Не ни очаква нищо добро

Ако се замислим кое е най-голямото събитие в икономиката на България на 2010 г., доста ще се затрудним. На практика такова няма, нито в позитивен аспект (през изминалата година у нас няма направена крупна инвестиция, ако не за милиард, то поне за неколкостотин милиона лева), нито дори в негативен аспект - няма нито една фалирала банка или крупно предприятие ("Кремиковци" бе обявен в несъстоятелност през 2009 г.). Нещо повече, инвеститорите заобикалят България - както портфейлните инвеститори на фондовата ни борса, където царят вяло спокойствие и ниски обеми на продажби на ценни книжа, така и тези в производствената сфера. Данните за размера на чуждестранните инвестиции са разочароващи, тъй като до края на октомври 2010 г. общият им обем е едва около 844,9 млн. евро, което е около 3 пъти по-малко и от кризисната 2009 г. За първи път в последните години през някои месеци има

повече инвестиции, напуснали страната

отколкото нови инвеститори, които са вложили свои капитали у нас. Това е показателно за доверието в икономическата политика на правителството на ГЕРБ.
Налице е обаче постепенно обедняване на българските потребители, според различни оценки вътрешното потребление е намаляло с около 20%. Еманация на обедняването на населението станаха страховитите сцени, които електронни медии нееднократно излъчиха - щурмът и последвалият бой за банани по 69 ст. при откриването на немската верига "Лидл" и за кисело мляко по 9 ст. при откриването на френския хипермаркет "Карфур". Освирепели, предимно възрастни бедни хора в страна от ЕС през ХХI в. да се тъпчат взаимно, за да спестят няколко лева, е твърде лош атестат не само за качеството на живот в съответната страна, но е и повод за негативна оценка на политиката по доходите на правителството. Известно е, че пенсионерите не са получавали индексация на пенсиите си от юли 2009 г., а държавните служители - от юли 2008 г. И двете категории, ако това правителство изкара мандата си, няма да вземат нищо отгоре до началото на 2013 г.!
Необмислените думи на премиера, с които той обвърза парите за метрото с неповишаването на мизерните пенсии едва ли скоро ще бъдат забравени. На властта на България са й необходими знаещи и можещи финансисти и икономисти, които да отстояват националните интереси пред ЕС и международните финансови институции, да изработят и покажат източниците на един стабилизационен пакет. В случай че не се постигне финансово-икономическа и социална стабилизация (в т.ч. и на доходите), обществото неизменно ще мисли за алтернатива.
 У нас като че ли остана само един човек, който все още си вярва, че България е излязла от кризата - финансовият министър Симеон Дянков. Не без известен театрален патос той обяви тази откровена лъжа около 10 пъти досега. Хората престанаха да вярват изобщо на Дянков, който обяви себе си за един от стоте най-значими икономисти в света и дори за Брад Пит с очила. Вместо да предложи на българския бизнес действени антикризисни мерки още през есента на 2009 г., правителството на ГЕРБ започна да задържа плащания към българския бизнес в размер над 2 млрд. лв. От тях чрез Българската банка за развитие се възстановиха едва към 260 млн. лв., при това със 7% отбив. През 2010 г. за първи път след установяването на валутния борд у нас през 1997 г. българското правителство си позволи лукса да актуализира Бюджет 2010 и ударно да изхарчи над 2 млрд. лв. от фискалния резерв от 8,2 млрд. лв., който му остави доминираният от БСП предходен кабинет.
 През 2010 г. у нас не се осъществи нито една крупна приватизационна сделка. Подобно на Дянков, колегата му Трайков бодряшки обявяваше, че събитието на 2010 г. в българската икономика е приватизацията на "Булгартабак холдинг", или по-точно казано - приватизациите, тъй като, ако се съдеше по изказванията му за продажба на държавния дял в рамките на следващите 6 месеца, холдингът

