Воайори с широко затворени очи

"Не се надявайте, че веднъж възползвали се от слабостта на Русия, вие вечно ще получавате дивиденти. Руснаците винаги се връщат за парите си. И когато те се върнат, не се уповавайте на подписаните от вас йезуитски споразумения, които уж ви оправдават. Те не струват и хартията, на която са написани. Поради това с руснаците или трябва да се играе честно, или изобщо да не се играе."
                                                   Ото фон Бисмарк, канцлер на Германия

Огнената буря из руските простори постепенно свършва със захлаждането на времето, но бурята в западноевропейските медии - преди всичко германските и френските, по повод събитията от горещото лято, не дава признаци на утихване. Природното бедствие беше използвано, за да се подчертава неспособността на сегашната власт в Кремъл да се справя с проблемите не само вследствие на горските пожари, но и във всички други области, като се почне от свободата на словото, корупцията, тероризма, енергетиката, външната политика. Това изглежда е подразнило някои по-широко скроени журналисти, защото в западноевропейския печат започнаха да се появяват критични статии относно това как медиите отразяват събитията в Руската федерация.
Например Александър Лаца от френското издание "Agora Vox" е направил своя анализ на това как вестниците в родината му поднасят на своите читатели темата за пожарите в Русия.  В статията си "Русия: жега на улицата, буря в медиите" Лаца пише: "През цялото това време (периода на аномалните горещени и пожарите - б.а.) френските средства за масово осведомяване нагледно показаха своето късогледство и неспособност за дълбок анализ, който се ограничаваше единствено до маниакална пропаганда, имаща една-единствена цел - да докаже краха на Путинската система." Лаца, който е прекарал това лято в Москва, отбелязва, че някои от обвиненията на медиите спрямо властта в Русия са просто смехотворни. За пример той посочва тиражиранато твърдение, че броят на пожарникарите в Русия (около 22 000 души) е два пъти по-малък от този във Франция (за което, разбира се, е виновен "кървавият" Путински режим), която обаче е 26 пъти по-малка по територия от Русия. На един пожарникар във Франция се падат 3 кв. км гора и Лаца с елементарни сметки доказва, че ако Русия се опита за изпълни този френски стандарт, то тогава броят на огнеборците в нея трябва да достигне астрономическата цифра от 2 500 000 души. Което е, меко казано, абсурдно.
Лаца обръща внимание и на друго. Макар летните горски пожари да са характерни за много държави - САЩ, Австралия, Португалия, Испания, Гърция - френските медии досега не са си позволявали да поставят в политически контекст причините, борбата и последствията от тези бедствия. Като привежда примери за унищожените от пожари горски площи само в щата Калифорния за 2007-2008 г. и Русия, 800 000 хектара срещу 850 000 хектара, Лаца стига до извода, че при положение че двете цифри са твърде близки: "неволно се замисляш за причините за тази рязка критика срещу руските власти, все пак никой не бичува американското ръководство, републиканци или демократи, когато Америка става жертва на огнената стихия".
Към казаното от Лаца може да се добавят и по-драстични примери. Пред 2009 г. в Австралия загинаха от горски пожари, продължили по-малко от месец, 181 души, а 50 души се смятат за безследно изчезнали и до ден-днешен. През 2007 г. пък в Гърция загинаха 79 души. Тези цифри са много по-големи от жертвите това лято в Русия - малко над 60 души. В тези два случая обаче не бяхме свидетели чужди медии да използват ситуацията, за да изобличават управляващите във всички видове грехове и пороци. Никой не е искал Австралия и Гърция да си променят политическата система, а управляващите ги правителства да капитулират незабавно пред опозицията. Създава се впечатление, че когато в държава от западния свят има природно бедствие, то си е природно бедствие, а когато това се случи в Русия причината за него е вътрешното устройство на държавата, историята й дори, която се представя като микс от авторитарност, империализъм, корупция, липса на свобода на словото и дори от високите цени на газа.
Иска се голяма доза злорадство, за са спекулираш с една трагедия, породена по Божията воля. Хората, които се занимават с това, могат да бъдат оприличени на особен вид воайори, които изпитват сексуална наслада от това да наблюдават чуждата беда и да обясняват, че пострадалите са си виновни сами. Воайори с широко затворени очи, потънали в собствената си представа за Русия, изградена от щампи и стереотипи.

