Европа се самоунищожава

Боян Рашев

Реших да сравня траекторията на изменение на СО2-емисиите (въглеродните емисии - бел.ред.) от изгаряне на горива в Азиатско-Тихоокеанския регион, САЩ и ЕС.
Графиката ясно показва какво се случва:
Емисиите в Азиатско-Тихоокеанския регион растат с ужасяваща скорост. Изпреварили са ЕС и САЩ още през 80-те и днес представляват над 52% от глобалните емисии. За сравнение ЕС вече дава само около 7%.
Ако вземем само развитието на емисиите през 21 век (2000-2022 или т.нар. "енергиен преход"), ще видим нещо интересно. САЩ и ЕС общо са намалили годишните си СО2-емисии с 1,7 млрд. т. В това време Азиатско-Тихоокеанският регион е увеличил емисиите си с 10,3 млрд. т.
Представено по друг начин това звучи така: за всеки 1 тон спестени СО2-емисии в САЩ и ЕС, Азиатско-Тихоокеанският регион отчита 6 тона увеличение!
Това е средното съотношение, което имаме към днешна дата през 21 век.
Няма да обяснявам защо се случва така, но ще напомня едно скорошно проучване на Harvard Kennedy School, според което Китай, Индия, Индонезия, Уганда и Виетнам ще бъдат най-бързо растящите икономики през идващото десетилетие.
Това са все страни, които попадат в т.нар. Азиатско-Тихоокеански регион (без Уганда). Това е регионът, който условно е затворен в триъгълника Япония-Пакистан-Австралия. Има 4,5 милиарда жители, фабриката на света, с бързо растяща средна класа, огромни разстояния и гигантски ежегоден ръст на енергийното потребление - нефт, газ, въглища, ядрени централи, ВЕИ, електромобили... всичко!
Сравнението на резултатите от горното проучване със списъка на страните, които най-силно зависят от използване на въглища, е доста показателно - Южна Африка, Китай, Индия, Индонезия, Виетнам... По-надолу следват други страни от същия регион - Филипините, Япония, Австралия и т.н.
Съвпадението съвсем не е случайно:
Въглищата стоят в основата на всяка индустриална революция в историята - като започнем от Англия и Германия, минем през САЩ и Съветския съюз и стигнем до Япония, вкл. и България през втората половина на 20-ти век. Това е просто исторически факт.
Изводите всеки може да си ги прави сам. Аз просто се чудя какво ли ще се случва през идващото десетилетие при положение, че глобалният икономически ръст силно ще се концентрира там!? Какво точно си мислим, че ще постигнем самоунищожавайки се в Европа в това време!?
Искам да обърна внимание и на нещо важно, което напълно отсъства в дебата за нашите ТЕЦ.
През септември 2020 г., Европейската комисия публикува Оценка на въздействието на плановете си за декарбонизация върху пазара на въглеродни квоти. Сценариите обхващаха от 50% до 55% намаляване на емисиите до 2030 г. Съответните възможни цени влизаха в интервала от 32-65 евро/тон СО2. За 2030 г.!
Какво се случи с цените всъщност:
Първо, скочиха рязко от 5-7 евро на над 20 евро/тон СО2 през 2018 г., когато ЕК измисли т. нар. Резерв за стабилност на пазара. Тогава реално извадиха 25% от всичките квоти от пазара, за да вдигнат най-сетне цените, че не виждаха очакваните високи цени и лелеяното масово затваряне на въглищни ТЕЦ в Европа.
Второ, скочиха рязко от 25 до 65 евро/тон СО2 още през 2021 г., когато отвориха този пазар и за финансовите акули. Планираните от Зелената сделка ("Готови за 55") мерки за ограничаване на емисиите практически им гарантираха гигантски печалби, ако просто купят емисионни квоти и чакат, за да изнудват централите и големите индустриални предприятия.
Миналата година достигнаха над 100 евро/тон СО2, защото много страни в ЕС се принудиха отново да отворят въглищните ТЕЦ, заради астрономическите цени на газа и несигурността в доставките.
Днес сме 2023 г., а цените се въртят около 85-90 евро/тон СО2. А още не е дошла 2026 г., когато няма да има безплатни квоти за никого и нищо - не само ТЕЦ и големите предприятия, но и всеки един от нас ще плаща квоти през цената на горивата по бензиностанциите и на природния газ вкъщи. Представете си какво ще се случи тогава...
Забележете какво гигантско разминаване има между "оценките" на бюрократите в Брюксел и реалността.

Фейсбук