Няколко думи
В пещерата
/ брой: 217
Какво става, хора? Къде сме? Кои сме? В пещера ли сме живели? Социопати ли сме?
Момче на 15 години направи потресаващо меле по столичните улици, бягайки от няколко патрулки с включени сирени и светлини (вж. статията "15-годишен шофирал при гонката в София"). Детето без книжка удари 20 коли и размаза още няколко. С 200 километра в час. Насред София. Майката на детето през цялото време е седяла до него на предната седалка. Да, майка му!...
Тук дори не става дума за образование, интелигентност, грамотност... Дори и възпитание не търся. Става дума изобщо за някакви зачатъци на мисъл, на човешка логика и социум.
Дете и майка му брулят колите по софийските булеварди. Рахвърлят ги като кегли. Гуми и фарове хвърчат, спирачки свистят. Полицията ги преследва с километри. Не са пияни, нито дрогирани. Може би са го направили за забавление? Или пък от страх? Във всички случаи са от друг свят.
Съзнаваме ли какви деца растат на съседната улица и в другия квартал? Човешкият живот за тях нищо не струва. Те просто съществуват. За тръпката, за физическото оцеляване. Без мисъл за другия. Това е цялата им философия.
Примитивизъм ли е? Или чувство за безнаказаност?
Колко надолу задълбахме като общество, като родители, като учители, щом допуснахме децата ни да са участници в подобни сцени...
Погубихме, поругахме и се изхрачихме в лицето на доказаните авторитети. Допуснахме приматът Ганьо с обноски на горила да се превърне в пример на успял и уважаван човек.
Построихме дискотеки в сградите на театрите. Изпразнихме читалищата и напълнихме моловете. Унизихме учителите и прославихме инфлуенсърите. Броим лайковете в ТикТок, но не и оценките в училище.
Подаряваме на децата "Ауди", но не и книга...
Дълбаем дъното. Отдавна. Като нация, като народ, като граждани, като общество.
Разградена е държавата. А духовността умишлено, трайно и планирано е съсипана.
Държава, в която образованието и децата не са основен приоритет, скоро може да не съществува на картата на света.
Инвестиции, иновации, магистрали, субсидии... Всичко, всичко, уважаеми, е безсмислено и напразно, ако ги няма децата, които ще растат като разумни, възпитани и можещи граждани.
Не можеш да продаваш зелена енергия на клиенти с култура на пещерни хора... И да правиш иновативна икономика с диваци.
Спешно трябва да се заемем с лечението на тази болест. На деградацията и маргинализацията. Заразна е. И смъртоносна. Убива умове, духове и цели нации.