Плевнелиев, не заигравай с Кобургите!

Миналата седмица регионалният министър Росен Плевнелиев призова депутатите да отменят мораториума за разпореждане с т.нар. царски имоти. Според него забраната можела да създаде грижи на държавата, тъй като фамилията на бившия цар води дела в Страсбург и имало вероятност да осъди България. Държавният интерес, продължи министърът, нямало да пострада, защото Сакскобургготски нямало да може да разпродава имотите, а само да ги ползва. Освен това МРРБ вече било завело дело за връщане на неправомерно възстановените имоти и си търси пропуснатите ползи.
Действията на регионалния министър са повече от прозрачни. ГЕРБ са изпаднали в дълбока криза, губят общественото доверие и продължават да затъват. А наближават избори, резултатите от които съвсем не са непредсказуеми. Именно затова Плевнелиев заиграва с Кобурга. Предлага му непосредствена материална облага срещу евентуалното му благоволение в бъдеще да подкрепи ГЕРБ. Защото, ако се вдигне мораториумът, това означава, че вече няма да има забрана за сеч и бившият цар ще продължава да пълни незаконно джоба си от продажбата на дървесина. Действията на министъра в качеството му на длъжностно лице може да се квалифицират обаче като използване на служебно положение с цел да се набави другиму противозаконна облага, като в същото време на държавата се причинява вреда с немаловажни последици. В Наказателния кодекс това деяние е въздигнато в престъпен състав по чл. 282.
Като принципал на публичните имоти, министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев трябва

да изпълнява задълженията си

произтичащи от Конституцията, от клетвата по чл. 76, ал. 2, която е дал пред народа, пред върховния суверен на Република България: "Заклевам се да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". Какво означава това?
Първо, да внесе в Народното събрание от името на правителството законопроект за обявяване за държавна собственост имотите на бившето Интендантство на Цивилната листа. Това негово задължение произтича от решение щ 12/1998 г. на Конституционния съд.
Второ, да упражни правомощията си на принципал, като отмени произволните актове на длъжностните лица, предали без правно основание недвижими имоти на "царските наследници". 
Трето, да възстанови владението на държавата и общините върху тези имоти.
Четвърто, да поиска от съда да обяви за нищожни актовете на длъжностните лица, с които са реституирани "царските имоти"; обявяването им за нищожни ще означава, че тези актове никога не са съществували, eрго правото на собственост никога не е било признавано, с което ще се сведе до минимум евентуалния успех в Страсбург на жалбата на бившия цар и сестра му.
Пето, да сезира прокуратурата, да я подтикне с юридически аргументи и доказателства да изпълни служебните си задължения, като подведе под наказателна отговорност по чл. 282 от НК  областните управители, кмета на София, както и онези членове на общински управи и поземлени комисии, които в престъпване на закона са облагодетелствали Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.
Това е длъжен да направи министър Плевнелиев. Не да внася скъпо струващ съдебен иск държавата да си върнела владението върху държавните имоти! Или да подхвърля инициативи в угода на бившия цар!
Ако не го направи, това означава, че не желае да изпълни дълга си, не желае да съблюдава върховенството на закона. Това означава, че съзнателно и с умисъл престъпва не само Конституцията на Р България, но се поставя извън нормите на ЕС, извън международно утвърдения правов ред.
Нека припомним, че заиграването с Кобургите винаги е

