Заетост на ниво мизерия не е потребна на никого

Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в София. Завършва средното си образование в 35-та гимназия с преподаване на руски език в София. Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Сред допълнителните му квалификации са "Колективно трудово договаряне" в института на Хистадрут-Израел, "Частни пенсионни схеми" -Вашингтон, САЩ, "Пенсионни системи в Южна Америка" - Буенос Айрес, Аржентина и Сантяго де Чили, "Преструктуриране и приватизация" - Russkin College - Oxford University, и др. Член е на КТ "Подкрепа" от ноември 1989 г. На Третия редовен конгрес на синдиката през февруари 1994 г. е избран за вицепрезидент, какъвто е и до момента.

Цитати:
"Бизнес у нас се прави или с политическа протекция, или в нещо, за което се плаща задължително"
"Колкото повече доход имаш, толкова по-малък процент от него се изземва"

- Г-н Манолов, неотдавна от ИПИ настояха при предстоящите дебати около Бюджет 2013 фокусът да падне върху стимулиране на заетостта, а не върху вдигането на доходите. Целта била да се намалят "тежестите върху труда", което ще даде известни стимули на бизнеса. Двете неща, според вас, в противоречие ли са? Не могат ли да вървят редом и да се търсят начини за стимулиране и на заетостта, и на доходите?
- В България има няколко десетки, ако не и вече няколко стотици хиляди неправителствени организации, занимаващи се с какво ли не и финансирани от кого ли не с какви ли не цели. Повечето от тях, за съжаление, не представляват никакъв обществен интерес в отличие от представителните работодателски и синдикални организации, а само този на финансиращите ги институции. Случва се дори и този интерес да е в противоречие с обществения. Така че, в порядъка на поддържане на прилична мозъчна хигиена, не считам за продуктивно да си губя времето да чета и коментирам хрумките на неграмотни и  недобронамерени "експерти".
Що се отнася до т.нар. "насърчаване на бизнеса", то тази плоча очевидно вече се изтърка - резултатите от това над 20-годишно упражнение са масова бедност и разкапване на обществените системи, от една страна, и създаване и укрепване на прослойката на компрадорската буржоазия - от друга. Подходът категорично трябва да бъде променен на 180 градуса.
- Статистиката постоянно отчита ръст на средната работна заплата у нас, но вие знаете, че това е заради увеличаващата се безработица и спадащата заетост. Реално с ръста на цените и на косвените данъци това също води до обедняване, вашият коментар? 
- От самото начало на настоящото управление министърът на земеделието не се занимава с нищо друго, освен с увеличение на цените на храните - месните произведения, олиото, захарта, млечните продукти, сега хлябът. След шоковото паралелно повишаване на цените на горивата, електро- и топлоенергията всички икономически оператори следват неговата схема на картелно увеличение на всякакви цени.
Пускате си телевизора и виждате как в някакво студио се изтъпанва представителят на не знам коя си организация, който с равен глас обяснява как цените на това, което предлагат членовете на тази организация, трябва непременно да се повишат. Е, увеличението нямало да е чак 100%, "както показват разчетите", но те, понеже си дават сметка за тежкото състояние на хората и кризата, щели да се ограничат до 30-40 на сто. А за доходи никой нищо не споменава.
- Ако цената за стимулирането на заетостта е свързана с отстъпки и стимули за бизнеса, но с по-нататъшно орязване на някои сегашни права на заетите, като например по-ниски ставки за осигуряване, отпадане на минималната работна заплата, отпадане на платения годишен отпуск и т.н. - това няма ли да ощети едни за сметка на други?
- Има и някои не по-малко радикални мерки, които си заслужава да бъдат обсъдени. Защо например не се въведе оздравителен бой с пръчки по ходилата в обедната почивка? Това навярно би подобрило кръвообращението на работника и би повишило ефективността от работата му. Нека си говорим за сериозни работи, ако предпочитате.
- Добре, вярвате ли, че при сегашната кризисна ситуация бизнесът би инвестирал в нови работни места? Има редица други фактори, които тласкат към повече рязане на разходи и към нови съкращения. Опитът и у нас, и навън показва, че бизнесът предпочита да инвестира в собствената си сигурност, за да се подсигури в кризата, а не да рискува.