Потъналият във водка Байконур

Германските медии като едни от водещите на континента не падат по-долу от френските. Докторантът от университета в Базел Йохан Янсен през 2002 г. прави анализ на статии за Русия в германски вестници и стига до извода, че "сред тях преобладават отрицателни репортажи, написани в негативни или пренебрежителни тонове". Резултатите от изследването са публикувани във в. "Berliner Zeitung" в статия, озаглавена "Потънали във водката". В нея се дава пример с публикация в "Handelsblatt", в която космодрумът "Байконур" е описан като "гигантски склад за старо желязо", старият главен инженер казал, че "всичките му надежди са потънали във водката", а екскурзоводът в музея "Юрий Гагарин" носел "съветско-червени дрехи" (интересно е дали има германско-черни дрехи, например - б.а.) и религиозно се поклонявал пред униформата на първия космонавт". Янсен си задава въпроса дали случайно авторът на статията не е: "обул при нейното написване нацистко-кафяви обувки и не се покланя пред портрета на доктор Гьобелс? Все пак руснаците успяват от този "склад за старо желязо" да изпращат ракети в космоса", коментира докторантът Янсен. Той дава и пример с вестник "Sueddeutsche Zeitung", където, по неговите думи, практически всеки репортаж от Москва се съпровождал със съобщения за "миришещи на урина стълбища, където алкохолици по долно бельо пият водка". Янсен недоумява: "Нима като се пише за Париж, се споменава за локви от повръщано или за миришещи подмишници в Лондон?".
Янсен разглежда и статии с уж положителна гледна точка към Русия. Във "Frankfurter Allgemeine Zeitung" той намира интервю, в което мениджър от "Газпром" е представен като: "външно почти неотличаващ се от своите западни колеги". Докторантът от базелския университет си задава въпроса какво са очаквали от руснака редакторите на германския вестник: "Да видят човек в сив костюм от полиестер, окичен с ордени, или мъж с малиново сако от Версаче, със златна верига на врата и тъмни очила?" Друг пример пък е снимка в списанието "Spiegel", текстът под която гласи: "Руснаците работят денонощно, никой не пие". В статията "Потънали във водката" се дава и мнението на славистите от Потсдам Розвита Лев и Анке Пфайфер, за които текстът под снимката в "Spiegel" е пример за това как "германските медии се концентрират върху мнимото опровергаване на клишета, доказвайки за пореден път колко са зависими от тези клишета". Едновременно с това "Berliner Zeitung" привежда и изследване на фондация "Фридрих Еберт" и Съюза на немската икономика в Русия сред работешите в Москва германци. Абсолютното болшинство от тях - 84%, заявяват, че германските медии са необективни по отношение на Русия и "преднамерено сгъстяват боите".
Нека не ви смущава това, че анализът на германските медии е проведен през 2002 г. Някои неща не се променят, както твърди полският политолог Юлиуш Мерошевский.

Всъщност нищо не не променя

През 1974 г. полският емигрант и политолог Юлиуш Мерошевский публикува статия в излизащато в Париж списание "Култура", посветена на  руския и полския империализъм. В статията, която всъщност ратува за нова полска асимилаторска политика спрямо Литва, Белорусия и Украйна при една бъдеща независимост на тези съветски републики, Мерошевский пише: "Русия е империалистическа държава, защото винаги е била такава... Никой от нас не знае какво мисли и планира Брежнев в дълбините на душата си. Обаче ние знаем от историята какво са мислили и планирали неговите предшественици в течение на последните 200 години. Поради това правим извода, че и Брежнев мисли по същия начин като неговите предшественици, защото всъщност нищо не се променя"...
И наистина нищо не се променя или почти нищо. Спомнете си катастрофата на самолета на полския президент Лех Качински край Смоленск. Що конспиративни теоретии се появиха в полската преса. Стигна се дори дотам, че въз основа на звуците от един видеозапис, направен непосредствено след инцидента, на някои поляци им се причу как руснаците доубиват с куршуми пътниците на самолета. По думите на полския журналист Бронислав Лаговский днешна Полша сама се отравя с чувство на ненавист, което уж е предназначено за неприятелите й. "Антируското възпитание, на което през последните години бяха подлагани поляците, донесе странен и неочакван ефект: психическата им зависимост от Русия стана толкова дълбока, както никога досега", пише Лаговский.
И ако в полския случай обясненията за русофобията се коренят в исторически събития, започващи поне от 17 век насам, то в германския това вероятно е резултатът от Втората световна война, в която унтерменшите (полухората) смазаха тевтонската гордост. В английския случай причините се коренят в геополитическото съперничество с руската империя, започнало през 40-те години на XIX век, при французите русофобията възниква по-масово след поражението на Наполеон, а при американците тя се появява в резултат на идеологическото и дори психологическото противопоставяне по време на студената война. Когато говорим за проявите на русофобия в западния свят, трябва да се има предвид, че за разлика от някои източноевропейски държави те не са на битово ниво, а са присъщи преди всичко на средствата за масова информация, които по силата на служебните им задължения са най-тясно свързани с политическата класа.

