Загубено правораздаване

Съгласно Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64/2007 г.) Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да е постоянно действащ орган, който да представлява съдебната власт, да осигурява нейната независимост, да определя състава и организацията на работа на съдебната власт, да осъществява управлението на дейността й, без да се засяга независимостта на нейните органи. Членове по право на ВСС са председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор. Останалите 22-ма членове се избират поравно от НС и от органите на съдебната власт. Те трябва да са магистрати (съдии, прокурори, следователи), да отговарят на изискването за не по-малко от 15 години юридически стаж, както и да притежават високи професионални и нравствени качества.


В края на 2007 г. 20 от членовете на току-що конституирания ВСС извършиха чудовищно престъпване на Конституцията: те заявиха, че понеже излизали от системата на съдебната власт, трябвало да получат по 20 заплати, както се полагало по закон. И тоз час всеки от 20-те побърза да си инкасира еднократно между 40 и 50 хил. лв.! Не е необходимо човек да е юрист, за да установи, че ВСС е част от съдебната власт. И че ставайки членове на ВСС, 20-имата не излизат от системата. Всички конституционни разпоредби, касаещи ВСС - от чл.129 до чл.133 - са част от глава шеста Съдебна власт. Това е разписал върховният законодател - VII ВНС.
Какво следва? Първата хипотеза е, че с встъпването си във ВСС 20-имата умишлено въвеждат в заблуждение обществеността, за да получат неправомерно по 20 заплати и да се обогатят без правно основание. Но това прави изборът им недействителен и нищожен, защото се оказва, че не притежават изискуемите по закон нравствени качества. Ако приемем хипотезата, че са си инкасирали по 20 заплати правомерно, защото излизат от системата на съдебната власт, то оставането им във ВСС след датата на "инкасото" е неправомерно.
Която и хипотеза да приемем, очевидно е, че този ВСС е нелегитимен, а актовете му следва да се считат за нищожни. Подобно становище бе публикувано още през м. май 2008 г. в българското издание на Monde Diplomatique. Към същата статия бе приложено и Становище № 10, прието на Осмата сесия на Консултативния съвет на европейските съдии (Страсбург, 21-23 ноември 2007 г.) и съдържащо препоръки каква да бъде структурата и ролята на висшите съдебни съвети като основен елемент за постигане на баланс между трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, в държавите, съблюдаващи върховенството на закона (вж. резюмето в карето).
Препоръките в това Становище се отнасят до държавите, които действително имат волята да съблюдават върховенството на закона. Доколкото нашите "законодатели" продължават да се преструват на умрели лисици, България едва ли попада в този "списък". Остава да се надяваме, че с помощта на ЕК обществото ни ще узрее най-сетне за достойно съществуване и ще престане да се лута в търсене на загубеното правораздаване.
Какво да се прави ли? Да се възстанови духът на демократичната ни конституция, като се укрепи държавността. А това преди всичко означава създаване на действително независима, ефективна и достъпна съдебна власт, задължението на която е да санкционира другите власти, когато закононарушават.
