Започна ли третата индустриализация?

Когато в Челябинския тръбопрокатен завод откриха това лято новия цех "Височина 239", той стана първият обект в Русия на т. нар. "бяла металургия". Работниците в цеха са облечени в бели дрехи, изискването е да не пушат и да не пият. Посетилият завода лидер на музикалната група "Чайф" Владимир Шахрин, който казва, че за него металургичното производство винаги се е асоциирало с хора с ватенки и цигара в устата, коментира: "Харесва ми, че тук има ярки цветове, няма сивота. Само така страната може да върви напред, да се модернизира, да се създават нови производства"
Снимки БГНЕС

"Към 2030 г. Русия ще се превърне в най-мощната икономика на Европа, а на второ място ще бъде Германия"
(прогноза на одиторската компания "ПрайсуотърхаусКупърс" от януари 2010 г.)

"Да се правят прогнози за 20 години напред е неблагодарно занимание"
(мнение на експерта от одиторската компания "ФБК" Игор Николаев)

Русия влиза в третия етап на своето развитие след краха на Съветския съюз, написа в първия януарски брой за 2010 г. на авторитетното руско списание "Експерт" главният му редактор Валерий Фадеев. Всеки от тези три етапа - Елциновият, Путиновият и Медведевският не се отричат един друг, а се допълват и тази приемственост на историческия курс прави модернизацията на страната напълно реална, смята Фадеев. Главният редактор на "Експерт" не е само журналист. Член е на Обществената палата, често може да го видите на седи в президиума до президента Дмитрий Медведев. Той е и част от мозъчния тръст на Кремъл. Пак в този "програмен" брой на списанието първият зам.-главен редактор Татяна Гурова писа: "Още през пролетта на тази година в Русия ще започне нова вълна на осмислен икономически ръст. Няма съмнение, че негова основа ще бъде тоталната технологична модернизация на стопанството..." Примерите по-долу свидетелстват, че се случва точно това. Гурова коментира още: "Примерът на Германия убедително показва, че притежавайки конкурентни преимущества в областта на промишлеността, страната е в петицата на световните лидери, без да е нито финансов, нито иновационен, нито суровинен гигант. Очевидно е, че Русия, ако овладее тази сфера, ще бъде просто непотопяема."

Без много шум

Докато президентът Дмитрий Медведев полага големи усилия за привличането на западни високотехнологични инвестиции и "мозъци" в проекта "Сколково", гарнирани със съответната медийна шумотевица, руският бизнес без излишен шум провежда истинска нова (трета поред) индустриализация на страната. Закупуването на съвременни машини и оборудване през последните три години почти не пада под 50% от общия внос на страната, независимо от икономическата криза. Според някои експерти, ако този курс не бъде променен по някакви причини, към 2020 г. Руската федерация ще се превърне в първия промишлен център на Европа. Както съобщава директорът на Центъра за изследване на постиндустриалното общество Вячеслав Иноземцев: "Дори в трудните за икономиката 2008-2009 г. в Русия беше внесено промишлено оборудване, машини и механизми за 160 млрд. долара. Това беше основната част (52%) от вноса." При това само за 2009 г. и само за стругове и промишлени машини са били похарчени 43,4 на сто от средствата за внос. През благополучната 2007 г. от около $200 млрд. импорт 102 млрд. са били изразходвани за технологии, машини и оборудване. Към средата на т.г. този внос е скочил с 53,9% в годишно изражение, което според експертите потвърждава ръста на икономическата активност в руската икономика. Отбелязва се също, че динамиката на растящия внос от началото на годината не оказва негативно влияние върху темповете на икономическия ръст. Според икономисти това свидетелства, че вносът допълва вътрешното производство, а не пречи на подема му. В същото време трябва да се каже, че вътрешното производство например на металорежещи машини за последните 10 години е паднало от 8,9 на 4,8 хил. единици, а на дървообработващи машини от 10,2 до 4,1 хил. бройки. От друга страна, с вносното оборудване се произвежда все повече съвременна техника, отбелязват наблюдатели. По данни на Росстат производството на парни турбини от 2000 г. насам е нараснало 2,4 пъти, на компресори 4,6 пъти, на опаковъчни линии три пъти, предачни машини - 4 пъти, а на промишлено хладилно оборудване - 11,5 пъти. Производството на дизелови и електрически локомотиви е стигнало нивото от времето на СССР.
И още един интересен щрих. Руските компании купуват предимно съвременно оборудване, основно от Германия и страните от ЕС - 62% от общия внос на машини, а Китай има едва 17% дял, като половината от него се пада пак на европейски компании, които имат предприятия в Поднебесната империя.
Според икономистите в масовото закупуване на чуждо оборудване няма нищо лошо. "Именно така работи Китай. А и Русия вече два пъти минаваше по този път. Първият - по време на промишлената революция от 90-те години на XIX век. Вторият - в периода на сталинската индустриализация от 1928-1940 г.", отбелязва професорът от Висшата школа по икономика Владимир Серебряков. За отбелязване е, че превръщането на СССР в трета промишлена сила в света към 1940 г. става благодарение на западната машиностроителна продукция, която съставлява 66% от оборудването на социалистическите заводи. Изглежда историята се повтаря.

