Живеем в тежки времена, в които мачкат свестните

РУМЯН РУСИНОВ е роден във Видин през 1967 г. Завършил е икономика в УНСС и политология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. работи в сдружение "Проект "Права на човека". През 2000 г. е назначен за директор на Ромска програма към Институт "Отворено общество" в Будапеща. Бил е съветник по ромските въпроси на правителството на Сергей Станишев, беше шести в листата на Коалиция за България в изборите за Европейски парламент през 2009 г. В момента е директор на Центъра за публични политики и застъпничество.

ЦИТАТИ:
Държавата използва европейските средства като алиби да не решава съществуващите проблеми
Ромите са изкупителна жертва на прехода и на кризата
Т.нар. ромски барони нямат нищо общо с неправителствения сектор

- Говорили сме с вас за езика на омразата в обществото ни, г-н Русинов. Но ви чувам вече да споменавате и расизъм, което наистина е страшно. Предупреждавате или констатирате подобна огромна опасност? Преди месеци имаше спор, в който се намеси и американският посланик Уорлик. Той е категоричен, че дискриминацията срещу ромите у нас е неоспорима. Така ли е според вас?
- Предразсъдъците и негативните нагласи спрямо циганите не са от вчера, но докато преди 10 ноември 1989 г. имаше политика те да бъдат туширани, то след това им се даваше широко поле за изява. Ако се вгледаме в европейската история, ще видим множество примери как при ситуации на обществено-икономическа криза за виновни се нарочват различни социални или малцинствени общности. През преходния период у нас в ролята на изкупителна жертва се оказват ромите.
В българското обществено съзнание се формира и се наложи масовото стереотипно схващане, че ромите са "обект на незаслужени привилегии", че са "група, която не произвежда, а само консумира", че "имат само права, а нямат задължения". И да не забравяме "класическото" клише, че "ромите са престъпници". Както повечето стереотипи, и тези са далеч от истината. Днес, когато повечето хора са обзети от тотално  разочарование от ситуацията у нас, най-лесното е напрежението да избие в тази посока. Да изкараме виновни за всички несгоди циганите и да си го изкараме на тях. Циганите се оказват "удобният" виновен. 
- Има ли опасност обществото ни да започне да възприема ромите като "антибългарски фактор", особено ако си припомним стряскащата прогноза, че след 40-ина години българите ще са 800 хиляди, а ромите - 3 и повече милиона?
- Кампанията, предсказваща демографския апокалипсис, "циганизирането" на българската нация, се води от няколко години с активното съдействие на медиите. Лошото е, че има хора, които са склонни да вярват на подобни непрофесионални оценки, които всъщност са евтини манипулации. Но как да не повярват, след като в медиите няма място за експертните оценки на специалистите демографи, отричащи изцяло състоятелността на опасенията за демографски апокалипсис. Какво да се прави - истината понякога е по-скучна от лъжата. Докато за пишман учените, тиражиращи демографската истерия, медиите са обикновено широко отворени.
Дълбоко се съмнявам, че авторите на тази кампания са ентусиазирани борци за чиста раса. А и коя раса доколко е "чиста" е тема на друг разговор. По-скоро това е част от механизма общественият гняв да се насочи към "лесния" и "удобния", а не към истинския виновник за сегашното лошо състояние. Не трябва да изпускаме, че има и електорални, и пиар ползи.   
- Честото възражение, дори на добронамерени политици, какъвто е например Костадин Костадинов от ВМРО, зам.-председател на организацията, за отказа на ромите да се интегрират е, че всъщност никой не им "реже" достъпа до училище. Имат ли желание тези наши сънародници всъщност да се образоват, ако го има - масово ли е?