За да функционира нормално и законосъобразно една съдебна система, е необходим орган, който да възпира и да санкционира самите магистрати. Според разпоредбите на Конституцията и на Закона за съдебната власт, това е задължение на ВСС. Досега обаче не се е случвало. А и не би могло да се случи с настоящия ВСС, 20 от членовете на който не притежават изискуемите по закон нравствени качества. Иначе казано, при наличието на нелегитимен ВСС. В продължение на години този ВСС няма волята да изпълнява конституционното си задължение да санкционира корупцията сред магистратите. В казуса със съдия Мирослава Тодорова сме свидетели как се санкционира законността и се толерира престъпността. Защото заведеното от нея дело срещу вътрешния министър Цветанов не е само за клевета. На подсъдимата скамейка трябва да се изправи цялата корумпирана камарила на властта, която от три години системно престъпва конституционните императиви, суспендира основните ни права и свободи, осъществява социално-терминистични деяния срещу целокупния български народ. На подсъдимата скамейка трябва да се изправи и Цветанов, за да отговаря откъде са дошли парите му за шестте апартамента.
Пак в Monde Diplomatique бе публикувано и законодателното предложение на Гражданско сдружение "Асоциация на данъкоплатците в България" (на основание чл.45 от Конституцията) как в съответствие със Становище № 10 на Консултативния съвет на европейските съдии да се извършат такива промени в глава шеста на Конституцията, че да се гарантира ефективно, бързо и достъпно правораздаване, както и отговорност на магистратите пред народа, пред върховния суверен на РБългария. Какви бяха идеите? За членове на ВСС, които не са негови членове по право, да се избират хабилитирани лица с безспорен принос за утвърждаване на гражданско общество в България, притежаващи доказани професионални, делови и нравствени качества, с най-малко 15-годишен стаж, и които никога не са заемали длъжности в съдебната власт. Само половината от този състав да бъде с юридическо образование. Изискването членовете на ВСС да не са заемали длъжности в съдебната власт е съобразено с конкретните български реалии и ще допринесе корупцията и аморалността да бъдат изхвърлени от съдебната система. Изискването членовете на ВСС да бъдат хабилитирани лица с дългогодишен стаж и безспорен принос за утвърждаването на гражданско общество ще допринесе за налагане на универсалните процесуални принципи и норми в противовес на сега битуващата процесуална утилитарност, в интерес на корупцията и нехайството, ще гарантира по-убедително независимостта на ВСС от евентуални опити на властите за външна намеса. Изискването за смесен състав на ВСС осигурява допълнителен източник на легитимност на съдебната власт. Освен това за модерно управление на съдебната власт е необходимо участието на членове, притежаващи опит в области извън правото като мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки и пр. Членовете на ВСС, които не са негови членове по право, да имат деветгодишен мандат, да бъдат 24-ма на брой, да се обновяват на всеки три години и да не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на деветгодишния срок. Така ще се обезпечи приемственост и ще се гарантира допълнително независимостта на ВСС от евентуални опити за намеса. Новият ВСС да бъде избиран с пряк вот от народа, непосредствено, на основание чл.1, ал.2 от Конституцията. Когато са констатирани неправомерни действия или нехайство от страна на магистрати, всеки гражданин да има право да сезира ВСС, както и самият ВСС да има право да се самосезира. В такива случаи ВСС действа като единствена и върховна съдебна инстанция спрямо магистратите, извършва самостоятелно следствени и процесуални действия и постановява решения и присъди в съответствие със закона.
Философията на предложението е новият ВСС да се превърне в независим блюстител на чистотата на съдебната власт, в действен страж на гражданското общество срещу евентуално недобросъвестни, порочни или некомпетентни действия на отделни магистрати и/или опити за вмешателство от страна на политици.


