Песимистични прогнози

Тридесетгодишното световно идеологическо неолиберално пиянство доведе до тежки увреждания в мисленето на политици, икономисти, социолози, философи, до цялостна деформация на общественото мнение, до деградиране на публичните институции. Ако безпристрастно сравним двете световни стопанско-финасови кризи, Голямата депресия 1929-1933 г. и Голямата рецесия от 2008 г., ще констатираме голяма прилика, ако, разбира се, игнорираме търговията в реално време посредством мрежа от компютри и исторически неимоверно разрасналата се система от финансови деривативни инструменти.
Но нека да си спомним как президентът  Франклин

Рузвелт навремето преодолява кризата

Освен фискалната експанзия, на прост език казано, печатането на пари, са приложени още най-малкото две дълговременни фундаментални антициклични мерки. А именно строгите регулации и залагането на научнотехнологични пробиви. За целите на първото например законово е разделено спестовното и инвестиционното банкиране в Щатите (отменено през 1999 г.). А за второто навремето е създаден иновативният център в Силиконовата долина, с държавно финансиране също е реализиран и проектът "Манхатън" за изработването на атомната бомба и за многопосочни изследвания във въпросната област.
Слабостта на политиката на президента Обама е, че тя досега се ограничава главно с допълнителната емисия на пари и инжектирането им в икономиката. Ако се изключат някои относително незначителни финансови регулации по линия на капиталовата адекватност на банките (Базел III), "новата световна финансова архитектура" остана само в сферата на пожеланията. Изобилието на финансовите деривативи и понастоящем прави финасовите пазари непрогледни, непредвидими, а ориентацията на тях - непосилна дори за професионалисти. Връзката банка-клиент продължава да е опосредствана до степен на почти пълна незаинтересованост и загуба на текуща взаимна зависимост и контрол.
Научнотехнологични пробиви с измерения, сходни на тези при компютрите, интернета, клетъчните телефонни комуникации, днес като че ли не се очертават. Липсва и концентрация на държавни и частни финансови ресурси с такива намерения. Видимо усилия са съсредоточени единствено в разработката на алтернативни автомобилни двигатели, но засега постиженията във въпросната област са по-скоро скромни. Тук е налице също противодействието на лобито на нефтодобивните компании, еднозначно заинтересовани от възпроизводството и в перспектива на икономиката, базирана почти изключително на нефт.
Факт е, че след предизвиканата от самия него глобална криза от 2008 г. неолиберализмът не само че не умря, но като че ли стана още по-агресивен.

"Чаеното парти" в САЩ

придоби силно идеологоческо влияние в Републиканската партия, а схващанията на привържениците му са насочени повече към реалността от ХIХ век, отколкото към тази от ХХI столетие. Отказът от прякото данъчно облагане и фискалната система, разчитаща главно на косвени данъци, ликвидирането на централната банка, реинтродукцията на златния еталон и на "свободните пари", както и законодателното регламентиране на уравновесения на всяка цена държавен бюджет, свидетелстват именно за неоконсерватизъм, доведен до абсурд. Става дума за неочаквано възраждане на архични и реакционни възгледи, които доскоро са считаха за надраснати от човечеството и принадлежащи само на миналото
И ЕС, и САЩ са световни стопански центрове. Те и понастоящем значимо се различават по степените на икономическа свобода, респективно държавна ангажираност в икономиката, по разбирането за механизмите на социалната отговорност и обществена справедливост. Предпоставянето при всеки един случай на паралелност в интересите на Евросъюза и Щатите не отговаря на елементарна логика. Значимите американски гостратези начело със Збигнев Бжежински непременно препоръчват, да речем, присъдиняването на Турция като пълноправен член на Евросъюза. Трезвомислещите техни европейски колеги, като Хелмут Шмит например, виждат огромните рискове за европейската идентичност при реализацията на такова намерение и разбираемо се обявяват против.
Най-опасното в днешната ситуация обаче е, че съществува реалният шанс реакционните възгледи "отвъд неолиберализма" да станат последователно политическа позиция на едната от партиите в двупартийната система на САЩ и така някога, по-нататък основополагащи в управлението на страната. А второто би означавало твърде различаващите се и сега икономически и обществени модела от двете страни на океана да се разминат още повече, кардинално. Което пък неминуемо би довело до

качествено нова геостратегическа ситуация

и изправянето на Евросъюза пред необходимостта да поеме по още по-самостоятелен, отделен път. При бързо променящата и влошаващата се актуална обстановка за дългосрочното бъдеще на структурите по сигурността може само да се гадае.
По този начин днешният свят не само че не е преодолял напълно кризата, стопанското възстановяване продължава да е крехко, несигурността и колебливостта на финасовите пазари доминира. Светът не е предотвратил и вероятността за повторения на глобални кризи занапред. Затова от днешна гледна точка достоверни световни глобални прогнози не изглеждат възможни. Настоящата диагноза е по-скоро за липса на друга предвидима световна перспектива освен песимистичната, тази за предстоящи хаос и турбуленции.