- Ромите са като всички останали, искат децата им да се изучат и да просперират. Не е на ромите вината, че държавата поддържа сегрегирана система на образование (над 70 процента от ромските деца посещават сегрегирани училища според данни на МОМН). В тези сегрегирани училища, от една страна, се получава значително по-лошо образование в сравнение с останалите училища, и - от друга - ромските деца са изолирани от тези на макрообществото. Вече 12 години продължават да се случват инициативи, чрез които по линия на неправителствения сектор няколко хиляди деца успешно се интегрират в нормалните български училища. Тези практики  показаха, че нещата могат и да се случват, че проблемът не е в циганите. Дори Европейският съюз в свой доклад ги посочи като позитивни и препоръчителни за правителствата практики. Ако имаше политическа воля, тези практики можеше да станат държавна политика и да сме забравили за проблема със сегрегацията. Не станаха. Далеч по-лесно е обяснението, че циганите нямат интерес от образование.    
- Държавата ни изготвя стратегия след стратегия за интеграция, включително и образователна. Има ли надежда тези документи да станат политика, има ли воля за това според вас? Нали няма да отречете, че доста ромски организации и т.нар. барони натрупаха огромни пари уж за интеграция? И че и тази несправедливост поражда антиромското говорене?
- Наистина, жалко е, че тази лъжа се наложи в общественото съзнание като поредния устойчив мит, заклеймяващ циганите. На принципа, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина... А тази лъжа бе повторена много повече от сто пъти. В течение на повече от година продължава да се води публична оклеветяваща кампания срещу ромските организации, които без основания бяха нарочени за основен виновник за нерешените проблеми на ромската общност, защото били присвоили огромната част от финансите, предназначени за ромите. Опитите да се покаже несъстоятелността на тази теза с цифри, показващи, че чрез ромския неправителствен сектор са усвоявани само незначителна част от финансовите средства, идващи от различни източници от чужбина, бяха игнорирани от медиите. Пропуска се "дребната" подробност, че т.нар. ромски барони нямат нищо общо с ромския неправителствен сектор. Даже някои от тях да имат регистрирани фондации, те никога не са печелили грантове и не са изпълнявали проекти по линия на неправителствения сектор. Т.е. кампанията целеше към вече изброените стереотипни схващания за ромите да се прибави още едно - елитът им е корумпиран. Темата е широка и се надявам да имаме възможност да я анализираме в дълбочина, но в случая европейските средства се използват като удобно алиби за държавата да не решава съществуващите проблеми на ромите. Трябва да е ясно, че държавата (а не международни донори) е тази, която чрез институциите си трябва да осъществява политиката. Явно обаче е по-удобно за липсата на политика и за липсата на интеграция да се обвинят отново циганите.
- Казвате, че основен проблем за тази общност е сегрегацията. Но има и положителна сегрегация, знаете го. Или ако дадете отдавнашните примери за нея, рискувате да ви набедят за "комунистическа бетонна глава"? Ще се решите ли да припомните практиките на онази тоталитарна, но и социална държава?
- Нашият общ приятел, Господин Колев, който вече не е между живите, написа много хубава книга - "БКП и циганите през периода 1944-1989", осветляваща държавната политика към циганите през епохата на социализма. Трябва да се каже, че политиката на държавата тогава имаше някои спорни идеологически предпоставки, в някои аспекти беше непоследователна, съдържаше някои слабости. Но не може да се отрече и фактът, че условията на живот на ромите тогава се подобряват рязко в сравнение с предишната историческа епоха, че степента на интеграция в българското общество в различни сфери - на образованието, жилищната среда и особено на трудовия пазар нараства, че се появи значима прослойка роми с добро образование.
Лошото е, че през преходния период не се взеха поуките, не се продължиха и не се надградиха тези политики, водещи към добри резултати. Ромите бяха изтласкани от процеса на вземане на решения не само по общобългарските въпроси, но и по въпроси, отнасящи се до самите тях. А сега, особено интензивно в последните две години, ромите са и обект на масирана оклеветяваща кампания в медиите. Е, трябва да признаем, че не сме единствените - нападнати бяха и други групи - лекари, еколози, учени, зърнопроизводители, миньори... Списъкът е дълъг.
Ясно е, че живеем в тежки времена, в които свестните са мачкани, а истината е потъпквана. Но както е писал Сервантес - "Истината понякога се подтиска, но никога не се пречупва, тя изплува над лъжата както маслото над водата".