Унгарско-полска ос срещу Брюксел?

Два месеца след като полските консерватори отново дойдоха на власт, лидерът на партията "Право и справедливост" (PiS) Ярослав Качински се срещна миналата сряда с унгарския премиер Виктор Орбан в полския замък Нйеджица. Формално бе съобщено, че посещението на Орбан има "частен" характер и било планувано.
Унгарски новинарски сайт побърза да свърже тази среща с обиколките на Дейвид Камерън. Само преди дни британският премиер разговаря с Виктор Орбан в Будапеща в търсене на подкрепа за плана си за ограничаване помощите за мигранти. По този въпрос той, изглежда, вече има подкрепата на Германия, чийто вътрешен министър Томас де Мезиер неотдавна заяви, че предложението на Камерън "не се отнася за регулиране на миграцията, а за регулиране на законодателството относно помощите."
Унгария и Полша обаче имат

противоположен възглед

по въпроса. Преди всичко възразяват срещу употребата на термина "мигрант", имайки предвид собствените си граждани. "Чувстваме болка в ушите си, когато научаваме, че унгарците във Великобритания били мигранти", заяви Орбан на 18 декември 2015 г. в Брюксел. Унгарците настояват те да бъдат наричани "граждани на ЕС" или поне "гастарбайтери".
В опитите си да отгатнат онова, което официозите не съобщават, много наблюдатели се питат дали срещата в полския замък Нйеджица не означава изграждането на ос Будапеща-Варшава срещу Брюксел? Преди всичко мястото не е случайно избрано. Едноименното курортно селище, недалеч от границата със Словакия, има символично значение за унгарско-полските отношения. Замъкът Нйеджица е построен от унгарския рицар Кокош през 14 век и докъм 18 век е бил част от унгарските владения. През 1412 г. пратеници на полския крал Владислав II Ягело и на унгарския крал Жигмунд (бъдещият император на Свещенната римска империя Сигизмунд Люксембургски) уреждат тук финансовите и териториалните проблеми на двамата владетели. Именно тук, смятат някои анализатори, може би се кове началото на сътрудничество, което да излезе извън досегашните рамки на тесните унгарско-полски отношения.
Известно е, че Ярослав Качински, макар да не е премиер, нито президент, командва парада в PiS и отдавна симпатизира на унгарските реформи. Следвайки челния пример на Будапеща, новата власт във Варшава твърдо е решена да затегне държавния контрол върху съдебната система и медиите, което раздразни Брюксел. Миналата седмица ЕК обяви, че ще обсъди състоянието на върховенството на закона в Полша, което би могло да доведе до потенциално наказателен процес, насочен към "засилване на демокрацията и правата на човека". Преди коледните празници в ход бяха пуснати и младежки протести пред президентския дворец във Варшава срещу оспорвания от Брюксел проект за реформи на правителството. Виктор Орбан веднага реагира от Будапеща: "Призовавам за повече уважение към поляците, защото те го заслужават" и добави, че Унгария никога няма да подкрепи санкции срещу Полша.
Коментаторите се опитват да намерят обяснение за различната реакция на Европейската комисия и на Европейския парламент спрямо опитите на полското правителство да имитира антилибералния подход на Орбан.

ЕК реагира почти светкавично

по случая с Полша, но твърде мудно, когато правителството на Орбан последователно демонтира т.нар. унгарска демокрация, изградена по брюкселски образец. А обяснението е, че ФИДЕС разполага с парламентарното мнозинство от две трети, когато извърши конституционните промени - по демократичен път, без да се нарушава унгарският основен закон. Докато в полския случай правителството няма такова мнозинство и натискът както външен, така и вътрешен, може да упражни ограничителен ефект върху правителството на Шидло-Качински.
Действителната причина за брюкселските опасения е в твърдото намерение на полското правителство да следва относително самостоятелен курс, подобно на унгарците. В изявление по полското национално радио новият външен министър Витолд Вашчиковски наблегна върху исторически формиралите се традиционни полски ценности, като патриотизъм, вяра в Бога и нормален семеен живот между съпруг и съпруга и заяви: "Нашата външна политика не може да бъде част от общия брюкселски поток, не може просто да се придържаме към решенията на Брюксел."
Орбан и Качински имат сходни виждания за необходимост от противопоставяне срещу провежданата от Брюксел неолиберална политика в собствените им страни. В Качински Орбан вижда последовател на идеята, че в светлината на усещаните заплахи - както вътрешни, така и отвън - държавата следва да подходи с контролирано единодушие почти по всички въпроси. Държавата трябва

твърдо да стъпи в правата си

срещу т.нар. ислямистка заплаха; в противовес на либералните заклинания за унищожаване на "Ислямска държава" чрез спечелване на войната.
Но Качински е ограничен от липсата на абсолютно мнозинство на партията му в полския Сейм. Ограничение за унгарско-полското сближаване може да представлява и отношението към руския президент Владимир Путин, който е уважаван в Будапеща, но чиито усилия за нарастване на руската военна мощ е източник на безпокойство у голяма част от полската публика. Затова Качински иска на чуе лично от Орбан за сътрудничеството му с руския президент.
"Орбан и западноевропейците играят един и същи футбол, но на различни терени, находчиво отбеляза един от западните анализатори, с ник "Рицарят". Обстоятелството, че се срещат и разговарят, не означава, че имат едни и същи фенове (електорат). Орбан знае, че дори в Брюксел да го ненавиждат, неговите привърженици са у дома, в Унгария. Там е популярен, защото се грижи за своите избиратели и за парите си. И просто не го интересува какво мислят на Запад. Що се отнася до парите за Унгария, ЕК няма да ги спре, без значение дали Орбан и семейният му кръг ги източват, без значение дали политиката му има диктаторски замашки, както твърдят някои. Паричните средства са част от структурата на ЕС. Италианците и испанците също крадат.

Така работи Евросъюзът

Няма да направи нищо сериозно срещу Унгария или Полша защото е безпомощен. Само се преструва, че е мощен. Не случайно Орбан нарича Евросъюза "блъф" и насърчава другите да правят същото.
Орбан спечели, ще спечели и Качински. Те са играчи с далечна перспектива, които никога няма да се откажат. Те са консервативни революционери с визия, докато аргументите на опонентите им са хилави и не особено грамотни. На европейските политици им липсват идеи; те нямат никаква прилика с жилави играчи като Орбан и Качински.  ЕК е силно разколебана, без реална власт, но с твърде много процедури..."
Дали сътрудничеството по оста "О-К" се опитва да изгради нова преграда срещу неолибералната политика на Брюксел, която да увлече и други и да се промени посоката? "Орбан и Качински ще спечелят. Тяхна ще е последната дума, докато Меркел ще си отиде", уверен е анализаторът.