Прекършената детска съдба

Доц. Гено МАТЕЕВ,  Севлиево

Известно е, че българските фашисти не са спазвали международната конвенция и нормите на международното право за закрила на децата. Като прохитлеристка държава, при депортиране на евреите от Беломорска Тракия - 4058 души, Македония - 7144 души, и Пиротско - 185 души, или общо 11 387 евреи са изпратени в лагера на смъртта Освиенцим (Аушвиц), в това число и деца. У нас при антифашистката нелегална съпротива са загинали също деца. Трябва да си спомняме за тях, тъй като бе прекършена съдбата им. Нищо и никой не е забравен!

На 22 февруари 1944 г. в Русе нелегалната ремсова ръководителка Ана Вентура (еврейка), ученичка от френската гимназия, влиза в семейство Чампоеви. Предателка сигнализира в полицията. Жилището е блокирано и следва една от най-дивашките прояви на фашисткото варварство у нас. Със шмайзери убиват Ана Вентура - 18-годишна, застрелват ятачката Цветанка Тотева Чампоева, нейното невръстно 2-годишно дете Никола (Николчо) Чампоев и неговото любимо коте. Накрая убиват и дядото на Николчо по майка - Тотю Николов Тотев.

На 2 срещу 3 май 1944 година в Етрополския Балкан, в местността Сухата река, са закарани девет нелегални, като след средновековни инквизиции, вързани двама по двама с бодлива тел, ловната рота на капитан Горчилов, Нако Бандата и други разстрелва арестуваните. До тях Вълко Ганчев Печурката по същото време реже с нож гърдите на жена с малко четиригодишно момченце. Печурката хванал детето за крачето и с все сила пръснал главичката му в буково дърво. 

Това той признава пред Народния съд 

След това убил и жената. Главите на партизаните били набучени на колове и разнасяни по селата. През октомври 1944 година останките са взети и транспортирани до с. Трудовец, Ботевградско, и препогребани в мемориален комплекс в центъра на селото. При ексхумацията на телата е открито и женско тяло. Мълва се носела, че жената е от Горнооряховско, но и досега не се знае нейната самоличност.

На 29 март 1944 година сутринта са арестувани в с. Крушево, Севлиевско, десет души, посочени от секретаря на селската община, че са носили храна на партизани. Полицаи ги изкарват извън селото и в близката местност Бряста ги застрелват. Единият от тях е 16-годишният Стефан Цвятков Станев. Акцията се води от стражаря Стефан Ненов Влайков. В съставения акт е записано, че разстрелът е бил при "опит за бягство".

Жертва е и Еленка Б. Манова - на 14 години, от с. Калнище, Търговищко. При блокада на селото от полицията на 19 януари 1944 година Еленка наблюдавала с ужас произвола при претърсване на домовете. Един полицай я ритнал с ботуша си в корема. След няколко часа детето починало.

На 1 април 1944 година се разиграва трагедия на местността Осеникова поляна в Севлиевския балкан, близо до с. Купен. В землянката - скривалище на това място са двама ранени партизани - Иван Петков (Гошо) от с. Кормянско, ранен в битката при с. Химитлии, и Минко Андреев (Младен) от с. Букорово, ранен в коляното. За двамата младежи се грижат Ганка Палаузова и нейния 13-годишен син Димитър Трифонов Палаузов - Митко. Полиция и войници, водени от горския надзирател Кольо Кръстев и полицая Русчо Тончев Русчев, претърсват района и откриват скривалището. Русчо започва да стреля с картечница. Ганка се провиква силно с молба: "Дете има тука! Спасете детето!" Това не възпира озверения полицай и стрелбата продължава. Партизаните стрелят с два пистолета, които скоро заглъхват. Тогава Русчо Тончев хвърля гранати и скривалището става страшна гробница на двама младежи, дете на 13 години - Митко Палаузов, и майка му Ганка. 

Настава гробна тишина 

Убийците са весели, че ще получат 200 000 лева за четири глави на шумкари, и отиват в една кръчма да се черпят... 

След шест месеца Русчо Русчев е пред Народния съд. Свидетелят Кольо Кръстев казва: "Не ми се спомня за този случай... Убийството на дете е голям позор!" Свидетелят Иван Недялков (горски надзирател) казва за полицаите: "Всички бяха въоръжени с пушки и картечници, коланите им бяха увиснали от бомби. Свалиха пръстена на жената." Русчо Тончев надвикваше всички: "Аз я претрепах, мамицата ?!..." Свидетелят Кольо Кръстев заключава: "Убийците не бяха хора, а изверги!"

Сега фашизоидите с презрение говорят за Народния съд, а имената на садистите-убийци са на стената на "невинните" жертви на комунизма в сърцето на София, до Националния дворец на културата.

На 24 март 1944 година, след акция на отряд "Георги Бенковски" в град Копривщица, са арестувани 52-ма антифашисти, заподозрени в помощ на партизаните. Подложени са на жестоки мъчения по командата на главореза ген. Кочо Стоянов. Сред тях е гимназистът Иван Кривиралчев на 16 години, измъчван по командите на кървавия поручик Каназирски. На 31 март 1944 година край Копривщица полицаят му казва, че ще си прави мезе от негови части. Изтръгват сърцето му и вземат отрязания език за мезе. Трупът на младежа е изгорен на огъня. Сега Иван Ралчев е представен като терорист, а палачите - като жертви.

Съдбата на децата от Белица

На 19 декември 1943 година, в района на с. Ястребино, Търговищко, се разиграва нова трагедия. Под командата на поручик Йорданов се извършват арести и убийства на заподозрени ятаци и помагачи на партизаните по донос на служители. Убити са край Ястребино в навечерието на Коледа и Новогодишните празници 18 души. Сред тях са един възрастен човек, инвалид от войните, и шест деца. Това са Надежда Петрова Калайджийска (18.12.1931- 19.12.1943), чийто брат Рангел Калайджийски е партизанин, братът на Надежда - Иван Петров Калайджийски (19.12.1934 - 19.12.1943), най-малкият брат Стойне Петров Калайджийски (18.12.1936 - 19.12.1943). Бащата, майката, чичото и стринката на трите деца също са разстреляни на 19.12.1943 година. Убити са и Цветанка Иванова Димитрова (05.03.1930 - 19.12.1943), Ценка Иванова Димитрова (15.03.1930 - 19.12.1943), Димитринка Петкова Стоичкова(07.11.1932 - 19.12.1943) - родителите й са убити същия ден.Васил Николов Кокарешков и Сава Николов Кокарешков, по на 16 години, е ужасна. Двамата братовчеди са заподозрени за връзки с партизани от отряд "Никола Парапунов", за носене на храна и предаване на сведения на нелегалните. След донос на предател Васил Кокарешков на 7 юли 1944 година е заловен, инквизиран по "ритуала" на жандармерията и заклан. Братовчед му Сава Кокарешков, козарче в планината, е арестуван. Обвинен е, че снабдявал партизани с храна и ценни сведения за полицията. След средновековни инквизиции е заклан, насечен на късове и хвърлен на жандармеристките кучета.

Българският фашизъм унищожаваше всички другомислещи, като използваше всякакви мерки за насилие и варварщина, погазвайки християнски и общочовешки ценности. В тая кървава разправа не бяха пощадени и децата - цветът и бъдещето на нацията. Сега поругават техните кости и памет.