Свещена простота
/ брой: 283
"O, свещена простота!", извикал чешкият национален герой Ян Хус, когато бил поставен на клада, а една старица помогнала на палачите, като хвърлила няколко съчки в огъня. Винаги съм знаел, че историята се повтаря. Днес, шест века след тази позорна случка, нещата не са се променили много. Международната организация за оценяване в образованието PISA публикува ужасно обезпокоителен доклад за интелектуалното равнище, на което се намират българските ученици. Оказва се, че нашите деветокласници са на 46-о място сред връстниците си от 57 държави по разбиране, осмисляне и интерпретиране на писмени текстове. И още: 41% от българчетата в девети клас са под критичния праг на знания, а момчетата са дори на много по-лошо равнище от момичетата.
Не знам за вас, но мен лично това ме плаши. Това са нашите деца, това е следващото поколение, онова, на което се залагат надеждите за бъдещето на България. Едно е 16-годишните да не могат да разберат каква е поуката и какво е "искал да каже авторът" на "Приказка за стълбата", друго е да не са чували въобще за Христо Смирненски. Така разбирам аз резултатите от това проучване.
Истината - оголената и негримираната - е тази, че нацията ни прогресивно затъпява. Иска ми се да кажа, че изтъпяваме бавно и сигурно, но не ми се иска да ви лъжа. Изтъпяваме бързо и сигурно! Знам, че сега специалистите от МОМН ще направят своите изследвания и съм сигурен, че ще публикуват изводите си по този проблем. Но те ще са прекалено меки и отдалечаващи се от истината. На мен това не ми харесва.
Нека да си кажем истината в очите. Нека да признаем, че нашата "бодра смяна" е в окаяно интелектуално състояние. Къде е проблемът, или по-скоро кой има интерес от един полуграмотен народ? Интерес имат индивидите, които управляват тази държава. Те искат послушни работници, безропотни лакеи, съвестни изпълнители и най-важното - хора, които не са способни на критическа мисъл. Аз не съм такъв. Аз съм от другите, онези, които са вече единици. Никога няма да гласувам за министър-председател или какъвто и да е политик, който има коефициент на интелигентност по-нисък от моя. Мога да критикувам, да вниквам в проблема, да надавам глас на недоволство. Да не се съгласявам. Но какво мога да направя? Питам се: от кой пласт от обществото ще се състави бъдещата интелигенция - онази, която трябва да е съвестта на нацията?
Алтернативата е плашеща. Чуйте: бъдещите съчки, от които ще бъде запален огънят на някой днешен, български Ян Хус, растат в нашите деца. Друг е въпросът дали ще направим така, че да порастат от тях красиви цветя. Друг е въпросът дали ви пука!