Дядото, бабата и златната кифла
/ брой: 235
Живели далече, далече - през девет панела в десетия - баба и дядо. Седели веднъж двамата в хола си, гледали 61 267-та серия на телевизионна поредица, чието име вече никой не помнел, и хапвали хлебец и кисело мляко с 0.0004% масленост, понеже били не шведски, а български пенсионери. Изведнъж на вратата се позвънило. Отишъл дядото да отвори и какво да види? Златната рибка! Стои значи на прага градската партийна всеотдайница госпожа Квазиколева и го гледа с ласката, с която партийните тарикати гледат трудещите се винаги щом се зададат избори. На тази Квазиколева всички в града й викали Златната рибка, защото, бидейки член на Общинския съвет, уредила мъжа си Цеко Квазиколев да купи на безценица зарибения крайградски язовир.
- Какво те носи насам, Златна рибке? - попитал дядото.
- Водя предизборна агитация, дядо! - отвърнала Златната рибка и дотолкова мило погледнала стареца, че той едва не повърнал. - Избери ме пак за член на Общинския съвет и аз ще изпълня не три, а триста твои желания!
- Няма да стане! - свил мрачно вежди дядото. - Колко пъти все за тебе гласувам, какво ли не си ми обещавала, а гледам те - ти все по-златна ставаш, а аз обеднявам ли, обеднявам!
- Но, дядо, защо слушаш това, дето го говорят политическите ми опоненти? Те искат да разбият нашето единство! - закършила рамене Златната рибка и от очите и закапали сълзи. - Избери ме и ще видиш какви чудеса ще направя!
Свило се сърцето на добрия дядо, защото добър човек бил, почтен и безхитростен, а и толкова му бил акълът - не взимал поука от това, дето му се случвало от избори на избори. Влезнал той в хола при бабата си, а тя му вика:
- Ма, дядо! Как няма да гласуваме за нашата си златна рибка! Те там, в общината, всичките са партийни златни рибки и най-важното за всяка от тях е колкото се може повече да кльопне, но нека поне златните рибки от нашата партия най-много да бъдат, та да се знае, че нашата партия е победител!
И отново пуснали Златната рибка в общинския съвет. Тя, то се знае, нито едно от обещанията си не изпълнила, но този път уредила мъжа си, онзи същият Цеко Квазиколев, да купи почти без пари бившия градски комбинат за тестени произведения и закуски "Наша кифла" и веднага захванал да произвежда кифлата-убиец "Кльопмляс", която направо ни побърква с тъпите си телевизионни реклами, от които маса телезрители получили бодежи в мозъка...
Оттогава градският електорат престанал да нарича госпожа Квазиколева Златната рибка, а захванал да й казва Златната кифла.