Политиканстването продължава

Тазгодишното честване на националния празник показа колко разединени са унгарците. В цялата страна се проведоха мероприятия, повечето от които нямаха нищо общо с героичните събития от 1848-1849 г. В Будапеща почти всички партии и сдружения отбелязаха 15 март по едно и също време, но на различни места. Най-многолюдни бяха демонстрациите, организирани от ФИДЕС и гражданското сдружение МИЛЛА, а най-запомнящи се - речите на премиера Виктор Орбан и лидера на крайнодясната партия "Йоббик" Габор Вона.
В усилията си да демонизират ЕС и двамата насочиха реториката си към едни и същи избиратели. Премиерът не пропусна да обвини ЕС и МВФ за по-голямата част от проблемите, връхлетели страната. Орбан изглежда смята този подход за най-удачен да постигне целите си: пари от чужбина и признание за твърдата си политика у дома.
Впечатлява демонстрацията на МИЛЛА - неправителствено сдружение, ратуващо за укрепване на гражданското общество и свободата на медиите. Третата по ред успешна проява на тази организация бе подкрепена от 80 000 участници, сочат медиите. Според един от ръководителите й - Петер Юхас - сегашната криза в Унгария е резултат от действията на всички правителства на прехода и че времето на политическите партии безвъзвратно изтича.
Речта на премиера Орбан бе изключително настъпателна, дори за собствените му стандарти. Той алармира, че в страната се налага колониален режим, че неясни чужди сили се стремят да доминират над унгарците. Тези чужди сили трябва да бъдат преборени и борбата за независимост да продължи, както през 1848 г. Както тогава, така и днес програмата е същата: да не бъде допуснато Унгария да се превърне в колония. "Сами трябва да решаваме кое е важно и кое не. От гледна точка на унгарския интерес, унгарския начин на мислене, следвайки ритъма на унгарското сърце. Не искаме нежеланата помощ на непознати, които желаят да ни сложат юзди".
Отхвърлянето на колониалния статут бе повтарящата се тема на речта. "Съвременните колонизатори търпеливо преследват своите цели, омайват своите жертви, постепенно източват жизнените сили и инстинктите за съпротива на набелязаната нация". И Виктор Орбан се нахвърли върху посегателствата на мрачните сили, включващи финансови спекуланти и брюкселски антиунгарски лобита. За което бе аплодиран от екзалтираното множество с възгласи: "Виктор, Виктор!"
Същите теми с акцент върху налагания колониален статут присъстваха в речта на Габор Вона - лидер на крайнодясната партия "Йоббик". Човек би помислил, че речите и на двамата са писани от едно и също лице. Но реториката на Вона бе по-радикална от обичайната, вероятно в отговор на неотдавнашния десен завой в реториката на Орбан. Всъщност двамата лидери се състезават за един и същи социален и демографски електорат. Ако посланията на ФИДЕС са нарастващо антиевросъюзни, античуждестранни институции и бизнеси, Вона заплашва с войнстващ активизъм, ако на чужденци бъде разрешено да купят дори късче унгарска земя. Подобни яростни изявления се поднасят обаче по достатъчно неясен начин, така че да дават възможност за различно тълкуване на посланията. Този подход на Вона вероятно цели да привлича по-умерени избиратели, които по един или друг начин симпатизират на "Йоббик", но не одобряват неговия екстремизъм.
Впрочем от речта на премиера Орбан също не могат да бъдат изведени тенденции за отстояване на последователно стабилен курс. В продължение на повече от година правителството хулеше международните финансови институции и декларираше, че никога няма да постави на карта финансовата независимост на страната. През ноември м.г. обаче бе принудено да стане по-отстъпчиво, след като агенция "Муудис" понижи кредитния рейтинг на страната до "боклук" (Junk). Не се мина и месец, и правителството отново прегърна конфликтния си подход. Авторитетен наблюдател тук отбеляза, че Орбан иска да постигне свое мирно съвместно съществуване с двата полюса - хем да цица ЕС и МВФ, хем да ги осъжда. Друг журналист уточни, че Орбан изглежда си вярва, че може да постави юзди на финансовите институти и по такъв начин да гради капитализъм с човешко лице. Каквито и да са коментарите, подходът на премиера изглежда допада на значителна част от електората, който си изгражда впечатление, че правителството успява да устои на международния натиск.
В продължение на години стратегията на Орбан е във вътрешните си и международните си изяви да използва различна фразеология и концептуална рамка. И тъй като Унгария не е основен фактор на международната сцена, подобен двойствен подход работеше добре. Брюксел бе зает с по-важни проблеми и преценяваше Орбановата реторика от гледна точка на незначителното й влияние върху политическата реалност.
Нещата обаче се промениха. Брюксел се озъби, след като правителството наложи тежки данъци и други тегоби на мултинационалните корпорации. Оказа се, че между реторика и реалност има връзка. И атакува унгарското правителство за нарушаване на демокрацията и върховенството на закона.  Безспорно новото законодателство, което слага намордник на централната банка, на независимата съдебна власт, на медиите, което орязва правомощията на Конституционния съд и позволява на президента (който е от ФИДЕС) да разпуска парламента, което бетонира властта на ФИДЕС и в следващия парламент, едва ли се покрива с официално декларираните от ЕС норми за демократичност. Но Брюксел услужливо си затваря очите, когато антидемократични мерки се налагат в други страни на ЕС или реагира най-много с формални декларации. По подобен начин преди година отмина без особено внимание паралелът, който Орбан направи между господството на Москва преди и това на Брюксел днес.
Същият паралел, направен на 15 март обаче, възбуди духовете. Западноевропейските медии критично го отразиха, а председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу чрез своя говорител заяви, че такъв подход означава "пълна липса на разбиране какво е демокрацията и показва липса на уважение за онези, които са се борили за свобода и демокрация".
Дали пък Европейската комисия не е загубила търпение с Орбан? За унгарския министър-председателя това се оказва без значение. Единственото, което го интересува, е парите да потекат. Може да направи няколко отстъпки, които да не се отразят съществено на създадената от ФИДЕС политическа надстройка. Може да наложи дори нови крути мерки за икономии, които неминуемо биха се отразили на популярността на ФИДЕС. Но в дългосрочен план Орбан ще запази политическите си ползи благодарение на извършените институционални промени и най-вече - благодарение на имиджа си на упорит борец за националните интереси.
Онова, което действително безпокои министър-председателя, е засиленото представяне на "Йоббик" като защитник на националните интереси. И Орбан вероятно ще се опита да се пласира пред международната общественост като умерен, дори като необходимата крепост срещу крайната десница. Така собствените му избиратели ще продължават да го възприемат като политика-реалист в сравнение с Вона. В тази игра с ЕС и МВФ шансовете на Орбан за успех са твърде големи.