Забавното изпитно лято

Да се чудиш дали да се смееш, или да плачеш - това е състоянието, в което изпада човек всяка година, щом попадне на извадките от прословутите "кандидатстудентски бисери".
Литературни и исторически проблясъци на младежите продължават да изненадват не само специалистите филолози, но и обикновените "непросветени" научно хора. Всяка кампания за попълване на места в университетите разкрива идеи за пренаписване на историята или пък опити за не особено сполучлива психоанализа на различни поети и писатели.
На 26 юни тази година на изпита по журналистика в Софийския университет "Климент Охридски" беше изтеглена темата "Герои на нашето време".
Всеки тълкува героите си по свой собствен начин. Би следвало и това да е смисълът от провеждането на изпит по журналистика - да се видят аналитичната мисъл и асоциативните препратки, които вълнуват желаещите да трупат знания. Само че може би не съвсем осъзнато самите кандидат-студенти се превръщат в герои на днешното време. Осмислените или не дотам техни изречения често започват да циркулират в пространството. Телевизии и вестници, професори и преподаватели започват да правят анализ на това какво точно е написано, защо и как... И "какво точно е искал да каже авторът". Нещата се обръщат - от наблюдатели младите хора се превръщат в наблюдавани.
Макар и анонимни, героите на днешния ден получават своите 15 минути слава. И по същия начин, по който те са се опитвали да осмислят лица и събития, до които много често не са се докосвали, така и те биват анализирани от хора, които не познават. Понякога дори не си дават сметка, че именно техни слова са попаднали под прожекторите, защото адреналинът от изпитната ситуация може да замъгли съзнанието и на най-стриктния човек. И кандидат-студентът попада в своята лична трагикомедия.
Цитати от различни писания са осмивани и иронизирани... Изобщо е много забавно. Докато не дойде време за изпитните резултати. Тогава става ясно, че присмиващият се студент всъщност е бил причина за смеха. Тъжното идва, когато се окаже, че желаната специалност ще остане химера. Изведнъж смехът минава на заден план и започват оправданията. Притеснението, адреналинът, съседът по съдба в изпитната зала, сърцебиене и какво ли не оказват баналните производители на кандидатстудентски бисери. А героите потъват в забрава до следващата кампания за университетски прием. Тогава излизат нови изречения-герои. Които допълват списъка от предходните години, а остарелите проблясъци отново биват припомнени и отупани от прахта.
С всяка порция забавни, а понякога и леко тъжни лапсуси се чуват гласове, призоваващи за премахването на сегашната изпитна система. Или възгласи де се набляга основно на тестове. А тогава къде ще останат бисерите, които толкова забавляват? Лошото е, че покрай тестовете освен бисерите ще изчезнат и смислените анализи, есета и теми, които обаче така и не стават известни. Ирония на съдбата. Само така може да се обясни фактът, че бисерите се радват на слава, а отличните теми тънат в мъгла... Но тези, които не са произвели изречения-герои, героично печелят желаната специалност. И могат спокойно да си се чудят на чуждите проблясъци, изтекли в медиите. За тях трагедия няма, остава само комедията.

Някои от бисерите, които изскочиха от последния изпит по журналистика: (правописът е запазен)

- "Вечните (герои) са тези, които през вековете са се запазили и са стигнали до наши дни. Пример са героите от "Епопея на забравените", Ботев, Вазов, Раковски, но не и Бойко Борисов".
- "Тези хора, наричани герои, са хора като всички нас, просто са придобили известност и разбира се много подчитатели... Няма ги вече тези герои като Васил Левски, които да поведат народа към по-добро. Има само жалки певици е депутати, гледащи собствена облага, но никога мислещи за народа, и журналисти, отразяващи техните "геройски" постъпки, превръщайки ги в идоли, герои на нашето общество."
- "Тогава всеки преподавател, изпълняващ отговорно службата си към обществото, стремейки се да разбули мрака на неграмотност от учениците и подстрекавайки ги да използват амортизираните целулозни оръдия на човешката мисъл, наречени книги. Те трябва да са поне мъничко герои".
- "Дали си герой или антигерой не е толкова важно, защото в крайна сметка всички сме равни".
- "Колкото недустижима е дъгата толкова са недустижими и героите на нашето време."
- "Героизъм - това е аултроизтичната нагласа на един човешки индивид да жертва егото си и да стане покровител на масата... Обаче как провъзгласяме един човек за герой?"
- "Героизмът в наше време е изкривен през призмата на човешкото развитие и понякога е продукт на собствената ни липса на събитийност. Медиите ежедневно бълват нови и позабравени герои, от които Създателят на човешката раса, съоветно и на героизма като висша човешка нравственост, по-скоро би се срамувал околкото гордял."
- "Освен генна на простотията, у нас е и генна на героизма".
- "А героите - истинските герои, това са хората, които всеки ден се борят за своето оцеляване лавирайки всячески в живота".


Понякога обаче кандидат-студентите разпознават себе си в бисерите. Случва се и да успеят да се защитят. Ето какъв коментар имаше в интернет относно бисер от матурите по български:

- "Хора, да ви се "похваля". Цитатът с "Книгите са прозорец към света, но не са врата" е от моето есе. Нямате си и представа колко се изненадах, когато най-случайно ровейки се из страниците попаднах на въпросната колекция с бисери. Все още не знам каква ще е крайната ми оценка от матурата, но определено ми се струва жалко, че идеята ми е разбрана така. Като "бисер", който е синоним на "глупост". Въпросното мъдро изречение е извадено от цял абзац, който представляваше тезата ми по въпроса. "Книгите са прозорец към света. Но не са врата. През тях лирическият говорител може само да гледа Вселената отвън, но никога няма да успее да излезе, да я докосне и да бъде реална част от нея. "Нека ви обърна внимание, че освен моя, всички останали бисери ДО ЕДИН изразяват лично мнение. Написали са ги хора, прочели поне веднъж произведението, и решили, че има какво да кажат и как сами за себе си да осмислят въпроса. Лична гледна точка. Личен поглед."


Никой от кандидат-студентите не очаква точно неговата работа да се превърне в извор на бисери

Ще се справи, повтарят в унес родителите, докато чакат детето им да излезе от изпитната зала
снимки Благовеста Цветкова