Идентичност
/ брой: 99
Таня Глухчева, Пекин
Много са нещата, които отличават Европа от Азия или по-скоро ЕС от Китай, както и нас от китайците. Но това, което най-силно се откроява е... идентичността и как тя бива разбирана от едните и другите. Тя е нещо толкова ценно и уникално, а същевременно толкова подценявана у нас, предимно от прозападно настроените ни политици, готови да ни "претопят" в общия казан с другите.
Още от самото си стъпване на китайска земя чужденецът е предупреден, че всички са наясно с факта, че произлиза от различна култура и с удоволствие биха искали да научат за нея. Няма политически форум, където да не се спомене, че Пекин уважава различието, няма да променя, да налага идеите и разбиранията си на останалите и очаква взаимност. Защото именно чрез разликите си се допълваме и могат да се вземат по-правилни решения.
Въпреки че това до голяма степен напомня на девиза на ЕС "Единство в многообразието", мото, избрано поради многото народи, езици и традиции на континента, все по-често оставаме с впечатлението, че това са си само думи. Днес всички трябва да мислим еднакво, защото "принадлежим към голямото европейско семейство", нямаме право на собствено мнение, (макар и в най-сплотените фамилии понякога да има разногласия), а ако някой дръзне да го изрази - следват санкции.
Да вземем например ограниченията за храните: "Ще ядете домати от Полша", при все че по-вкусни от нашите няма, "Ще си затворите реактори на АЕЦ "Козлодуй", няма да строите АЕЦ "Белене", историята ви ще е такава, каквато ние т.е. Сорос казва и т.н. и т.н. И управляващите, се съгласяват, нали ще получат похвала и/или потупване по рамото. Какво ги интересува какво ще се случи по-нататък? Нали сега ще се облагодетелстват?!
Ако се преориентираме навреме (все още не е късно) и наистина мислим за националния си интерес, ще потърсим партньор/и, които ни уважават и няма да искат от нас да се отричаме от себе си и това, което имаме. Напротив - ще ни насърчат да го развиваме. И да запазим идентичността си, преди да са ни обезличили съвсем.