Журналистите, които закъсняха за студа

В края на 2006 г. британският вестник "Гардиан" публикува статията на Нели Кларк "В легло с русофоби". Повод за нея са убийството на Ана Политковска в Москва и загадъчната смърт на бившия служител на руските спецслужби Александър Литвиненко в Лондон. Кларк съзира задкулисни мотиви зад разразилата се истерия в европейските медии. Нейният извод е: "Каквато и да е истината (за мотивите на убийците - б.а.) Европа и САЩ използваха този случай, за да засилят разширяващата се антируска кампания." Тя има и своето обяснение за мотивите за подобна кампания: "Тези консервативни ястреби са тръгнали на лов за Путин не защото се вълнуват от правата на човека, а защото независима Русия пречи за осъществяването на плановете им за световна хегемония."
Темата за русофобията на Запад продължава да вълнува "Гардиан" и две години по-късно. Пак през декември, но 2008 г., вестникът публикува статията на Анна Матвеева "Трябва да се борим с русофобията", където могат да се срещнат следните категорични редове: "Какво подхранва русофобията? Тя не може да се обясни само с постъпките на Москва. През последните години няколко влиятелни сили се обединиха, за да й придадат нов импулс. Войните от студената война си намериха нова работа. Къде-къде по-комфортно е да си имаш работа с познат противник, който играе по правилата, отколкото с "враговете сред нас", които може би работят в съседната бакалия. Западните либерали, страстно вярващи в демократическото преобразяване на Русия по техните собствени рецепти, изпитаха разочарование и превключиха енергията на оскърбените си добродетели върху разобличаването на "кагебейския Путински режим". Към подобни хора Матвеева отнася и руски имигранти, които се опитват да направят кариера в новата си родина, "разкривайки истината за Русия". Предполага се, че колкото по-нелицеприятна е "истината", толкова по- успешна ще е кариерата им.
Не от днес в западната преса се съобщава феноменът на "закъснелите за студената война". Най-общо се имат предвид журналисти, които са започнали професионалния си път на политически анализатори малко след края на противопоставянето със СССР и изпитват съжаление, че се изпуснали "добрите стари времена". Сега те се опитват да наваксат, но поради липсата на идеологическо противостоене писанията им се израждат до банално повтаряне на стари антируски щампи и стереотипи.
За това как политическите възгледи се преплитат с журналистическите и за дифузията, която протича между тях, говори и известният френски социолог, антрополог и публицист Емануил Тод. Тод обаче говори за русофобията в печата в контекста на намерението, съзряно от него, на САЩ да поддържат атмосферата на напрежение между Европа и Русия в собствена угода. В интервю за руския вестник "Известия" от 31 август т.г. Тод казва: "Отразяването на руската тематика в европейските, и в частност във френските медии, в по-голямата част от случаите се отличава с неприкрита русофобия.. "Вестник "Монд" е ярък пример на системна дезинформация по отношение на Русия. Зад това стоят определени кръгове, които се отнасят към вашата страна с недоверие, продължавайки да я смятат за тоталитарна... А либералното обществено мнение на европейците е заседнало в епохата на студената война."
Тод говори за откровеното невежество на френските журналисти, когато пишат за Русия, но едновременно с това отбелязва и интересен момент: "Друг момент е, че чрез структурите на НАТО и подобните нему в Европа продължава да се насажда американският подход към диалога с Москва. Целта е изолация на Русия от Евросъюза. Според мен САЩ са сериозно обезпокоени от това, че Русия вече не се възприема като заплаха в Европа. Въпреки "презареждането" Вашингтон се опитва да спре затоплянето на руско-европейските отношения. За да остане незаменима за своите партньори, Америка се нуждае от илюзията за заплахата, идваща от Изток." Ясно е, че без помощта на медиите, които да способстват за нагнетяването на подобна атмосфера на заплаха, тази политика е практически невъзможна. Видно е също така, че подобна критика срещу Русия е нерационална и е във вреда преди всичко на обединена Европа, която така стеснява пространството си за геополитически маньовър. Впрочем някои виждат и по-дълбоки, дори психологически корени на това явление. Според Константин Белоусов, ръководител на креативната компания "E-generator", критиката срещу Русия в западните медии често е:...бездоказателствена, крепяща се на убежденията на автора на статията, на неговите вяра и мнение. Изводи от това могат да се направят най-различни, но един от тях е - Русия активно руши стереотипите за себе си на Запад и това като правило е по-обидно от всичко друго, тъй като поставя под съмнение способността на Запада да дава адекватни прогнози, обективно да оценява ситуацията и да я владее, което на свой ред способства за появата на безсъзнателна тревога, обостряне на комплексите. Поради това почти целият негатив в западните средства за масово осведомяване е нерационален."