Основни положения на Становището на Консултативния съвет на европейските съдии

1. Необходимост от съществуването и укрепването на специфичен орган или структура (в българския превод е наречен Съвет на съдебната власт или Висш съдебен съвет - ВСС), който да гарантира и защитава независимостта на съдебната власт от другите власти в контекста на принципа на разделението на властите (т.3,4,5).
2. Автономността на ВСС срещу евентуална намеса от страна на законодателната или изпълнителната власт трябва да се гарантира на конституционно равнище така, че да му се даде възможност да изпълнява своите функции ефективно (т.11,12, 15,44).
3. Независимостта на съдиите в глобализиращото се и взаимно зависимо общество е гаранция за истината, свободата, спазването на човешките права и безпристрастното правосъдие, защитено от външно влияние. Независимостта на съдиите не е изключително право или привилегия, дадени им за техен личен интерес, а е в интерес на законността и на всеки, който търси и очаква правосъдие. Затова независимостта като условие за безпристрастността на съдиите е гаранция за равенството на гражданите пред съда (т.9).
4. Не би било правилно ВСС да бъде ограничаван от други органи в неговата независимост при вземането на решения за собствените си методи на работа и темите за дискусии. Отношенията на ВСС с министъра на правосъдието, държавния глава и парламента трябва да бъдат ясно установени (т.13).
5. Необходимо е ВСС да гарантира прилагането на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Задача на ВСС е да създаде необходимите инструменти за оценка на съдебната система, да отчита състоянието на правораздаването и да изисква от съответните органи да предприемат необходимите мерки за подобряването му (т.10).
6. Отчитайки обстоятелството, че ВСС не принадлежи към йерархията на системата на съдилищата и не може да решава делата по същество, необходимо е отношенията със съдилищата и по-конкретно със съдиите да бъдат внимателно определени (т.13).
7. Съставът на ВСС може да бъде от съдии или смесен - съдии и други (не съдии). Когато съставът е смесен, Консултативният съвет счита, че съдиите трябва да съставляват голямо болшинство от членовете, а съдийската част да бъде избирана от съдийската колегия (т.15,16,17,18).
8. Смесеният състав на ВСС осигурява допълнителен източник на легитимност на съдебната власт (т.19).
9. Членовете не съдии да бъдат подбирани измежду известни юристи, университетски преподаватели или граждани, ползващи се с голям авторитет. За модерно управление на съдебната власт е необходимо участието на членове, притежаващи опит в области извън правото (например мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки) (т.22,45).
10. Членовете на ВСС не трябва да бъдат активно действащи политици, членове на парламента, членове на изпълнителната власт или на администрацията. Това означава, че нито държавният глава, нито който и да е министър може да бъде член на ВСС. Всяка държава трябва да приеме специфични правни разпоредби в тази насока (т.23).
11. Своята дейност ВСС трябва да осъществява абсолютно независимо при условията на абсолютна прозрачност (т.50).
12. Съставът на ВСС трябва да отразява многообразието на обществото. За да отговори на обществените очаквания за "деполитизиране", конкурсите за избор трябва да бъдат в съответствие с правила, създадени от самия ВСС. В никоя фаза на изборния процес не се препоръчват процедури, в които участват представители на политически органи като парламента или изпълнителната власт. Трябва да бъде избягната всякаква намеса на съдебната йерархия в този процес. Трябва да бъдат изключени всякакви форми на назначаване от органи вътре в самата съдебна власт или извън нея. За да се гарантира приемственост в работата на ВСС, членовете му не трябва да се подменят едновременно (т.24,29,30,31,32,35).
13. За председател на ВСС се препоръчва безпристрастно лице, несвързано с политически партии (т.33).
14. Бюджетът на ВСС трябва да осигурява достатъчно средства, гарантиращи независимостта и нормалното му функциониране (т.37).
15. Решенията на ВСС относно ръководството и администрирането на съдебната система, както и относно назначаването, преместването, повишаването, дисциплината и отстраняването от длъжност на съдии трябва да съдържат основанията за това да бъдат задължителни и да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред (т.39,48,50,51).
16. ВСС трябва да изпълнява важна роля по отношение на компетенциите, които са взаимосвързани, за да може по-добре да защитава и укрепва независимостта на съдебната власт и ефективността на правосъдието; да бъде компетентен и по въпроси, свързани с ръководството и администрирането на съдилищата (т.39,41).
17. На съдия, който не се отнася с нужното внимание към своите дела поради немарливост, или който е явно некомпетентен при тяхното разглеждане, ВСС трябва да може да налага дисциплинарно наказание. В дисциплинарния орган не могат да участват държавният глава, министърът на правосъдието или който и да е друг представител на политически органи (т.63).
18. ВСС трябва да може да разглежда жалби на граждани по дисциплинарни производства (т.64).

* Оригиналният пълен текст е публикуван в сайта http://www.coe.int/ccje