Да пазим всеки ден

Инициативата "Да изчистим България заедно" започна за поредна година - една от малкото хубави и градивни обществени прояви, които дават оптимизъм, че има гражданско общество. Всяка година в нея се включват десетки хиляди доброволци, които събират тонове отпадъци, за ден.
В акцията обаче ще се включат не тези, които цапат, а тези, които държат да им е чисто, отговорните, пазещите целогодишно. Защо тези, които изпълняват гражданския си дълг, ринат след безотговорните? Общината има инспекторат и общинска полиция - да следят кой цапа и да си го глобяват, а със събраните от такса смет пари, да изчистят. Наше задължение като граждани е да не правим боклук и да плащаме данъци, a този, който ги прибира, е задължен да чисти нашия град - с парите, събрани от нас. Тази година налогът отново е по-висок, а качеството не се е подобрило. Междувременно всички собственици на фирми за почистване с предоставени от общината концесии внезапно се събуждат милионери. А гражданите хем плащат, хем чистят.
В България обичаме нещата за един ден. Един ден през годината сме вярващи - на Великден, и един ден сме добри - по Коледа. И чистенето ни - за ден, в случая за пет. През останалите дни можем да свиним навсякъде. Не е ли по-лесно да пазим цяла година, вместо да ринем тонове боклук, трупан всеки ден? Не е ли по-разумно инициативата да започне от възпитанието на нашите деца, за да ги учим на отговорност от малки? Иначе всяко чудо за ден, по-големите за пет.
След рекламния шум по медии и снимки на усмихнати политици, събрали по пет хартийки в някой парк, всичко продължава постарому. Продължаваме да си хвърляме боклука през балкона, да хвърляме по улиците фасове, хартии, бутилки. А когато ходим в планината, след пикник можем да оставяме цялата свинщина там. Затова всяка година в кампанията за чистене събираме между 12 и 15 хиляди тона боклук. И докато боклукът и безотговорността са в душите ни, това ще продължи да се повтаря.
Промяна може да има само, ако изхвърлим боклука първо от душите и навиците си. Отношението към природата е култура, начин на живот. В така хуления социализъм имаше добри практики - зелени училища, редовни излети сред природата, ленински съботници. И колкото и да не ви харесва думата "задължително", това е по-добрият вариант за подрастващите от висене по градинки и чалга клубове. Хайде, да започнем кампания "Да пазим всеки ден". И да търсим отговорност от органите, поддържащи чистотата.