- Бизнесът инвестира тогава, когато се чувства сигурен. Попитайте който си искате бизнесмен "от терена" кои са проблемите му. Над 90% от тях ще ви кажат, че никакъв проблем не са им трудовото и осигурително законодателство, нивата на осигурителните вноски и други подобни. Проблемите на бизнеса са в несигурността, която най-често се корени в администрацията, бюрокрацията и нелоялната конкуренция, закриляна политически.
В България пазарна икономика има само на книга и това с лекота може да бъде доказано. Бизнес у нас се прави или с политическа протекция, или в нещо, за което се плаща задължително, или от обществени поръчки, или в естествен или създаден монопол, а често и в комбинация от тези фактори. Ако отделите тези обеми, ще видите, че за друго почти не остава пространство. И това, за съжаление, се е случвало във всички политически режими без нито едно изключение.
- А как гледате на идеята да се въведе паралелно с тези стимули и т.нар. данък богатство или данък лукс за доходи над определен лимит?
- Това беше предложено от КТ "Подкрепа" още през 2010 г., когато правихме втория вариант на антикризисна програма на правителството. Предложението включваше и допълнително облагане на движимо и недвижимо имущество над определени размери, не само доходи. Имаше някакво съгласие през скърцащи зъби, но после...
Скоро видях в една социална мрежа едно чудесно определение на света, в който живеем -"Проблемът не е в това, че не можем да нахраним бедните, а в това, че не можем да нахраним богатите".
- Виждате ли резерви, да речем, в данъчната политика, за вдигане и на доходите. Примерно да се въведе необлагем минимум на работната заплата?
- Въвеждането на т.нар. "плосък данък" без необлагаем минимум, както и убийственото понижаване на осигурителните вноски не постигна нищо друго, освен намаляването на цената на изпирането на пари, което се и случи в първата година след въвеждането им. Паралелно с това драстично се увеличиха дефицитите в осигурителните системи, което пък доведе до невъзможността за увеличение на доходите от пенсии и от други осигурителни плащания. В този смисъл би трябвало данъчната система да бъде незабавно реформирана, но не съм оптимист.
Тук му е мястото и да припомним, че заради тавана на осигурителните вноски съвкупното изземване от доходите чрез данъци и осигуровки е регресивно - колкото повече доход имаш, толкова по-малък процент от него се изземва. Къде са бардовете на "плоското" изземване да покоментират?
- Ако стимулираме заетостта, а оставим доходите ниски, няма да излезем от порочния кръг според мен, защото при растящите цени потреблението ще продължи да се свива, това  рефлектира и върху икономиката. Вашето мнение?
- Заетост на ниво мизерия не е потребна на никого. Нито новосъздадена, нито изкуствено поддържана, което се случва от години. "Невидимата ръка на пазара" отдавна е отсечена от глобализацията и не само. Но пък е удобна мантра. Поне у нас - по света хората се вслушват и в по-модерни теории.
- Трябва ли да се намеси държавата в овладяване по-нататъшния скок на цените на горивата или е по-добре да чака някакво общо решение на Брюксел по този въпрос? Имам предвид по-конкретно намеса за сваляне на ДДС, защото за него, за разлика от акциза, не се иска разрешение от ЕС.
- Има възможности, разбира се, но не съм оптимист. В българската политическа практика, както вече споменах, интересите на олигархията, колкото и да не харесвам това невярно определение, доминират рязко над обществения интерес. Най-малко пък очаквам намаляване на ДДС върху каквото и да било. Даже едно от съмненията ми по повод целенасочените усилия на министри за вдигане на цените е и това - по-високи цени, повече приходи от ДДС. Което глобално също не трябва да е вярно, но сме го виждали много пъти по нашите земи.
- Как ще коментирате идеята на Дянков за замразяване със закон на цените на кякои стоки, какви ефекти очаквате от подобна стъпка?
- Почти сигурен съм, че и той не вярва, че от това би имало истински смисъл, без да влизам в подробности. Но той има склонност към този странен подход към нещата - първо да изговори някаква уникална тъпотия, всички да я направят на нищо, и после да стигне до нещо, по-малко неприемливо. Този човек според мен е системен и целенасочен вредител - чак такава глупост просто не е възможна. А той може да е всякакъв, но не е глупав.