завършвало фатално

за тези, които са го практикували. Нека припомним съдбата на онези, които доведоха Фердинанд в България, които му позволиха да се меси произволно в държавното управление, да престъпва Търновската конституция, да обсеби изпълнителната власт, която по смисъла на чл. 149 "принадлежи на министрите и на техния Съвет"; които му помогнаха да води тайни преговори и да договаря условия зад гърба на Народното събрание, да разпуска, когато пожелае, върховния законодателен орган, да суспендира Конституцията... Нека припомним съдбата на онези, които блюдолизничеха пред Кобургите, които се прекланяха пред пороците им, които унизително угодничеха и покорно се поставяха в положението на пионки, които търпяха обидите и лошото третиране само и само да се домогнат до парче от ограбеното.
От историята знаем, че апостолът Стефан Стамболов беше главният застъпник Фердинанд да се качи на българския престол, страната да поеме авантюристичен курс, който в дългосрочен план се оказа пагубен за националните интереси. Към 1893 г., в качеството си на министър-председател, Стамболов вече осъзнава опасността и смята за необходимо България да преориентира външнополитическия си курс, да се опре на двойния съюз Русия-Франция, откъдето да черпи подкрепа за Македония. Свидетелства за тези намерения се съдържат в донесението на княз Лобанов до руския външен министър Гирс от 23 септември 1893 г.: "Сметката на Стамболов е да тласка Фердинанд към женитба, в резултат от този брак да се роди престолонаследник, който да е чедо на България. След това княз Фердинанд да бъде отстранен от България, наследникът да се кръсти по православному и да се възкачи на престола, а самият Стамболов да стане регент. Именно тъй трябва да се разбират поведението на министър-председателя и неговите намерения".
Сметката на  Стамболов, както е известно, излезе без кръчмаря. Той бе брутално посечен в центъра на София. Убийството се извършва, докато Кобургът е на почивка в Карлсбад. Всички са убедени обаче, че князът е замесен непосредствено в атентата. Новината достига до курорта и Фердинанд трябва да бъде охраняван от роптаещата и враждебна тълпа. "Отвсякъде се сипят преки обвинения в убийство. Тълпата се надпреварва да види der Mоrder (убиецът)", сочи Робер дьо Бурбулон. Тонът на австро-германската преса е подчертано враждебен спрямо княза. "Никога няма да ни убедите, че нямате пръст в това престъпление", обвиняват вестниците. Общественото мнение в Англия споделя същото убеждение. За кореспондента на "Дейли телеграф" в Санкт Петербург д-р Е. Дж. Дилън няма съмнение, че именно Фердинанд е убиецът.
Как е могъл тогава апостолът Стефан Стамболов, политикът, който "кантар не го лови", да си повярва, че ще може да надхитри Фердинанд - "измамника на Ориента", с неговите наследени от векове и шлифовани във времето лукавство, интригантство, коварство, безскрупулност, рафинирано мошеничество? Да си въобрази, че като минат една-две години от раждането на престолонаследника, Кобургът би могъл да бъде отстранен, наследникът да се възкачи на престола, а самият Стамболов да стане регент?
Как е могла т.нар. политическа класа да повярва на уверенията на Кобурга през 1915 г. - само две години, след като доведе страната до първата национална катастрофа, - че България ще се придържа към неутралитет в Първата световна война, а в същото време задкулисно да тика страната към фатален съюз с кайзерова Германия и Хабсбургската монархия, резултатът от който е нова гибелна национална катастрофа за българския народ и 5 милиона златни марки за Кобурга? Фердинанд бе принуден да абдикира, но се пресели в Германия да си харчи милионите, а пешкира опраха неговите министри: изправени бяха пред съда, за да отговарят за престъпленията на Кобурга срещу българския народ, за

нарушенията на Конституцията

за националните катастрофи.
Как е могъл големият политик Александър Стамболийски да повярва в добрата воля на визитата на цар Борис III в с. Славовица през юни 1923 г., само дни преди да бъде зверски убит с мълчаливото одобрение на Кобурга, а България да бъде потопена в кръв?
Как е могла т.нар. политическа класа да повярва на уверенията на Кобурга през зимата на 1940-1941 г., че България ще запази неутралитет във Втората световна война, а в същото време задкулисно да тика страната към нов фатален съюз, този път с нацистка Германия?
Как е могъл Командира Иван Костов да си въобрази, че като предаде на бившия цар "по приятелски" двореца "Врана" и част от горите, ще си спечели неговата благодарност и благоволение? Знаем какъв е резултатът от тази сервилност: година по-късно могъщият някога СДС се разпадна на множество крилца и перца, които едва ли някога ще могат да възстановят политическото си влияние в обществото, а самият Костов се превърна в третостепенна политическа фигура.
Накрая, но не на последно място, как можа значителна част от българския народ да забрави злодеянията на Кобургите и да повярва през 2001 г. в месианските послания за 800-те дни? Последиците от тази амнезия граничат с нова национална катастрофа. Нека посочим само част от "сделките" на правителството Сакскобургготски - престъпни сделки, както ги нарече проф. Кръстьо Петков: "приватизацията" на БТК, на електроразпределителните дружества, харизването на митниците, претакването на държавния дълг, реституцията на т.нар. "царски имоти"...
Е, министър Плевнелиев, ще продължавате ли да заигравате с Кобургите?