Помнете своите!

Борис УЗУНОВ

Веселин Дашин, сина на несменяемия секретар на БРСДП и кмет на Втората комуна, пряк наследник на първата, оставили незабравима следа в Самоков, познавах лично. Той след 9 септември 1944 г. е най-популярният млад човек, когото слушат със затаен дъх стотици хора на митинги и събрания. Словото му е приятно, убедително, завладяващо и вълнуващо. Езикът - разбираем. Прилично облечен, с бодра стъпка минава край стари и млади. Поздравява познати, разговаря непринудено. С усмивка приема вниманието на младежите. Малцина тогава изпращаха картичка за имен ден (каквато и аз получавах за 2 май - св. Княз Борис). Уважаван и обичан, Веселин Дашин води комунистите, отечественофронтовците.

Възстановява вестника на комунарите

работи в "За траен мир и демокрация". За разумно мнение в развитието на БКП и социализма е наказан несправедливо, а после - оправдан от ЦК.
Със Славчо Ангелов, писател и журналист, зет на заклания през 1923 г. комунар Никола Бичаков, учех вестникарство в местния вестник. От него проумях какво голямо събитие е Самоковската комуна, какво са за културата на града художниците, учителите, музикантите. На читалищната сцена уреждаше изложби, изнасяше беседи. За 50-годишнината на комуната написа вълнуващи материали и във вестниците "Отечествен фронт" и "Литературен фронт".
Общувах с Никола Митрев, един от следовниците на комунарите. В книгата си "Верни на завета" той отбелязва: "Организацията на социалистите е създадена от Борис Хаджисотиров на 5 септември 1889 г. Той е адвокат, завършил в Женева. Обаятелен, честен, с безпределна обич към бедните, които защитава в съда безплатно, сочи им верния път за добро бъдеще. С неговите близки сътрудници Михаил Дашин, Георги Зуйбаров, Коста Петрунов и др. последователи

спечелват любовта и доверието на самоковци

Ярък пример за това е голямата победа в общинските избори на 13 юни 1910 г. Учредена е Самоковската комуна. Комунарите са личности, авторитетни адвокати, любимци на трудовите хора, сред младежите особено популярен е Петър Есов - красавец и спортист. И сега за тях в центъра на града напомнят скулптурни фигури.
Учредители са Иван Кукувичин, Христо Самоковлийски, Зашо Санкийски, Никола Говедев, Иван Стоин, Никола Петрин, Димитър Хаджирадев и др. Борис Хаджисотиров в къщата на Димитър Хаджирадев полага основите на Самоковската организация на БРСДП, която впоследствие играе голяма роля в Самоков и околията.
След потушаването на Септемврийското въстание в Самоковско са убити без съд и присъда над 60 въстаници, между които Борис Хаджисотиров, създател на комуната, съратник на Димитър Благоев, председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, трибун и любимец на трудовите хора. Заедно с него през същата злокобна нощ - 27 септември 1923 г., в местността Крива вада

загива цветът на самоковската прогресивна интелигенция

- Петър Говедев, Михаил Конев, Веселин Малчев, Коста Петрунов, Никола Бичаков, Петър Есов, Методи Хаджисотиров, Сотир Скелин, Васил Санкийски, Георги Торлаков и Димитър Димов (единофронтовец), секретар на околийската дружба на БЗНС. Най-младият е Димитър Димитров-Радинчето, с когото общувах.
Убити са и Димитър Радин, Георги Четвороженски, Никола Боринаров, Кирил Зехтинков, от Проданоци - двамата братя Георги и Иван Благоеви, Александър Благоев, Иван Кодов и Никола Валявичарски, от Рельово - седем комунисти и единофронтофци-земеделци - Стоян Пиргов, Митко Прохаров, Васил Трохаров, Георги Бандров, Тодор Вардаров, Илия Кашинов, Иван Пръцрагов.
Под ръководството на учителя антифашист Христо Даганов и неговия колега Тоне Пиргов на 22 срещу 23 септември в с. Рельово, а след това и в с. Продановци е установена работническо-селска власт. За набирането, въоръжаването и участието на 50 въстаници от Рельово заслугата е на Атанас Милушев, един от създателите на партийната организация.
На 18 август 1924 г. е убит Михаил Дашев, след амнистия от затвора (на Цанковото правителство), близо до гимназията. Той е секретар на БКП (1903-1923), кмет на Втората комуна, журналист, ръководител на Септемврийското въстание в Самоковска околия, включваща Долна баня, Костенец и селища.
 Участник в осъществяването на заветите, Никола Митрев достойно изпълнява дълга си. Познава ги като ръководители и безупречни граждани. Като комсомолец-спартаковец и като организиран член на БКП животът му е всеотдайна борба против фашизма - концлагерист, борец за установяване на народна власт и в строителството на социализма - успешен ръководител на ТПК, промкомбинат "Рила", голям майстор строител, ползващ безкористния им пример, вдъхновяващ се от добродетелите на загиналите дейци.
Борис Хаджисотиров, видният самоковски адвокат, другар на Димитър Благоев, дава тон за работата на общината и при опазване на горите в Рила, част от които успява да заграби цар Фердинанд. Червената община осъществява референдум за строеж на училище, читалищната сграда, общински дом, хотел в Чамкория. Проучва въпроса за водоснабдяването и канализацията на града, създава общинско предприятие за услуги, въвежда прогресивно подоходен данък, безплатна медицинска помощ, санитарен контрол във фабриките, създава безплатна трапезария за бедни ученици, осигурява учебници, тетрадки, обувки, дрехи, издирва подлежащите на обучение, поставя началото на благоустрояването и на парка "Ридо", издава в. "Самоковска комуна".
Програмата на първата комуна следва и втората с кмет Михаил Дашин, и третата, с кмет Коста Кибаров. За революционните промени буржоазията се разплаща с помощта на централната държавна власт.

Убийците мародерстват

гаврят се с жертвите и ги заравят край Крива вада. За тях е скромният паметник до шосето отдясно за Самоков. Едва личат имената на Борис Хаджисотиров, Михаил Конев, Петър Говедев, Коста Петрунов, Веселин Малчев, Никола Бичаков, Асен Хадживасилев, Петър Есов.
Повече от 60 са убитите след мъчения през септември 1923 г. Те живеят в паметта на потомците, в направеното в града и около него строителство - предприятия, учреждения, училища и жилища, за по-добрия живот на обикновените трудови хора.


На 1 септември е учредителното събрание на Комуната,  на което Георги Зуибаров е избран за кмет


Борис Хаджисотиров - 1872-1923 г.


Михаил Дашин - 1882-1924 г.