Акценти
Унизителна тишина от София
Македонският премиер и американският посланик в Скопие говорят с езика на Коминтерна. Защо мълчим?
/ брой: 98
Велизар ЕНЧЕВ
Премиерът на Република Северна Македония призова България да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, според които България погазвала правата на македонците в Пиринския край. Димитър Ковачевски настоява да предприемем незабавни действат и признаем всички права на самоопределилите се като македонци български граждани...
Този ултиматум към България е без прецедент както в практиката на Европейския съюз, така и в двустранните отношения между цивилизовани страни. За първи път страна-кандидат за еврочленство ултимативно поставя искания към страната, която вече е вдигнала ветото за преговори, без кандидатката да е изпълнила нито едно от поставените й условия.
Евроатлантиците в 47-но Народно събрание отстъпиха под натиска на френския президент и вдигнаха ветото върху еврочленството на РС Македония, без Скопие да е вписало българите в македонската конституция, без да е ревизирало учебниците по история и география, присвояващи българското културно-историческо наследство, без да е прекратило хроничната антибългарска кампания.
Ситуацията е уникална за международните отношения и позорна за нас. Затова, след като на 24 юни 2022 г. 170 депутати даваха френски гаранции за капитулантството си пред Скопие, сега те трябва да си посипят главата с пепел и понесат политическата отговорност за този акт на национална измяна.
Ако сме нормална и суверенна държава, новият служебен външен министър Иван Кондов е длъжен да извърши следното: да изпрати нота до френското външно министерство и поиска незабавна интервенция пред македонистите в Скопие. Защото не друг, а точно президентът Макрон е гарант на евроспоразумението ни с РС Македония.
И докато чакаме "парижката нота" на служебния външен министър, от Скопие дойде новина, която налага българска нота и до Държавния департамент.
В изявление пред Македонското радио и телевизия посланикът на САЩ в Република Северна Македония Анджела Агелер обвини България, че "използва много агресивен език срещу Скопие".
Като служител на Държавния департамент, пряко подчинен на Белия дом, американският посланик в РС Македония изразява официалната позиция на Съединените щати по българо-македонския конфликт. Сиреч, посланик Агелер казва на България това, което американският посланик в София Кенет Мъртън не смее публично да ни каже.
До момента не сме чули родното МВнР публично да е реагирало или конфиденциално да е наредило на българския посланик във Вашингтон да поиска разяснение от Държавния департамент.
Всяка уважаваща се държава е длъжна да стори това в рамките на 24 часа. Ала познавайки васалния характер на нашата дипломация, това няма да се случи и в следващите 240 часа. Защото вроденият ни конформизъм и страхът от "Големия брат" са сковали сетивата и съвестта на дипломацията ни.
И още едно обидно за нас изявление на Анджела Агелер е повод за реакция. То звучи така: "Голям късмет е, че съм посланик на САЩ в Скопие, а не в София".
Двете откровения на посланик Агелер са небалансирани и повече подхождат на адвокат, но не и на дипломат. При това щатският посланик в СР Македония визира трета страна, което е вербално действие, недопустимо по Виенската конвенция и изобщо не влизащо в дадените й пълномощия.
Едва ли е нужно да анализираме нулевата аргументация на твърдението за "агресивния език" на България. Но е добре да припомним, че у нас не бият "македонци", не рушат културни клубове и не репресират на база заявена национална идентичност. Посланик Агелер очевидно не знае, че не България, а РС Македония не изпълнява нито едно от поетите задължения по Договора за приятелство от 2017 г. и най-вече отказа от езика на омразата.
А безпрецедентното за дипломатическата практика откровение за "големия късмет, че е посланик в Скопие, а не в София" издава неофициалното мнение сред служителите в Държавния департамент за посланическата позиция в София. Което е повод за тъжна равносметка след 34 години унизително коленичене пред янките.
За България е особено тревожна и проведената на 18 май среща на Димитър Ковачевски с американския посланик в Скопие, на която Анджела Агелер се е солидаризирала с балканската политика на РС Македония, разбирай и с антибългарския й реторика.
Не сезираме ли ЕС за недопустимите претенции за "македонско малцинство" от македонския премиер, утре Ковачевски ще предяви и териториални претенции към Пиринския край.
Не реагираме ли пред Държавния департамент за неверните и обидни изявления на американския посланик в Скопие, утре може би ни чакат щатски санкции заради "агресивното искане на София за вписване на българите в македонската конституция"...
И тогава ли ще мълчим, както сега българското МВнР мълчи?
Щом евроатлантическата ни дипломация прекланя глава, когато македонският премиер и американският посланик в Скопие говорят с езика на Коминтерна, дали пък САЩ и Европейският съюз не са политкоректни копия на Съветския съюз?