Със загриженост, тревога и гняв

    Още по времето, когато принц Чарлз бе женен за принцеса Даяна и нашумя скандалът по повод сърдечната му връзка с Камила Паркър-Боулз, по телевизия ми се мярна интервю с нейния съпруг. Което и до днес си припомням с искрено възхищение и благородна завист. И най-коварните журналистически въпроси човекът, оказал се по волята на Бога и обстоятелствата в незавидната роля на рогоносец, с джентълменска невъзмутимост умело отклоняваше в посока обогатяване на своята колекция от пеперуди, постиженията си по голф игрищата и предстоящите конни надбягвания в Аскът. Висш пилотаж, есенциално описан по друг повод от Ярослав Хашек посредством безсмъртното изречение "Дори и най-тънките политически разговори Швейк свеждаше до лекуването на кучешка хрема у кутретата".
Горното е, когато те питат и подпитват. А ако не те питат, а ти си се оказал президент на България и спонтанно споделиш, че оттук нататък възнамеряваш да ходиш на

посещения само на запад

от София, за да си упражняваш и без това добрия английски, нещата задължително и спешно подлежат на анализ. От какво е предизвикан точно такъв политически ход?
Най-напред ще се върнем към първоизточниците. Нашите управляващи под път и над път твърдят, че били десни. Традиционно българският автентичен консерватизъм е свързан с т.нар. русофоби, чийто най-ярък представител е д-р Константин Стоилов. Той произлиза от заможно, обществено ангажирано пловдивско семейство, т.е. баща му не е бил тоталитарен партиен функционер, по належаща необходимост маскиран в настъпилите нови демократичните времена като учител. Д-р Стоилов е завършил Робърт колеж в Царирад и правни науки с докторат в Хайделберг, прочел е много повече от една книга. Владеел е доста чужди езици: немски, английски, латински, гръцки, френски и турски. Вероятно показателно между тях не фигурира руският.
Дори не е нужно да разгръщаме публикуваната наскоро великолепна книга на Симеон Радев, достатъчно е да прочетем заглавието й - "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия". И това, не само по оценката на безспорния авторитет Симеон Радев, е главното и положителното, с което бащата на българския консерватизъм е заслужил трайно място в нашата история. Разбира се, също с патриотизма си, с чувството за собствено достойнство и себеуважение, с принципността и сдържаността в своето поведение, с умереността и несклонността си към авантюри. Негова е препоръката, че с руснаците "ние трябва да водим откровена политика".
На балканските географски ширини е невъзможно трайно равновесие без Русия или в конфронтация с нея. Това е било изяснено още в първите години след Освобождението, такива са установените традиции. Които, ако и когато са били нарушавани, не се е стигало до добро. Членството ни в НАТО и ЕС малко променят същностните характеристики на ситуацията. Не е нужно да си припомняме "вековните исторически, културни и човешки връзки между двата народа", приноса на България за изграждането на руската държавност и духовност, както и

приноса на Русия

за възстановяването на българската държавност и пр. Но не следва и да ги забравяме, защото те са капитал от особен род.
За да избегнем недоразумения и подозрения във "филство" и "фобство", би трябвало предварително да сме наясно, образно казано, че Достоевски и Толстой, от една страна, и "Газпром" и "Лукойл", от друга, са отделни вселени, както и че Владимир Владимирович Маяковски и Владимир Владимирович Путин са различни лица, с различни обществени роли и историческа мисия. Важно уточнение би било още, че добрите междудържавни, международни и междуобществени отношения не означават безсистемното, според тукашния обичай, "коригиране на позициите" в резонанс с всяко реално или гадаемо потрепване, сътресение или намигване от съответното чуждо външно министерство или департамент.
И тъй като сме на темата за неизкоренимите нашенски послушковци, да проверим дали няма евентуално инструктивно указание в съответната актуална "правилна насока", разбирай дошло отвъд Океана. За целта отваряме най-новата книга "Стратегическта визия" на проф. Збигнев Бжежински, официалния геостратег на демократите, партията на президента Обама. Там четем относно необходимостта от изграждането на един "по-голям и по-витален Запад", "по-широк Запад - ядро на глобална стабилност", който в дългосрочна, но все пак обозрима, перспектива трябва да включи и Русия. Иначе "ако Русия бъде оставена сама на себе си, а не бъде целенасочно въвлечена в по-голяма рамка, която да улесни извършването на демократични преобразувания, тя отново може да се превърне в извор на напрежение, а в някои моменти, дори в заплаха за сигурността на някои от съседите си". "Постепеното приемане от страна на Русия на универсалните демократични стандарти (постигнати посредством "взаимопроникването" - ако използваме термина на Медведев - на една обща култура) ще предизвика с течение на времето задълбочаваща се трансформация на руските вътрешни политически структури. Във външнополитически план това ще улесни системното разширяване на социалните, икономическите и в крайна сметка политически връзки със Запада. Свободна зона за търговия, свобода на пътуванията в Европа и в последна сметка отворени възможности за личен избор на място за живеене, когато възникне легитимен икономически интерес, могат да катализират промени в Русия, съвместими с по-дълбоки политически връзки и контакти в сферата на сигурността със Запада."
Следователно в сериозния свят, вкл. на официално и много високо интелектуално равнище, се развиват процеси, твърде различни от безсмислената и направо глупава, безизходна,

неводеща доникъде конфронтация

с Русия, процеси, различни от нейната изолация "в ъгъла". Като при това въобще не става дума за премълчаване във взаимния диалог на неудобни мнения, възгледи и истини.
На този фон българският президентски демарш изглежда напълно домашно сварен, неуместен, нескопосан, недомислен, несъобразен нито с "корените", нито с "актуалните повеи". Той явно е поредната импровизация, тъповата авантюра с ред предвидими и непредвидими последици. Авантюра от сорта на онази със "съденето на Съветския съюз", в която този път дори не може да се открие специфичен конспиративен подтекст.
Комсомолското секретарство, инженерното образование, спането по паркинги и леенето на бетон, видно е, малко спомагат за изграждането на чувство за държавническа отговорност, за формирането на отговорно поведение, не допринасят за осъзнаването на значението, което може да има всяко действие, бездействие, дума или знак в международната политика и в дипломацията.
Визията и визионерството са сложни неща, предполагащи много четене, обстойно адекватно образование в някоя от основните обществени науки, както и упоритото ежедневно самообразоване с хуманитарен профил, плюс задължителното наличие на непренебрежим мисловен потенциал. И друг път България е имала президент с "не чак дотам съответен външен вид". Това е най-малката и напълно поправима беда. Истинското бедствие са необоснованото самочувствие, системното недопитване до умни, непредубедени и осведомени хора, игнорантското отношение към "тънкостите на професията", ръсенето на безотговорни и некомпетентни приказки, безразборното струпване и публичното лансиране на незрели идеи и безпочвени хрумвания, представянето им за последователна политика.
Наличието на голяма загриженост и озадаченост биха били твърде евфемистични форми за описание на настроенията днес сред обществеността. Засилваща се тревога и гняв са много по-съответни. Дори да речеш да се издокараш пред някого, по-напред би трябвало да направиш справка при знаещите къде и как.