трябваше да е продаден поне три пъти досега

Ако холдингът бъде предложен на борсата, сделката с неговите книжа може да съживи малко интереса към БФБ през следващата година. Не следва обаче да се очаква, че прехвърлянето на 80% от капитала му през борсата ще има значително отражение върху капиталовите потоци или върху цените на неговите акции, ако не се осъществи изкупуване на миноритарните дялове. По този начин инвеститорите биха увеличили паричните си постъпления и биха ги насочили обратно към борсата.
   За сметка на провала на приватизацията и на инвестициите на зелено в индустрията през изминалата година и половина от мандата на ГЕРБ, негов приоритет са няколко лота на 2-3 магистрали, националната спортна зала, т.нар. български Лувър, а отскоро и - национален стадион при аерогара София. Известно е, че при инвестиции в инфраструктурата се работи с не повече от 5-6 фирми; ресурсът на държавата и този, получаван от ОП "Транспорт", се съсредоточават у малък брой крупни строителни фирми, приближени до властта. За посветените в инвестиционния процес е известно, че когато ресурсът попада у толкова малък брой корпоративни структури, апетитите за отклоняване на част от парите (т.е. кражбите) са често срещано явление. Те ще бъдат обект на разследване по време на мандата на следващия кабинет.
С трескавото строителство на магистрали не се постига очакваният ефект за комплексно развитие на икономиката, а и за стимулиране на средния и дребния бизнес. Не на последно място този подход задържа не само производственото, но и личното потребление. В момента България не само че е на последно място в ЕС по равнище на доходи и на конкурентоспособност на икономиката и не е стопила дистанцията с останалите страни членки на общността, но изостава и от страни, които са кандидат-членки за ЕС, като Турция и Хърватска.
  Твърде неприятна последица от понижението на потреблението и на доходите е, че расте броят на т.нар. лоши кредити - както корпоративни, така и ипотечни, и потребителски. По официални данни (според гуверньора на БНБ) техният размер е 11,85%, по данни на икономически сайтове и медии - те варират между 15 и 17%, а според неофициални източници от банковите кръгове, са между 20 и 25%. Не са по-оптимистични и някои от останалите макроикономически показатели. Първоначално от изследователския център на централата в Милано на банка Уникредит, която притежава най-голямата българска банка УникредитБулбанк, прогнозираха 2,5% спад на БВП през 2010 г. Впоследствие коригираха на минус 1,5%. По-късно, на 28 юни 2010 г., прогнозата бе коригирана на спад с 1%, но на 14 декември очакванията се повишиха до 0,1% ръст за годината. Тревожен факт също е, че през третото тримесечие на 2010 г. безработицата у нас бе 9,5%, като през годината се колебаеше около този процент, независимо че през лятото се наблюдава сезонно намаление. Тя е близо два пъти над предкризисните нива от малко над 5%.
 В края на 2010 г. Българската стопанска камара (БСК) представи резултатите от шестото си поред годишно анкетно проучване на тема: "2010 г. през погледа на бизнеса", проведено в периода 1-15 декември 2010 г. Почти половината от анкетираните представители на бизнеса -

47%, определят 2010 г. като неуспешна

а 21% смятат, че няма разлика с предходната 2009 г. Това означава, че според 2/3 от бизнесмените у нас финансовите им неблагополучия се множат и "затъването" на българската икономика продължава. По-малко от 1/3, или 32% твърдят, че изтичащата година е била успешна за тях. Според 58% от запитаните условията за бизнес в страната са се влошили, а според всеки трети анкетиран са останали без промяна. 11% от анкетираните виждат положителна промяна в бизнес средата, 1% не могат да преценят, но за подобрение - никой не говори. Икономическата криза се е отразила най-съществено върху обема на продажбите на фирмите - 74% от запитаните посочват, че продажбите им са намалели, други 14% декларират запазване на нивата от предходната година и едва в 12% от случаите има нарастване на продажбите. Аналогични са резултатите и по отношение обемите на производство - в 64% от случаите те намаляват, 28% от запитаните са запазили производствените обеми, а едва 8% от фирмите са увеличили производството си.
Особено тревожен факт е, че 37% от запитаните не включват в плановете си работа по европроекти заради тежките процедури по кандидатстване и/или отчитане, а отказът на други 18% се дължи на липсата на финансов ресурс за авансово финансиране на проектите. Едва 33% от запитаните обявяват намерения да кандидатстват с проекти в европейските фондове, а други 7% все още не са решили какво ще предприемат.
По отношение на българските домакинства равносметката за 2010 г. се свежда до намаляващи доходи и до

