюните, което обилно се отразява и от медиите. И не забелязват, че поне една трета от земята ни пустее, страда от суши и наводнения, експлоатира се от стотина души със злоупотреби от еврофондове и се продава от наследниците за 500-600 лв. декара. Както казва един английски заселник, българите сте много чудни хора: продавате декар земя много по-евтино от декар тоалетна хартия и харчите парите за залози и игри на късмета.
- Някои анализатори смятат, че мнозина не гласуват за БСП, защото виждат, че международната конюнктура не благоприятства идването на левите на власт, а ако те поемат управлението, бързо ги свалят чрез майдан, чрез уличен натиск.
- Ако е така, то пак имаме проява на конформизъм от типа "Трай, та да е мирно селото", пренесен във външната политика. Но не мисля, че такива съображения са довели до отлив от БСП, която е доста предпазлива във външнополитическите си послания. Това, впрочем, се отнася за повечето партии, които отчитат реалностите и зависимостта от блокове и съюзи, от съседи и възможните проблеми, които ще се появят, ако се тръгне против течението на външнополитическата коректност и новите вечни съюзници. Погледната отвън, България е предвидима в последователната си непоследователност: винаги е толкова верен съюзник на победителя, че загърбва предишния, а покрай това губи и пазарите си. Вътре пък се преустройва или разрушава икономиката, пренаписва се историята и се сменя образователно-идеологическият канон така, както булевард "9 септември" набързо стана "Цар Борис Трети", а парковете се напълниха с празни пиедестали, на които някога бяха бюстовете на антифашисти.
Това е особено лесно и приемливо, когато немалка част от активното население, не само поради епидемията, е в условията на дигитално монашество, то се моли у дома пред иконите на компютъра най-вече да не спре интернет-връзката и да го изхвърлят от световната мрежа така, както го освобождават от офиса. Този конформизъм има и външнополитически измерения, които напоследък наричат "цивилизационен избор" - пак от векове и за векове. Тъжно е обаче, че той няма герои, а е само избор по сметка. Това е форма на историческа корупция, доста по-опасна от икономическата.
- Ако се придържаме към лявата политика, кои са онези червени линии, които БСП не може да пресече, ако трябва да подкрепи правителство, което изглежда, че ще е дясно?
- Те бяха очертани на последния пленум, макар да не бих казал, че линиите са толкова червени, направим ли аналогия с цвета на левицата. В сегашната ситуация изглеждат разумни и с ляв минимум, донякъде приемлив от страна на очаквано дясно правителство. Разбира се, не може да се пресече ангажиментът за защитата на трудовите хора, повишаване на доходите и тяхното справедливо разпределение, първи стъпки за справянето с ужасната демографска криза и не по-малко страшните регионални диспропорции, упадъка на образованието и науката, съсипващото действие на плоския данък върху всички обществени сфери. Със сигурност роля ще играе и персоналният състав на правителството.
Има и чисто партийно-прагматичен аспект - скорошни нови избори ще доведат до пореден отлив на гласоподаватели не само за БСП, но и изобщо, като ще задълбочат делегитимацията на политическата система с все по-малък брой избиратели. При гласуващи под 50% няма сериозни победители; победата е за обърналите гръб на политиката, което е симптом за отчуждение от общите дела и наивен изход към индивидуално спасение - обикновено в чужбина и със заеми, натоварващи бъдещето за сметка на мнимо добруване днес.
- В сегашната ситуация достатъчно ли е само свалянето на ГЕРБ от власт или социалистите трябва да си поставят и други задачи?
- Проблемът само външно е ГЕРБ и укрепената от него властово-икономическа структура, персонифицирана в Бойко Борисов и отляла се във феодализация из местната власт и т.нар. обществени поръчки. Донякъде е истина, че кадрите решават всичко, но не бива да се забравя, че те в голяма степен се определят от рамките, в които действат. И когато тия рамки са доста хлабави, кадрите могат да си позволят всичко. Затова рамките трябва да се заздравят, включително със строго спазване на закони и правила, но най-вече с морал на всяко управленско равнище. В това отношение могат да помагат медиите, ако се поосвободят от зависимостите на рекламодатели и скрито платени кампании за или против политически сили и фигури.
Иначе демографската криза, регионалните диспропорции, убийствените разлики в системата на всякакво обслужване между няколко големи града и останалата част на страната - от търговска мрежа и сигурност през здравна защита и образование до банкови и погребални услуги - са задачи пред всяка смислена политическа организация, но все пак предимно пред левицата.