09 Ноември 2024събота03:37 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Българската Сара Бернар и нейната фатална любов

Роза Попова е едно такова цвете на нашата сцена, с което биха се гордели и най-добрите театри на Европа

/ брой: 156

автор:Дума

visibility 5062

Кирил Андровски

Актрисата Роза Попова е съвременничка на първите наши театрали от началото на миналия век - Кръстю Сарафов, Адриана Будевска, Маня Икономова, Васил Кирков... В историята на българския театър името й е записано със златни букви. Играла е и на врачанска сцена, на сцената на читалище "Развитие" - гостува в театралното представление на "Медея" от Ернест Легуве, като изпълнява главната роля на Медея.
Как и защо идва във Враца?
Идеята за изпълнението на Медея е на нейния приятел Тодор Богданов, който я кани да направи този жест с благородна цел - събиране на средства, за да бъде издигнат паметник на Христо Ботев и на неговата чета във Врачанския Балкан. Информация за спектакъла намираме в статия, отпечатана във в. "Извор", бр.6 от 29 януари 1902 г. Написана е от Тодор Богданов, който е редактор на това издание. В нея авторът прави анализ на играта на Роза Попова, като отбелязва: "Когато за самата пиеса не може да се каже много като драматично произведение - за играта на Медея (Роза) има много да се каже - дори толкова много, че умът изнемогва да свърже в мисъл и думи онова, което тя внася в сърцата. И на мен ми се струва, че в пиесата, колкото и издържани да са типове като Язон и Медея - без Роза поставянето й на сцената би било абсурд."
Тодор Богданов прави и едно признание - "Първи път я гледах аз на сцената, първият път - това беше през есента на 1899 г. Току-що бях се завърнал от Швейцария и случи ми се да я видя в ролята на Маргарита: играеше се "Фауст". Помня, че още тогава тя ми направи едно поразително впечатление. И сега, когато преобръщам бележките си оттогава, срещам тия думи: "Тя е едно такова цвете на нашата сцена, с което биха се гордели и най-добрите театри в Европа." Оттогава съм я виждал и в други роли... но в "Медея" тя е чудна."
В предишния брой на в. "Извор" (бр.5 от 19 януари 1902 г.) Тодор Богданов, в информация "Театър", помества отзиви за играта на Роза Попова, отпечатани в други вестници в страната - "Напредък" (Разград), "Република" (Сливен), "Нов век" и други. Но кога Роза Попова и Тодор Богданов стават близки, сърдечни приятели и между тях пламва буйна, страстна, умопомрачаваща любов, която завършва трагично? И кой е Тодор Богданов?
Тодор Богданов е роден във Враца през 1875 г. Учи в своя град и в Лом - педагогическото училище, което не завършва, после става учител в Крушовене, Лиляче и Манастирище. Особено близък е с врачанските ученолюбиви младежи и творци Никола Динов и Никола Савов. И тримата продължават образованието си в Бернския университет в Швейцария. Първите двама учат философия, Тодор Богданов - литература. Там той се сприятелява и с Антон Страшимиров. Брат му Мито във Враца има печатница, една от първите, и издава книги, вестници и други печатни материали. Това предопределя бъдещата дейност на Тодор Богданов - да се занимава с журналистика и литературно творчество. Така във Враца той полага началото на издаването на граждански вестници - "Извор" и "Веслец" (1901-1902 г.). Пионер е на създаденото туристическо дружество "Веслец", което тази година навършва 110 години, издава първия юбилеен лист "Христо Ботев" (1901 г.), инициатор е на Ботевите чествания във Врачанския Балкан, на установяване на лобното място на Христо Ботев и издигане паметник на Ботевата чета на Околчица. Активно с журналистически материали, стихове и разкази сътрудничи и на централни издания.
