Нито ден без труп

Nulla dies sine linea. От времето на Плиний Стари този завет вдъхновява пишещите братя: нека не оставяме перото да пресъхва, нека упорстваме, творим, нито ден без написан ред. Същата древноримска сентенция вероятно вдъхновява днес т. нар. компетентни органи, чиято основна грижа трябва да бъде сигурността по пътищата. Само че, както всички ценности от минали времена у нас се обръщат с краката нагоре, така и смисълът на древната мъдрост означава: нито ден без труп по пътищата.
И наистина, всеки божи ден пътищата взимат поредните жертви. А "компетентните органи" си прехвърлят топките. И се втурват да търсят кой е виновен. Бедничките, те дори не знаят, че трябва да търсят истината. Пък и кой да ги научи? Началниците им ли, дето сервилничат и се ослушват, да не би да загубят службицата си. Или министрите, които дори не са чели конституцията. За да се уверят лично, че разследването у нас трябва да осигурява

установяването на истината, а не вината

Така е разписано в закона. Така е и в конституцията (чл. 121, ал. 2).

България оглавява статистиката за най-много прегазени деца по пътищата. В челната четворка на ЕС сме с почти равен брой възрастни жертви. София е градът с най-много загинали. На първо място сме по игнориране предимството на пешеходци на "зебрата".
Като причина за ПТП "компетентните органи" прибързано изстрелват без сериозно професионално разследване дежурни заключения: висока скорост, слаба квалификация, употреба на алкохол, мокър път и най-вече - неопределената и напълно несъстоятелна като "правна" квалификация "несъобразена скорост". Несъобразена с какво? С неравностите по пътищата? С обратните наклони? С дупките? Вината на водача значи е, че не е съобразил обстоятелството, че някои са откраднали десетки милиони при строителството и ремонта на улиците и пътищата, че със своето действие или бездействие "компетентните органи" са станали съучастници в тези кражби, че неравностите, обратните наклони, дупките са резултат именно от това съучастие, което обаче според "компетентните органи" е напълно нормално състояние, щом като създава възможност за прехвърляне на отговорност и обслужва чудесно противоправната квалификация. С други думи,

идиотизмът "несъобразена скорост"

се налага за нормално състояние, а всеки опит за нормално мислене се обявява за идиотизъм (перифраза на философа на хилядолетието Карл Маркс)! Така е и с другите дежурни "причини", които "компетентните органи" вадят от мухлясълия шкаф след всяко ПТП.
Да вземем трагедията в Симеоновград, когато навръх Великден подпийнал младеж с непродължителен шофьорски стаж кара с превишена скорост и хлътва в огромна дупка на неосветена централна улица, губи контрол над управлението, колата се преобръща и премазва стоящите на тротоара 6 деца. Какъв трябва да бъде подходът на разследващия компетентен орган? Как трябва да подреди причинно-следствените връзки в процеса на установяване на истината? Коя е най-важната безспорна истина, която води до смъртта на шестте деца?
Употребата на алкохол безспорно отслабва реакциите на водача. Недостатъчният опит и високата скорост също са фактори за ПТП. Но всичко това са фактори, не и причини. Ако не беше дупката, колата нямаше да се преобърне и да смачка децата. Или налице е пряка причинно-следствена връзка между дупката на пътя и смъртта на децата. Това именно е най-важната безспорна истина.
Ето какво пише журналист от авторитетен столичен вестник, минал по същия път преди голямата трагедия: "Тия са убийци! Под "убийци" имах предвид т. нар. компетентни органи. Не беше нужно да съм пророк, за да съм сигурен, че рано или късно там ще има жертви. Защото това е всичко друго, но не и път: кратери, в които можеш да си разбиеш колата; липса на светлина; на маркировка; на предупредителни знаци; на полиция дори. Всъщност полицейската кола кротко стоеше на няколко километра по-нататък край скрит пътен знак, дето тираджиите няма как да го видят..."
 

