Някому нещо се удава да направи...

Имахме възможност да разсъждаваме за тъй наречените широки и тесни гласни, групирани в три двойки: А - Ъ, О - У, Е - И. Когато тези звукове се окажат без ударение, твърде често те преминават един в други при изговор. А това пък се отразява и на правописа на думите.
Замяната на О с У и обратно се вмества във фонетичното явление, наричано редукция, тъй като широката гласна О се редуцира в тясната гласна У. За съжаление обаче дори и колега езиковед в предаването "Език мой..." по БНТ използва названието "потъмняване", което е от арсенала на грубо разговорните термини: "Гласната О, когато не е под ударение, тя ПОТЪМНЯВА" - съобщава водещият. А всъщност именно тази

замяна на О с У

се определя като редукция.
На пръв поглед изглежда, че това диалектно явление не е чак толкова важно за езика ни. Оказва се обаче, че редукцията като изговор се отразява в правописа и тогава се получават сериозни условия за поява на двусмислица. А тя е най-вероломният враг на добрия стил. Ето как в. "Телеграф" прави гаф само в две съседни изреченийца с такава замяна: "Онасис е ОБЕДЕН, че турския(т) тютюн ще допадне. Нещата не са прекалено розови, защото в този момент Онасис го ОСЕЩА." Три правописни грешки за този откъс от статия са май че множко - "обеден" може да се разбира като нещо, свързано с ОБЕД, а вероятно се има пред очи УБЕДЕН, свързано с глагола УБЕДЯ; пренебрегнат е и пълният член -ят; а "ОСЕЩА" се свързва с думата УСЕТ, а не "ОСЕТ"(?).
В друг сериозен всекидневник подобни грешки може би се дължат не на интервюирания, а на журналистката, която разговаря с д-р И.К., но толкова по-зле за вестника. Макар че се визират два различни глагола, фактически с представки от- и у-: "Доц. П. иска да превъзмогне това, но не му се ОТДАВА" - този глагол означава, че някому се отдава някаква жена или пък му се отдава квартира под наем; ала в случая нужният глагол трябва да бъде "не му се УДАВА", сиреч той не ще успее да го направи, не може.
Същият неправилно използван глагол "отдаде се" срещаме отново, но този път в преводен материал от руски: "На нас ни се ОТДАДЕ да осъществим фундаментални промени в съдебната система (значи "успяхме, УДАДЕ ни се). ОТДАДЕ НИ СЕ да приемем и закона за земята." Нещо подобно наблюдаваме и при двата глагола с различни представки -о и от-: "Всички герои на филма се ОЗОВАВАТ в болница (попадат, отиват в болница), като се ОТЗОВАВАТ (на повикване, на апела, на поканата, на зова) да дадат от своята кръв."
Оказва се, че твърде многобройни са случаите, когато се смесват представките О- и У-. Например необясними са изписвания на

най-обикновени и познати думи

като думата УПРАЖНЕНИЕ, известна на всяко българче още от I или II клас. В сериозен вестник намираме производното й страдателно причастие УПРАЖНЯВАН изписано така: "Върху мене лично е ОПРАЖНЯВАН сериозен натиск." Ала какво да говорим за вестникарските коректори, които по цели дни си вадят очите със стотици страници печатен текст, и да ги корим за някоя несъществена буквена грешка. Само че е срам за държавата, когато в официален документ - лична карта на чужденец - е изписано, че получил ОБЕЖИЩЕ(!). Централен вестник публикува снимка на предлагания нов официален документ...
А че млекари протестират с плакат (на снимка в същия вестник), върху който се кипри текстът "Искаме нормални ИЗКОПНИ цени", те все пак са животновъди и не им е правило впечатление, че млякото им не се ИЗКОПАВА а се ИЗКУПВА... Ала телевизия да изписва в субтитри "Усложнения за КОПУВАЧИТЕ" е чист срам...
Ако внимателният читател е забелязал, дотук разсъжденията ни се ограничават само до правописа на български думи - смята се, че тяхното изписване може да се проверява сравнително лесно. Разбира се, че авторите на каквито и да било текстове би трябвало да притежават поне малко умение, за да търсят при съмнителни думи коя е дала корен за производната дума - т.е. авторите да умеят да откриват тъй наречения етимон. Това обаче за чуждите думи е доста трудно. То изисква и познания по съответния език, от който е заета думата. И така си налагаме ограничения (засега) да разсъждаваме

