На кого пречи ветото в ЕС?
/ брой: 89
Велизар ЕНЧЕВ
Може ли конфликтното минало на Европа да се прероди в утрешния ден и така да взриви европейското единство?
Този тревожен въпрос изненадващо се появи на провелата се в Страсбург Конференция за бъдещето на Европа. Говорейки за светлото бъдеще, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Франция Еманюел Макрон изнесоха шокираща идея.
В речите си на заключителното заседание на конференцията те поискаха обновяване на договорите на Европейския съюз и премахване на вота с единодушие в Съвета на ЕС.
Правейки уговорката, че подкрепя всяка позитивна промяна, Урсула фон дер Лайен предложи опасна реформа, минираща темелите на ЕС:
"Гласуването с пълно мнозинство в някои ключови области вече няма смисъл, искаме ли да вървим напред. Вие ни казахте накъде искате да върви Европа. Сега ние трябва да намерим възможно най-краткия път дотам - или като използваме пълноценно това, което е заложено в договорите, или чрез промяна на договорите, ако се налага."
Френският президент, който в момента председателства ЕС, се солидаризира с шефа на Еврокомисията и подкрепи искането за промяна на договорите.
Но направи донякъде успокоително уточнение:
"Трябва ясно да заявя - един от пътищата за тези реформи е свикването на Конвент за преразглеждане на договорите. Това е предложение на Европейския парламент и аз го одобрявам."
Макрон всъщност се позова на продължило една година допитване до европейските граждани, по време на което те даваха предложения за промени в политиките на Общността. И едно от предложенията е за премахване на инструмента на ветото, позволяващо на всяка страна да блокира решения, които не са в нейна полза.
Тук няма спор кой печели от ветото при вземане на колективни решения - това са страните с по-скромен стопански и демографски потенциал, една от които е България.
Реакцията на засегнатите не закъсня. 13 страни членки на Европейския съюз отхвърлиха призивите за промяна в договорите на ЕС с безпрецедентна декларация в Туитър.
В публикация от акаунта на датската дипломатическа мисия в ЕС те заявяват, че не подкрепят "необмислени и прибързани опити за започване на такава процедура".
13-те държави са България, Дания, Естония, Латвия, Литва, Малта, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Хърватия, Чехия и Швеция.
Тревожният сигнал към България e ясен. Отказът на София да вдигне ветото върху преговорния процес със Скопие (заради антибългарската кампания и присвоеното културно-историческо наследство) е сред причините за инициативата на френско-германския тандем.
Ако Париж и Берлин премахнат правото на вето, от това ще пострада не само България, която ще бъде принудена да капитулира пред македонизма, но и страни от т.нар. периферия на Съюза. Тогава "големите" в ЕС ще налагат волята си над "малките", без вторите да могат да оспорят неизгодни за тях решения.
За този ли евродеспотизъм заменихме СССР с ЕС и сменихме комунизма с капитализъм?
А ако утре Берлин и компания еднолично решат ЕС да влезе във война, ние ще станем ли "пушечно месо" на новия Кайзер?
Тази игра не я ли играхме два пъти през XX век?