30 са критичните точки по пътищата

където стават най-много тежки катастрофи. Там загиват най-много хора. Това показват данните на Съюза на българските автомобилисти и Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Многократно са сигнализирали в Агенция "Пътна инфраструктура", но оттам им отговарят, че няма пари. Според проучване на "Евростат" най-сигурни са пътищата в планинска Норвегия, докато България гони първото място в ЕС по опасни пътища. Нещо повече, наричат родните ни шосета потенциални убийци.
Нека подчертаем, в ценностната стратегия на ЕС главният фокус е безопасността. В тази насока е и специалната Директива 2003/59/ЕО на Европейската комисия. В повечето държави на ЕС броят на жертвите рязко намалява, докато в България тенденцията е към нарастване. В нашите нормативни документи недостатъчно се акцентира с какви конкретни средства може да се реализира необратимо безопасността. Пишат се програми, декларира се съпричастност с безопасността като главна цел, както и уверения за съблюдаване на ЕС директиви и практики. Но само на думи. В действителност се залага предимно на субективния фактор, на физическото присъствие, на повишаване на глобите. Приоритетът следователно е не толкова безопасността, колкото събирането на пари. "Катаджиите не са рецидив на тоталитаризма, а особено устойчив модел на българско дерибейство", подчертава и авторитетен журналист на страниците на ДУМА. Впрочем "компетентните органи" дори не прикриват философията си, че налагането на по-високи глоби щяло да доведе до намаляване на ПТП. Подход, който е твърде далеч, дори несъвместим с философията, възприета от ЕС. А и практиката у нас потвърждава, че по-високите глоби съвсем не водят до по-малко катастрофи. Резултатът е тъкмо обратен: влошаване, а не подобряване безопасността по пътищата; нарастване, а не намаляване броят на жертвите. Всичко това е

отражение на хаоса

който битува в пътното строителство и в поддръжката на пътища. Затова обществеността не вярва на "компетентните органи", че само 1% от ПТП били резултат от лошите пътни условия.
През последните десетилетия автомобилният трафик нараства изключително бързо за сметка на релсовия. Все повече товари и пътници се превозват по шосейната мрежа. Към големите жп възли всекидневно трамбоват автобуси и тирове. В същото време от жп разписанията се свалят поради "неефективност" традиционни влакове. Факт е, че у нас се закриват и дори демонтират жп линии. Докато железниците търпят загуби, автомобилните превози процъфтяват. Диспропорцията се отразява чувствително на състоянието на пътната инфраструктура и на безопасността на движението: повече средства трябва да се заделят за ремонт и рехабилитация на пътната мрежа, нараства и броят на жертвите от тежки ПТП.
Всичко това е твърде далеч от практиката на ЕС. През периода 2003-2007 г. в ЕС бяха разходвани 115 милиарда евро по програма "Марко Поло" за насърчаване на интермодални превози. Целта бе да се постигане устойчив баланс между различните видове транспорт, да се възстанови предимството на железниците. В Швейцария например въведоха транзит с жп платформи на камиони с тегло над 12 тона.
Такава трябваше да бъде и нашата философия: изграждане на гранични интермодални терминали (на първо място в Калотина, Капитан Андреево, Русе, Кулата), подобряване на жп инфраструктура, транзитиранe на ТИР-овете по жп мрежа. За да се облекчи трафикът, чувствително да се намали износването на пътната настилка, а с това и главната причина за ПТП и жертвите по пътищата.
Поставя се въпросът и за

възстановяване на института на пътните кантони

Проучване от 2008 г. по искане на тогавашното ръководство на пътната агенция показа, че освен on-line информация за състоянието на пътната мрежа постоянното присъствие на кантонери би облекчило поддръжката, би спестило значителни средства, необходими за ремонт и поддръжка, би подобрило състоянието на пътната инфраструктура. Освен това възстановяването на пътните кантони би могло да се самофинансира за сметка на икономиите от средствата, отделяни сега за ремонт и рехабилитация. Впрочем институтът на пътните кантонери е създаден непосредствено след Освобождението и до 70-те години на ХХ век върши много добра работа за обезпечаване подръжката и сигурността по пътищата.
Да се строят магистрали е добре. Но още по-добре е да има цялостна транспортна стратегия, която да е съобразена със стратегията на ЕС. Защото от Брюксел многократно предупреждават, че трябва да побързаме с транспортния сектор, решително да подобрим жп и шосейната инфраструктура, да рехабилитираме и категоризираме пътищата, да маркираме местата, които крият опасни рискове. За да престанат родните шосета да бъдат потенциални убийци.