Инвестиции, инвестиции, заводи, заводи...

Новият "Стан 5000" в Магнитогорския металургичен комбинат, който беше открит през лятото на 2009 г., може да произвежда стоманени листове с широчина до 5 метра и е вторият такъв в Русия. В СССР имаше само един подобен стан в Колпино. В момента се изгражда трети в гр. Викса. За сравнение в Германия има 3 подобни машини, в Япония са пет, а в целия свят - 12

"В последно време единствената позитивна икономическа новина за нашата страна беше въвеждането на еврото в... Естония", писа с ирония в блога си латвийският блогер CezarME. "В същото време в невлизащата нито в ЕС, нито дори в Световната търговска организация Русия за едно тримесечие (от февруари до април 2010 г.) са заложени 50 производства с обем от 25 млн. долара всяко. Сред тях 22 са с чуждо участие", пише още CezarME. Eто по-големите от тези инвестниционни проекти: В Татарстан се строи завод на "Фиат" с мощност 500 хил. леки коли годишно. В Калужска област обединението на "Пежо", "Ситроен" и "Мицубиши" изгражда друг автозавод за 125 000 коли, корейската "Хюндай" вече пусна в пробна експлоатация завода си край Петербург за 125 000 автомобила годишно. Пак край Петербург японската "Йокохама" строи завод за автогуми с мощност 1,5 млн. бройки годишно. Фирмата "Кнауф" строи завод за гипоскартон в Иркутска област за $150 млн., а американската фирма "Джон Диър" строи завод за сглобяване на трактори в Подмосковието за $125 млн. Особено се откроява строителството на нов нефтопреработвателен завод в Нижнекамск за 4,37 млрд. долара. Това ще бъде първата рафинерия в Русия, в която ще бъде достигната 97% дълбочина в преработката на нефта. В Красноярския край се изгражда фабрика за добив на злато за $500 млн. Открояват се и инвестициите в селското стопанство - 11 от тези 50 проекта. Сред тях са месокомбинат за 25 000 тона хамбургери в Московска област, две птицефабрики за 40 и 108 хил. т пилешко в Брянска област и Краснодарския край. Освен това в списъка присъстват и високотехнологични производства като: прокатен стан за 1,5 млрд. долара в Нижегородска област за производство на 1,5 млн. т широк стоманен лист годишно, завод за полисилиций в Иркутска област за 190 млн. долара, завод за литиево-йонни батерии в Новосибирска област (450 млн.), за слънчеви батерии в Иркутска област (190 млн.), за нанолекарства в Свердловска област (130 млн.) и завод за турбогенератори в Санкт Петербург за 200 млн. долара.

Въпреки тежката за селското стопанство в Русия година и хроничните проблеми в животновъдството производството на мляко към края на 2010 г. се очаква да достигне 33 млн. тона. През 2009 г. то беше 32,45 млн. т, или с 0,5% повече от 2008 г. Според приетата през януари т.г. Доктрина за продоволствена безопасност Русия трябва да произвежда 90% от нужното й мляко. До 2012 г. се очаква делът на вносното мляко да бъде намален до 16,6%. На снимката: Президентът Медведев разглежда част от продукцията на завод за мляко

