Войната на Еди Рама с България
/ брой: 39
България не граничи с Албания, но премиерът й гледа на българите като на най-лошите съседи. Вече втора година Еди Рама ни шокира с нападки и обиди, копиращи антибългарската реторика на управляващи и опозиция в Скопие.
Миналата година Рама произнесе войнствена реч на Стратегическия форум в Словения и си позволи обидна квалификация, сравнявайки политиката ни към Северна Македония с... руската агресия срещу Украйна.
Българските представители в Блед не реагираха, което не е никаква изненада, защото балканската дипломация на Сглобката е подчинена на един унизителен постулат - да не влизаме в междудържавни конфликти, дори правото да е на наша страна...
Тези дни Рама отново блесна с войнствената си лексика, за да ни покаже, че българското мълчание не е злато. На дискусията „Балканите на фокус“, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, той заяви:
"Присъединяването на Албания към ЕС е блокирано заради разногласията между Северна Македония и България. Да използваш мястото си в ЕС като лост срещу съседите е най-антиевропейското нещо, което човек може да си представи..."
Смущаващото е, че в дискусията участваха македонският президент Стево Пендаровски, президентът на Черна гора Яков Милатович и американският сенатор Джейн Шахин, но не чухме нито един български глас, макар че в Мюнхен имахме правителствена делегация. Всъщност Николай Денков бе длъжен да е в залата и точно той трябваше да възрази на Еди Рама. Но как академикът да реагира на агресивния албанец, след като три дни по-рано не можа да отговори на елементарен балкански въпрос, зададен му от български репортер?
След като Рама обвини България във всички смъртни грехове и даде рамо на македонистката доктрина, Кирил Петков си направи дружеско селфи с албанския премиер. Тази унизителна снимка е диагноза на българския нихилизъм, който е постоянна величина - и при комунизма, и при капитализма.
Апропо, бившият премиер е последователен в своя нихилизъм. През 2022 г. той призова в българо-македонския диалог „историята да се остави на историците“, макар че именно присвоената ни история е главният проблем пред македонското еврочленство.
В края на пледоарията си албанският премиер заяви: "Ситуацията на Северна Македония е резултат преди всичко от политиката на Европейския съюз, който не е в състояние да сложи край на практиката да се отвличат държави. Последиците обаче понасят самите държави, защото това е най-доброто гориво за национализма. Уви, живеем в свят, в който национализмът и глупостта успяват...“
И отново последва оглушителното мълчание на присъстващите в залата български депутати и министри. А трябваше остро да реагират на Еди Рама, като му припомнят два факта: убийствената асимилация на българите в Северна Македония и враждебния отказ на Скопие да ги впише в македонската конституция. И още - че ЕС има конституция и правила, които изискват от държавите, кандидатстващи за членство в Съюза, предварително да решат спорните въпроси със своите съседи. И най-важното - българската бариера пред европейския път на Скопие е и европейска бариера и тя ще се вдигне, след като македонският парламент и излъченото от него правителство изпълнят поставените им от Брюксел условия.
Но какво друго да очакваш от премиер, който неистово желае да е външен министър, за да пътува в чужбина? Какво друго да очакваш от бивш премиер, за когото директивите на чужди посолства са над интересите на българската държава?