Властта си прави хаотични експерименти в икономиката

На фона на текущите скандали с подслушване и с разследване на възлови фигури от МВР останаха встрани от вниманието на българската общественост и на повечето медии два важни доклада, в които се отправят редица препоръки за "изправяне на крака" на стагниращата ни икономика. Първият от тях бе публикуван в средата на април 2013 г. В него Европейската комисия оповести резултатите от т.нар. Задълбочен преглед на България и на още 13 страни от ЕС, който е част от процедурата за превенция и корекция на макроикономически дисбаланси в страните от ЕС. Тези прегледи следва да потвърдят или отхвърлят наличието на дисбаланси и зараждащи се рискове за макроикономическата стабилност в тези страни. В доклада като най-значими дисбаланси на страната са изтъкнати: външна задлъжнялост, дълг на частния сектор и пазар на труда. Най-сериозни са констатациите по отношение на пазара на труда и са отправени редица съществени препоръки, към които ЕК безуспешно прави опити да обърне вниманието на българските управници от ГЕРБ, които нехаеха по този най-остър социален проблем у нас.
Независимо че дългът на частния сектор се е свил от 175% през 2009 г. до 146% през 2011 г., като вече е минал под референтната стойност, то според ЕК той остава твърде висок. Това е застрашително особено, като се имат предвид твърде ниските доходи в България.
По отношение на

пазара на труда

критиките от страна на ЕК са много по-остри. Отделя се специално внимание на ефектите от минималните осигурителни прагове върху пазара на труда, като се посочва, че: "Докато повечето институционални черти не изглежда да ограничават значително приспособяването на пазара на труда (към кризата), изключение представлява системата на минималните осигурителни прагове." В доклада на ЕК се визират данни, според които минималните прагове средно са около 20% под средните заплати. При нископлатените дейности праговете у нас имат по-голямо покритие и са по-близки до средната заплата, като е направен изводът, че особено за нискоквалифицираните работници осигурителните прагове не са позволили корекция надолу на заплатите и съответно са довели до съкращения.
По отношение на минималните прагове и техният ефект върху цялостната данъчната тежест върху труда по косвен начин ни се препоръчва да се въведе и у нас на необлагаем минимум, което се застъпва и в предизборната платформа на Коалиция за България. На практика въпреки плоския данък върху доходите ни относително по-високите прагове за по-нископлатените работници спрямо средните заплати представляват своеобразна скрита форма на регресивно облагане - т.е. облагат се с по-висок данък - по-ниските доходи на най-лошо платените трудещи се. Известно е, че голяма част от заетите у нас след почти четиригодишно управление на ГЕРБ са сред т.нар. работещи бедни, тъй като получават възнаграждения, които не им достигат дори за покриване на разходите за издръжка на тях и на семействата им.
МВФ също изготви и публикува в средата на април 2013 г. работен доклад за страните от ЦИЕ, в т.ч. и за България. Той бе за влиянието на фискалните мултипликатори, показващи каква добавена стойност създават различните видове държавни разходи. Анализаторите от МВФ очакват БВП на България да отчете ръст от едва 1,2% през 2013 г., а не 1,9%, както е прогнозирано в приетия Закон за държавния бюджет за 2013 г. Прогнозата на МВФ сочи, че брутният продукт ще се покачва у нас почти двойно по-бавно от средния темп за Източна Европа, който се очаква да е 2.2%. За еврозоната прогнозата на фонда е за рецесия от 0.3%, което е под очакванията на правителството ни и означава, че е възможно да се реализира по-негативен сценарий и за българската икономика. Прогнозираната инфлация според МВФ ще е 2,3%. В доклада се посочва, че следва да се редуцират текущи разходи на централна администрация за сметка на увеличаване на капиталовите бюджетни разходи. МВФ препоръчва

    увеличаване на държавните инвестиции

у нас освен в инфраструктура (те се одобряват, но са крайно недостатъчни, освен тези за строеж на магистрали), също и в образованието и в осъществяването на институционални реформи. Инвестициите от държавния бюджет в тези важни сфери се амортизират много по-бавно от корпоративните вложения във физически активи и ще служат на икономиката ни за много по-дълъг период от време. От тази гледна точка такъв тип бюджетни разходи могат да са по-ефективни дори от частните. Посочват се и мерки за увеличаване на събираемостта на косвените данъци вместо вдигане на преките данъци. Подобен тип фискална политика би имал най-благоприятно влияние върху икономиката на България в дългосрочен план.
Една от най-съществените констатации в доклада на фонда е, че фискалните мерки имат много по-голямо влияние в периоди на криза, когато реалният брутен продукт е под своя потенциал. Посочва се още, че "по-високите капиталови разходи водят до увеличение на БВП. Ако те растат постоянно с 2% от номиналния БВП, в дългосрочен план това може да повиши с до 30 процентни пункта съществуващата публична инфраструктура. Това от своя страна води до по-висока производителност и БВП може да се нарасне с до 3 процента повече в сравнение с базовия сценарий". Анализаторите от МВФ визират и твърде важното обстоятелство, че е за предпочитане нарасналите капиталови разходи от държавния бюджет да са за сметка на "изсветляване на сивата икономика", в т.ч. и нарастване на събираемостта на ДДС. Тази препоръка в известна степен е и упрек към досегашната дейност на НАП и мишниците, които не противодействат достатъчно срещу т.нар. фирми-фантоми, източващи ДДС, както и срещу контрабандата.
В доклада се посочва също, че при външно финансиране на инвестициите в дългосрочен план е налице риск държавата да измести частния сектор на пазара на дълг, защото ще изземе ресурсите за инвестиционно кредитиране на бизнеса. Известно е, че инвестиционните кредити от страна на българския бизнес в последните 3-4 години силно са намалели и те следва да възвърнат предкризисните си нива. Анализаторите от МВФ предоставят препоръки как държавата трябва да харчи по-ефективно парите на данъкоплатците, така че това да донесе по-голям икономически растеж. Българската народна банка пък обяви, че преките чуждестранни инвестиции за януари и февруари 2013 г. са в размер на едва 40.3 млн. евро.

