Ще оцелее ли българският мед*

Медът е един от най-ценните хранителни продукти, освен че е и вкусна храна. През последната година обаче проблемите в сектора се задълбочават. Има спънки както при производството на мед, така и при реализацията му. Продължава да стои нерешен и проблемът с евентуалното смесване на българския мед с вносен. В тази връзка помолихме да направи обобщена "снимка" на настоящото положение на пазара на мед у нас Сергей Петров - основател и управител на онлайн платформата "Истински мед".
"Положението на пчеларския сектор в България, както го виждам от бизнес перспектива, е крайно тревожно", разказва Петров. По думите му, през последното десетилетие, отношението към пчеларите от страна на държавата като цяло е било неблагоприятно, което е доведело до сериозен отлив на пчелари от професията. От 2019 г. насам,


броят на пчеларите в страната
е намалял с над 30%,

т.е. от около 19 000 на близо 12 000. "Това обаче е проблем не само за сектора, а има и дългосрочни последици за местната аграрна икономика, тъй като намалява опрашването на растенията", посочи Петров.
От друга страна, ниските цени "на едро" за меда създават финансови затруднения за пчеларите. Всъщност това е една от основните причини за създаването на онлайн платформата "Истински мед" и услугата "Осинови кошер", като целта е да се възстанови доверието между продавачите на мед и потребителите. "Чрез тази програма предоставяме пълна прозрачност във веригата на доставката на мед, представяме историята на всеки продукт и пчеларя зад него, извършваме лабораторни тестове и дори обучаваме клиентите си за важността на пчелите в екосистемата и полезните свойства на меда", обясни Сергей Петров.
Текущата средна изкупна цена "на едро" на меда в България е трудно да се определи точно поради слабата регулация на пазара и липсата на официални данни. Огромна част от пазара на мед в страната е неофициален и съответно приходите (и разходите) не се декларират.
"Според моята информация, цените "на едро" варират между 3,20 лв./кг и 4,50 лв./кг, което е абсурдно ниска цена, и в резултат много пчелари съхраняват продукцията си на склад.
За да се определи справедливата надценка, трябва да се направят регулации и стандарти за качеството на меда и да се въведе по-голяма прозрачност на пазара. Този процес изисква активно участие както на държавните институции, така и на пчеларите и търговците", обяснява специалистът.

Предимствата на българския мед

Българският мед има няколко предимства спрямо вносния мед от други страни. Първо, България разполага с разнообразна природа и изразени сезони, което предоставя възможност за производство на мед с различни вкусове и свойства през цялата година. Второ, традиционната пчеларска култура и опит в отглеждането на пчели в страната подпомагат производството на висококачествен мед.
Нашите медни продукти се отличават с богат състав, включващ над 20 витамини и микроелементи, което ги прави ценни за здравето. Нашата култура и традиции свързани с меда също играят важна роля за предпочитането на българския мед от нашите потребители.
В България има различни видове мед, които са уникални за страната и различават спрямо растителността и районите, в които са събрани от пчелите. Един от най-известните уникални видове мед е "Странджански Манов Мед", който има статут на продукт със защитено наименование за географски произход. Този мед се добива в Странджа планина и се характеризира с изключително високо качество поради чистата вода, почва и въздух в региона, както и ограничената земеделска дейност.


Смесването на българския мед с вносен

Смесването на български мед с вносен наистина е сериозен проблем, казва Сергей Петров пред Money.bg. За да се предотврати този вид манипулации, е необходимо да се въведат строг контрол и стандарти за качество на меда, категоричен е експертът.
По думите му, Европейската комисия работи в тази насока, като инициира #honeYstlabeling, която предлага етикетиране, показващо произхода на меда. Това би помогнало на потребителите да разграничават българския мед от вносния и да подкрепят местните пчелари. Този вид регулации и мерки за контрол са от съществено значение, за да се гарантира качеството на българския мед и да се поддържа добрата репутация на продукта.
Относно въпроса, трябва ли държавата да подпомага повече на производителите на мед - като се има предвид, че това е уникален продукт, основателят на "Истински мед" смята, че пчеларите в България често се чувстват пренебрегвани от държавните институции. Причината е, че предоставяните субсидии обикновено са недостатъчни, за да подкрепят икономическата устойчивост на пчеларските стопанства.
Освен това, трябва да се оцени не само уникалният продукт пчелен мед, но и екосистемната услуга, извършвана чрез опрашването на растенията от пчелите, подчертава още експертът.

Занижен ли е контрола за вноса от Украйна

През последните месеци, във връзка със солидарността с Украйна, от там у нас бяха внесени - с цел предстоящ реекспорт - големи количества зърно и слънчоглед, а както се оказва, и мед. В тази връзка, български пчелари имат съмнения и опасения, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) не следи стриктно за качествата на меда у нас - а би трябвало, за да не се допусне смесване на български с украински мед (той е с много по-ниски качества и не отговаря на европейските стандарти), който да се продава като български.
Според пчеларите, БАБХ е добре да обръща внимание не само на правилното етикитиране на меда, а да се правят проверки и дали съдържанието и качеството на меда отговарят на етикета. "Пчеларите - относно вноса от Украйна - са в голяма степен в положението на зърнопроизводителите, т.е. искаме държавата да се намеси и да защити бранша, за да не "залежава" български мед заради по-нискокачествен внос", е мнението на пчеларя Любомир Илчовски. "Смятам, че създаването на кооперативи на пчеларите би имало положително въздействие за сектора", обяснява той. По думите му, това би помогнало в насока договаряне на по-високи изкупни цени на меда.

Money.bg
*Заглавията са на редакцията