намалено потребителско търсене

За много от българските домакинства 2010 г. бе година на трудни решения, сочи изследване на "Отворено общество" и Световната банка сред българските домакинства, проведено през есента на 2010 г. Ситуацията у нас в тази област е твърде неясна. В края на миналата зима (февруари-март 2010) един от всеки 4 българи е заявил, че е засегнат от кризата. В края на лятото (септември 2010) един от всеки 5 българи се чувства засегнат от кризата. В субективната преценка на благосъстоянието няма особена промяна - 2/3 от българите казват, че едва свързват двата края.
 Бедността остава на едно от най-високите нива в ЕС - 21.4% от българите живеят в риск от бедност. България ще има разпределение на доходите, характерно за по-бедните страни от Латинска Америка. Най-лошата новина в случая е, че тази тенденция се очертава още преди началото на кризата и вероятно се е вкоренила по-дълбоко в българското общество, отколкото ефектите на икономическия цикъл.
Данните показват, че между февруари и септември 2010 г. се забелязва свиване на социалните помощи и обезщетения, отпускани на база нисък доход, като тези за отопление. Това се дължи изцяло на бюджетни ограничения, които правителството наложи преди всичко в социалната сфера, а не на лошото им функциониране, както понякога се изтъква. От отговорите на домакинствата у нас се вижда, че обхватът на програмата се намалява значимо. Едва всеки трети от активно търсещите работа през февруари към края на септември вече си е намерил работа, както и един от всеки пет, които през февруари още не са търсили работа. От друга страна, един от всеки 10 работещи през февруари шест месеца по-късно е загубил работата си. Тези потоци, ако не останат непроменени за по-продължителен период, гарантират необичайно голям дял на трайно безработните и са предпоставка за

трайно обедняване

на българските граждани.
Според британския авторитететен вестник "Oбзървър" възстановяването на икономиката ще се ускори незначително през 2011 г., главно заради повишения износ. Това обаче едва ли ще се изрази в подобряване на жизнения стандарт, тъй като вътрешното търсене ще бъде потиснато от мерките за икономии, прилагани, за да се намали бюджетният дефицит до 2,5%, отбелязва изданието. В него се посочва, че водещи икономисти са скептично настроени в това отношение и смятат, че правителството няма да бъде способно да постигне целта си за бюджетния дефицит. Но дори и да успее, това ще причини "икономически мъки", вероятно ще подкопае още повече популярността на ГЕРБ и ще създаде предпоставки за опозицията да укрепи позициите си.
  В крайна сметка почти сигурно е, че през 2011 г. ще има нова актуализация на Закона за държавния бюджет за 2011 г., с което ще се коригира нереалистичната прогноза в него за ръст на БВП през 2011 г. с 3,6%, както и на бюджетния дефицит от 2,5% на около 4%. Парите ще дойдат не от повишение на приходите във фиска, а за последен път от фискалния резерв, който е все още между 6 и 6,5 млрд. лв. Не се знае обаче след заключителните плащания в края на бюджетната 2010 г. колко от него ще остане! Не е изключено през септември (месец преди изборите за президент и за местна власт) правителството да "развърже кесията" и да раздаде по някой лев на пенсионери, на майки и инвалиди и др., както и на общините, за да има все пак кой да гласува на изборите. Това евентуално предизборно харчене съвсем ще обърка държавните финанси и със сигурност ще ни докара тежка есен и още по-тежка зима в края на 2011 и началото на 2012 г.