Изявява се също като преводач. Още със завръщането си от Швейцария за театралната трупа "Сълза и смях" той превежда комедията "Журналисти" от Густав Фрайтаг, което е най-значимото произведение на автора. В постановката участват Кръстю Сарафов, Адриана Будевска, Роза Попова, Стоян Попов (съпруг на Роза Попова), Васил Кирков. Това произведение създава близки контакти между Роза Попова и Тодор Богданов, които по-късно се задълбочават. Съпругът й Стоян Попов е много по-възрастен от нея и за него тя се омъжва още когато е "момиченце". Нарича го гальовно Чичо Стоян. Под това име той е повече известен като детски писател. Свързва ги най-вече любовта им към театъра и поезията, дори през пролетта на 1902 г. издават съвместно една стихосбирка, която впечатлява с много скръб и тъга. И меланхолия. Подобна е и тематиката на стиховете в разказите на Тодор Богданов.
Но как се развива дружбата между двамата влюбени?
До 19 януари 1902 г., когато на сцената на читалище "Развитие" във Враца се играе трагедията "Медея", всичко като че ли е наред. Двамата си разменят писма, в които към него тя се обръща с Тео, а той я нарича Сърнето, подарява му за спомен кичур от своите коси, вързан със синя панделка, той иска тя да се омъжи за него, но майка му и дума не дава това да стане. За нея Роза е "карагьозчийка", омъжена жена, все пак синът й е завършил образование в чужбина, владее чужди езици и може да има по-добро бъдеще. Тодор Богданов не може да си представи живота без нея, дори заплашва майка си, че ще завърши живота си трагично.
Изглежда през лятото на 1902 г. във взаимоотношенията между Роза и Тодор Богданов настъпва охлаждане, отдалечаване. И за да бъде по-близко до нея, той се премества да живее в София, делят една квартира с Андрей Николов. Става журналист, работи като редактор в изданията "Реформи" и "Вечерна поща". А една от причините за обрат в отношенията между двамата може би е и здравословното състояние на Роза Попова, едно белодробно заболяване.
...Идва най-трагичният ден - 28 януари 1903 г. Тодор Богданов взема своя револвер, писмата на Роза и няколко техни снимки, нейната рокля, кичура коси и придружен от Андрей Николов се отправя по ул. "Патриарх Евтимий". Там, където живее Роза, на № 121, има малка кръчма, пият по половин ока вино, по улицата виждат Стоян Попов, който със свой приятел е тръгнал нанякъде. Като отминават, Тодор Богданов става и се отправя към дома на Роза Попова. Провеждат кратък разговор. Тодор Богданов изважда револвера и стреля, първо в Роза, а след това го насочва към себе си. За щастие актрисата е само ранена, Богданов - смъртно.
Тази трагична случка дава повод на жълтата преса да обвини "обожателя" на Роза Попова като злочест натрапник и терорист - припомнят миналото му, че е бил социалист. Но когато известният следовател Кирил Бербенко предоставя свои доказателства по повод на убийството и тълкува намерените веществени доказателства, версията за тази трагедия взема други измерения. А известният столичен лекар д-р Сарафов ще принесе и малко комичен елемент: покушението срещу Роза Попова има лечебен ефект, нещо, което е принос в медицинската наука. Вследствие на обилния кръвоизлив белодробното лечение ще се активизира и ще доведе до благоприятен край.
Двадесет и пет години по-късно в едно интервю пред Христо Бръзицов Роза Попова ще сподели, че рано се е омъжила, когато "е била момиченце". "Това не бе женитба, а договор за театрално изкуство." А за оня случай с врачанина - той бил чисто и свято влюбен в нея, но не могъл да понесе несъгласието й за приятелство и в миг на умопомрачение посегнал към револвера.
Какво друго да каже известната актриса...
На следващия ден Тодор Богданов е погребан в Софийските гробища в алеята за самоубийци в присъствието на свои близки. В предсмъртното си писмо е искал това да стане на държавни разноски - в протест срещу своите родители, които били против любовта му с Роза. А във в. "Мисъл" (Враца) неговият приятел Никола Савов ще помести некролог. В него четем: "Ако и скромен труженик, той беше един полезен гражданин, един скъп другар. Запазил в своята млада възраст ентусиазма на юношата, пламъка на начинающия, той подбуждаше, крепеше, ентусиазираше вред. И ако неговият прах почива далече от родния град, неговата памят е между нас."



    

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