само за част от чуждите думи

които съдържат звуковете (и буквите при изписване) О или У. Така например, когато сериозен вестник изписва съчетанието "пълзящ КУФРАЖ" с буква У, неговите автори (или и коректори) не са си направили труда да проверят в речници на чуждите думи, че названието на тази "дървена конструкция за изливане на бетон" не идва от КУФАР, а си е чиста френска дума coffrage. Или пък когато другаде намираме изречението "Да приемем журналистическа ПОБЛИКАЦИЯ като поръчка", това навежда на мисълта, че употребилият не я свързва с думата ПУБЛИКА. И още когато седмичник съобщава: "С наслада нанасят КРУШЕТА по партийната действителност", думата не е производна от "КРУША", а също е френска - crochet. Така че многобройните чужди думи с потенциално погрешно изписване изискват отделно разглеждане.
Защото дори някои словесни студентски игри от типа ЛИТЕРАТУРИТЕ на ЛИТЕРАТОРИТЕ или СКУЛПТУРИТЕ на СКУЛПТОРИТЕ, или още СТРУКТУРИТЕ без ИНСТРУКТОРИ бяха любими занимания по моите студентски години. Подобни каламбури обаче днес можем да отбележим в български примери, където се появяват като грешки, например: "Е.Л. се ОСЪМНИ, че имотът е в к-с "Баба Тонка" (в. "Видин") - нужен е префикс У, а не О (Усъмни се). Срещу "Не може събрани оттук-оттам момчета и момиченца да УСЪМНАТ една сутрин с титла" - с О, а не с У: Осъмвам.
Изобщо близостта в звученето на двойката О-У, както и доста неясната им семантика, провокира сериозни грешки при изписването на редица глаголи - с начално О или с начално У, например: "Короната ОВЕНЧАВАШЕ гладко дървено яйце" - тълковният речник обяснява само УВЕНЧАВАМ като "слагам венец", а изобщо не допуска форма "Овенчавам". Също така и "Ако все пак бъде ОЗАКОНЕН, ще се легализира" - глаголът се изписва с представката У-: Узаконя. Същото е и с глагола УЖИЛЯ и причастието му УЖИЛЕНО (а не Ожилено): "МЗ скача като ОЖИЛЕНО." В същия всекидневник изглежда някой "специалист" е наложил при почти всички глаголи, които би трябвало да се изписват с представката У, те да придобият престараването вместо нужна представка У да се появява неправилна О. Само няколко примера: "Лявото и дясното се ОПОДОБИХА (вм. Уподобиха) като еднояйчни близнаци"; "В доклада е ОПОМЕНАТО, че предстои подаване на жалба" (Упоменато); "Благовест се ОСУКА около нея и й предложи да пият кафе" (глаголът е с представка У - Усуквам се; "Пият и мляко от животни, които пък ОТОЛЯВАТ жажда от Тополница (вм. Утоляват).
Изобщо проявява се някакво ясно желание да не би да се сгреши, като се стига до т.нар. хиперурбанизъм - т.е. престараване.
Интересно е, че явлението хиперурбанизъм (буквално "огражданяване"; ненужно!) върви с истинската редукция на нужната представка О- и тя се заменя с представката У- преобладаващо в съществителни имена, а не в глаголи, например: "М.В. излезе от кожата си на експерт и изведнъж доби УКРАСКА на политик." Нужната дума е Окраска, както и Опора в следния израз: "Майка му била морална УПОРА" - не Упора, а Опора, защото човекът се ОПИРАЛ на майка си; така още и в израза от същото издание: "Двама родители, които дали на млада дама емоционална УПОРА (нужната дума е Опора).
Както се вижда, уж дребни наглед факти - понякога само една буквичка - пораждат редица семантични (за смисъла на изреченията) и главно правописни проблеми.
Така че в езика дреболии няма!