In memoriam
Таньо Клисуров
23.05.1944 - 29.03.2024
/ брой: 65
ТАНЬО КЛИСУРОВ отдавна не беше излизал в "Пегас". Исках да го поканя във връзка с 80-годишния му юбилей, който трябваше да бъде на 25 май, но онази с косата ме изпревари... Роден в гр. Мъглиж, но целият му живот е свързан с Града на поетите и липите - Стара Загора. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" - част от известното поетическо съзвездие на университета, оставило трайни следи в съвременната българска литература. Работил е в културния отдел на в. "Септември", бил е главен редактор на литературния алманах "Хоризонт" и на в. "Вик", драматург на Драматичен театър "Гео Милев", учител. Почетен гражданин на Стара Загора. Председател на Дружеството на писателите в града. Автор е на книгите "Южна гара", "Най-скъпото", "Минирано поле", "Резервен изход", "Вътрешен глас", "Собственик на болката", "Във втората половина на живота", "Страхувам се от рая", "Казано с очи", "Седмото небе", "Душа, съветник мой попътен", "Прошепнати думи", "Внезапно сърцебиене", "Мерено и немерено". В Москва излиза книгата му "Сказано глазами". Първата му книга "Южна гара" получава голямата награда на литературните празници "Южна пролет" в Хасково (1976). Носител е на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни отличия.
Тревожиш се, човечество, за своя мирен,
но вече твърде неспокоен ден.
За мен не знаеш ти, че аз умирам -
отделен случай, най-обикновен...
Човечество, заето си със други
глобални драми в своя земен път.
И само моето човечество: съпруга,
деца и внуци лично ще скърбят.
***
Пак от екрана политици-врачки
редят лъжи. И в същност се оказва,
накрая трябва да изтриваш храчки,
за да спасиш дома си от зараза.
Децата да спасиш. Да се разминат
с лъжите. Все пак тебе те е страх,
защото виждаш във очите им невинни
лъжи, които ще пораснат с тях.
Казано с очи
В бедност родил съм се. Много отдавна.
И тъй ще живея до моя конец.
Причината? В нашата джунгла държавна
не станах убиец, не станах крадец.
Да бях някой килър, щом спусъка дръпна,
то в джоба ми тлъста пачка пари
би карала сладко душата да тръпне,
че всичко ще купя. И Господ дори.
С „Кради!“ ако почваше моето кредо,
бих банка отворил, бих имал завод.
На мутрите кредити давал бих щедро,
а щях да изцеждам от бедните пот…
Но друг съм. Онези, които ме тъпчат,
презират таланта и будния ум;
съветват ме: Скланяй пред силните гръб, че
без време ще легнеш с дървен костюм!
Ще легна ли? Трия челото си потно,
поглеждам ги в упор и казвам с очи:
Човек се родих, не впрегатно животно,
което опъва хомот и мълчи.
И мога да тръгна с рогата насреща,
прелее ли чашата с мъка и гняв.
Защото, когато загубиш надежда,
дори в безразсъдството свое си прав!
Сказано глазами
(перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Родился я беден. Живу по-простому.
И так проживу, может быть, лет до ста.
Причина? В родных бесприютных просторах
Не стал я убийцей и вором не стал.
Вот был бы я киллер, тогда бы я сразу
В почете ходил у дельцов и господ.
Мне пачка бабла согревала бы разум,
Что все покупается. Даже Господь.
И если б „воруй” было жизненным кредо,
Открыл бы я банк и имел бы завод.
Давал бы кредиты бандитам я щедро,
Цедил бы из бедных я силы и пот.
Другой я. А те, что мне так надоели,
Не ценят талант и обыденный ум.
Советуют: гни свою спину на деле,
А то завернем в деревянный костюм.
Но быть ли тому? Я отвечу, известно.
Скажу я глазами, а ты заучи:
Я есмь человек, а не скот бессловесный,
Что тянет ярмо и при этом молчит.
Хотел бы с рогатыми вылить я чашу
Страданий и гнева, тоски и стыда,
Поскольку, утратив надежду однажды,
В своем безрассудстве ты прав, как всегда!