Това е малка част от проектите за първото тримесечие на годината. Експанзията на капитала в Русия продължава и през следващите месеци, както е видно от една справка подготвена от журналистите на сп. "Експерт". Според нея за периода май-юли в страната са започнати още 70 инвестиционни проекта за 25,6 млрд. долара, най-малкият от които е за около $20 млн. "По-дребните" не са удостоени с вниманието им. С риск да ви доскучее ето и някои от тях предимно с чуждо участие: обогатителен комбинат за калий във Волгоградска област за 3 млрд. долара, завод за алуминий в Красноярския край за 2 млрд. и 133 млн. долара, завод за поливинилхлорид в Нижегородска област за 1,7 млрд. с участието на белгийската "Солвей", електрометалургичен завод в Калужска област (1,2 млрд.), корабостроителен завод за 600 млн. в Приморския край, инвеститор е корейската "Деу". В Татарстан турският "Хайят Холдинг" строи завод за МДФ-плочи (385 млн.), германската "Либхер" изгражда завод за части за авиостроителството в Нижегородска област (365 млн.), завод за двигатели в Ярославска област (333 млн.), птицефабрика за $200 млн. в Курганска област. Американската "Марс" изгражда сладкарска фабрика в Уляновска област за 110 млн. В Курска област се строи свинокомплекс за 100 млн., в Кировска област фабрика за сирене за $85 млн. "Нестле" пък влага 55 млн. във фабрика за производство на готови супи във Владимирска област. Италианският производител на хеликоптери "Аугуста Уестланд" ще сглобява вертолети в Московска област в собствен завод за $55 млн., финландската "Вартсила" строи цех за дизелови двигатели за 60 млн. в Пензенска област японската "Коматцу" инвестира 63 млн. в завод в Ярославска област за строителна техника с мощност 3000 екскаватори и 7000 товарача годишно. В дългия списък присъства и интересно високотехнологично производство - завод за наноглина и материали от нея за 68 млн. в Брянска област.
Извън този "скучен" списък е наистина голямото и не по-малко иновативно играждане на нови обекти в атомната енергетика. Една развиваща се промишленост има нужда от електроенергия и руското правителство реши да заложи на атомните централи. Приета бе програма за изграждането на 26 атомни реактора в близките години. В момента се строят два блока в Нововоронежката АЕЦ-2, два блока в Ростовската АЕЦ, два блока в Ленинградската АЕЦ-2, един блок БН-800 в Белоярската АЕЦ, строи се Балтийската АЕЦ в Калининград с два енергоблока от по 1200 мвт., една плаваща атомна електростанция. 
Често ще чуете, че руската икономика имала суровинен характер. Това не е вярно. Суровинен е характерът на руския износ (около 50 на сто от него се пада на енергоносителите) и това действително е голям проблем за Русия, както се видя по време на световната криза. Видно е обаче, че това в рамките на близките десетина година може да се промени кардинално.

Край град Киров се строи завод за производство на медицински препарати от кръвна плазма. Проектната мощност на завода е 600 тона преработена донорска плазма годишно. Това ще позволи страната да се откаже от вноса на едни от най-скъпите продукти на фармацевтичния пазар

Първите остават единствени

На 1 октомври т.г., точно 52 години след създаването на НАСА, бяха съкратени 1200 сътрудници на американската аерокосмическа корпорация. Причината е, че програмата "Спейс шатъл" се закрива от следващата година. Совалките ще извършат още два полета, след което ще отидат в историята като един прогресивен, но икономически и технически неиздържан проект. След последния полет още 9000 американски аерокосмически специалисти ще останат без работа. Всички полети до Международната космическа станция ще бъдат поети от руски кораби, тип "Союз" и "Прогрес", и товарни кораби на японци и европейци. Обидно за американците, които ще трябва да плащат на чужда държава, за да изпращат хора в космоса. Колкото и медийно да се замазва този провал на пилотираната им космическа програма (като например изобщо да се отрича смисълът от такива полети), фактите сочат, че първопроходците в космическата ера не просто пак ще бъдат, а дори известно време (не се знае колко точно) ще са горди самотници в пилотираната космонавтика. Което между другото няма да се отрази зле на националното самочувствие. И не само това.
Наричаните преди години с обидни прозвища като "консерви" и "метални бурета" кораби "Союз" непрекъснато се модернизират и дори има голяма вероятност да се върнат към първоначалната си задача - полетите към Луната. Ако прибавим към това и строителството на новия космодрум "Восточни" в Далечния изток, който трябва да освободи Русия от зависимостта й от Казахстан, и завършването на космодрума във Френска Гвиана за руски ракети "Союз-2", плюс очакваната модернизация от 2012 г. на флотилията ракети-носители с новите модели от семейството "Ангара", плюс поне още десетина нови иновативни разработки, сред които и тази за нов космически кораб и национална космическа станция, ще видим, че Русия въпреки всичко и напук на всичко си остава водещата сила в една от най-технологичните, иновативни и перспективни сфери на науката и техниката. А това вече е много сериозен залог за бъдещото развитие на страната, съхраняването на позициите й сред технологичните лидери и дори заемането на водещата позиция.

***
"Къде сме? - попита човекът.
- На звездния път - отговори Звездният елен.... - Ще тръгваме ли?
- Разбира се. Друг път за нас няма..."
(из романа на Сергей Павлов "Лунна дъга")