Това е 13 пъти по-малко

в сравнение с ревизираните данни за инвестициите през първите два месеца на миналата година. Досега експертите на МФ очакваха икономиката на страната да отбележи през тази година ръст от 1% и това първоначално бе заложено и в Конвергентната програма, изготвена от служебното правителство в началото на април 2013 г. и изпратена на ЕК. Служебното правителство само за седмица два пъти ревизира прогнозите си и според един т.нар. алтернативен сценарий се предвижда спад на БВП с 0,4% за 2013 г. За 2014 г. се прогнозира растеж от едва 0,3%, вместо досегашното по-оптимистично предвиждане за увеличение от 1,8%.
Служебното правителство, назначено от президента обаче, прави доста противоречиви стъпки, които показват безсилие и неспособност за решаване на проблемите на българската икономика и обществото. Ежедневните скандали, които го заливат, правят така, че президентът и премиерът трябва да се обясняват пред медиите, вместо да отделят повече внимание на извънредно тежкото социално положение на българите и на лошата бизнес среда.
Обявената от министъра на икономиката и енергетиката Асен Василев смяна на надзорните съвети, респективно и на изпълнителните директори на 23 енергийни дружества, при оставащ мандат на правителството по-малко от 2 месеца е управленско решение, което граничи с волунтаризъм. Независимо че повечето от назначените от кабинета "Борисов" управленски кадри в отрасъл "Енергетика" са неподготвени за длъжностите, които заемат, а някои от тях са и без нужния ценз, е неизбежно при тотална и едновременна смяна на такъв голям брой ръководители в него, този важен сектор от българската икономика да се дестабилизира непоправимо. Ходът, от една страна, е популистки, а, от друга, по всяка вероятност цели поставянето на хора, които са близки до президента и свързаните с него икономически кръгове на възлови места в българската икономика.
Вместо да прави

прибързани промени в енергетиката

служебното правителство трябваше да се намеси в два твърде важни отрасъла на българската икономика, които са невралгични и същевременно огромни за мащабите на България - военнопромишления комплекс и черната металургия. Правителството на ГЕРБ принуди преди по-малко от една година стачкуващите близо 1/3 от останалите около 3200 работници във ВМЗ Сопот да се преквалифицират в метачи и берачи на рози. То не си мръдна и пръста, за да продаде изгодно останалите работещи активи от фалиралия стоманодобивен комбинат "Кремиковци" и те понастоящем се нарязват на скрап. Все още с помощта на държавата могат да се осигурят поръчки за оръжейниците от Сопот и заводът да се спаси от фалит, а също и да се потърси купувач за годните активи на "Кремиковци", но тези задачи явно не са приоритет на служебния ни кабинет.
Значително повече внимание изпълнителната власт следва да отдели и на изпадналия в продължителна тежка криза сектор на строителството и недвижимите имоти след "спукването на балона" на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 млрд. лв. са блокирани в непродадени имоти у нас, а строителството повлече надолу след себе си и индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома. "Раздвижване" в строителството е възможно да има, ако на МСП им се предостави възможност в предстоящите конкурси да участват на равноправни начала в обществените поръчки. А известно е, че предходното правителство на ГЕРБ работеше само с 5-6 приближени до властта фирми. 
Отново не се обръща достатъчно внимание на малкия и средния бизнес от новото ръководство на МИЕТ, независимо че в него има ресорен зам.-министър за МСП, а бе сменен и изп.директор на Агенцията за малки и средни предприятия. През 2001 г. около 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата - от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и др. През 2011 г. тези доходи са едва 13.2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 на сто, а понастоящем в 366 000 фирми в половината има само един зает.
Служебното правителство сякаш забрави намерението си за борба с монополите и със злоупотребата им с господстващо положение, което е "бич" за МСП. У нас на практика всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газта, на публичните услуги, на електроенергията и лекарствата са сред най-бързо растящите. НЗОК разходва през 2013 г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението ни е било с 604 хиляди души повече. Това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми и води до обедняване и загуба на работни места. Ето защо новото българско правителство, избрано от НС, след изборите трябва да се изправи срещу диктата на монополите и олигарсите, като изцяло реорганизира антимонополните органи като КЗК, ДКЕВР, както и законодателството в тези области.