Шумят тръстиките на Балатон

Едно от най-атрактивните места на унгарския туризъм се намира на северния бряг на езерото Балатон, на около 180 километра от Будапеща. Това е Сиглигет - малко курортно селище с кокетни къщи, семейни хотелчета и гостилници, живописно разположени по хълмовете, спускащи се към плажа - изрядно подстригана тревна ивица покрай водите на езерото. Чистотата и редът царят навсякъде, без да бъдат натрапвани предупредителни надписи.
През летните месеци Сиглигет предлага не само активна почивка, но и активни спортове. Многобройните посетители имат възможност да практикуват гребане и уиндсърф, тенис и голф, конен спорт и колоездене, риболов, туризъм, лов. Прилежащият Баконски лес е невисока планина, но е с уникални геоложки реликви и местообитания на редки растения и животни. Заради изобилието от дивеч и най-вече на червен елен, запалени ловци от Европа и отвъд океана идват за отстрел.
Интерес представляват руините на енорийска църква, построена през XII век по време на династията Арпад. Приблизително по същото време върхът на хълма е бил превърнат в стражева крепост. През XVI и XVII век е била многократно обсаждана от османлиите, но защитниците й успели да удържат напора на завоевателите. От върха се открива зашеметяваща гледка към езерото Балатон и отвъдната долина на Тополца, малък град с около 16 хиляди жители. Наименованието "тополца" произлиза от славянското "топла вода". Осемнадесетте минерални извора се използват за балнеолечение. Под града се намира карстова пещера с дължина пет километра, която е превърната във филиал на местната клиника за успешно лечение на респираторни и алергични заболявания.
Настаняваме се в уютна квартира на горния етаж на частна къща на стотина крачки от брега. Разполагаме с две стаи, кухненски бокс и огромна тераса с изглед към езерото. Стопаните се разнежват, след като разбират, че ще останем поне седмица. Веднага ни предлагат по чашка от собственото им производство. Виното е бяло, сухо, но с чудния аромат на токайското. Наричат го "бадачони юрмьош". Лозя в този район се отглеждат от римско време, но бадачонското вино се прочува в края на XVIII век. Съхранява се в дъбови бъчви при постоянна температура в дълбоки изби, издълбани в скатовете на прилежащите хълмове. Особено се цени в елитните ресторанти на Европа и Америка. Цената му тук все още е "унгарска", но ако решите да поръчате "бадачонско" някъде из Европа, със сигурност ще трябва да се бръкнете дълбоко. 
След чашка-две вече сме на ти с хазяите. Развързваме езиците си, ту за унгарски, ту за български обичаи и навици. Историите нямат край. Но свечерява, а децата огладняват. Препоръчват ни една от гостилниците. Масите са широки дъбови талпи от масивен дъб, разположени в двор под дебелите сенки на вековни дървета покрай грижливо поддържани цветни лехи. Сервитьорите са в традиционни носии. И, разбира се, усмихнати. Всичко в заведението трябва да създава впечатление за традиция и приемственост. От кухнята ни атакуват апетитни миризми. Преглъщаме в очакване на поръчката. Унгарската кухня е известна с изключителните си специалитети, а сладкарите им просто не познават граници. Малцина знаят, че по време на империята унгарските готвачи и сладкари са били най-тачени във виенския двор. Търсят се и днес в елитните европейски хотели.
Цигански оркестър ни забавлява, докато се храним. Цигуларите са виртуози като готвачите. Изпълненията не заглушават приказките ни, не създават шум. В Унгария задължително се съблюдават разпоредбите за ограничение на децибелите. Музиката на оркестъра със сигурност не дразни почиващите в околните къщи и хотелчета. Сиглигет е любимо място за отдих на хиляди австрийци и немци именно заради уюта и спокойствието, на което може да се наслаждават през горещите летни месеци, не само защото е на хвърлей от границата.
Най-голямата забележителност на Сиглигет е дворецът на графовете Естерхази. Представлява комплекс от дву-триетажни постройки, пръснати сред ботаническа градина с площ от 92 декара. Дворецът е построен в началото на XIX век. Свидетел е на заговори и любови, на шумни празненства с пищни трапези и изобилно бадачонското вино, на танци и музика. Измежду именитите гости на двореца са били Бетховен и Лист... От края на 40-те години (на XX век) е превърнат в творчески дом на писателите. След политическата промяна през 1989 г. дворецът остава дом на писателите, художниците, артистите. В Унгария не допуснаха реституция на сгради, които се използват за творчески цели. Допреди влизането на страната в ЕС режийните разходи за поддръжката на културните учреждения се поемаха от общината, на територията на която се намират. Днес те получават държавна субсидия чрез Министерството на човешките ресурси по силата на ежегодния Закон за бюджета. За 2013 г. субсидията на Съюза на писателите е била 30 милиона форинта (100 000 евро). Допълнителни средства съюзът може да получава и чрез участие в конкурси на Националния културен фонд.
Гостуваме на известния поет и преводач Бенедек Киш, отколешен приятел на България. Превеждал е стихове на Христо Ботев, Нино Николов, Петър Анастасов, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Цанев, Константин Павлов... Лозето му, телек на унгарски, е нагоре по ската. Къщичката е малка, непретенциозна, за сметка на избата, дълбоко вдълбана в скалния масив. Защото хоби на Бенце Киш е виното. Бадачонското, разбира се. И го произвежда в достатъчно количество. Горд е, че качеството на виното му е на равнището на професионалните винарни. Ако не и по-добро. Естествено бърза да се похвали. Съпругата му Кати още не е изнесла чашите, а Бенце вече е с "епруветка" в ръка. Децата ми го гледат с благоговение. За първи път се срещат с жив класик. Не могат да повярват, че този "Бенце бачи" е същият, чиито стихове присъстват в школските им читанки.
 

Хотел "Кондор"

Изглед към езерото Балатон