Морето до колене

На световните борсови пазари само за няколко дни след понижението на кредитния рейтинг от агенция S&P на САЩ инвеститорите загубиха близо 10 млрд. $ от обезценяването на своите ценни книжа, цената на златото премина рекордните 1800$ за тройунция, а цените на редица борсови стоки като суровини, метали и горива, се "сринаха". Лидерите на водещите икономически страни от ЕС и в света прекъснаха летните си отпуски и в крачка взеха да разрешават тежките финансови проблеми пред своите икономики и тези на някои страни в Еврозоната. Във Великобритания и в Швеция избухнаха стихийни социални бунтове. В последните 1-2 месеза дори икономически колос като Германия вече отчита по-слаб износ, както и незначителен ръст на вноса заради пониженото потребление на стоките в страните от ЕС. Франция пък регистрира нулев икономически растеж през второто тримесечие, което още повече засилва притесненията дали страната ще може да поеме проблемите на еврозоната заедно с Германия. Към това трябва да се прибави естествено и заплахата за понижение на кредитния рейтинг на Франция - втората по големина икономика в Еврозоната.
Само у нас българският премиер се прави, че е куражлия за нашата икономика и твърди, че страните от Еврозоната

трябвало да вземат пример от България

като модел за стабилни финанси. Неговият вицепремиер Дянков дори е възхитен, че Германия подкрепяла българския модел за финансова стабилност. Той опроверга опасенията от евентуално повторение на кризата отпреди четири години. Не знам да има бизнесмен, дори да е заклет привъроженик на ГЕРБ, който да не се притеснява за бизнеса си на фона на това, което става на борсите в света и в Европа. Българският износ основно е именно за тези страни. Единствено "вечният оптимист" Дянков е в състояние да твърди, че: "Хората трябва да са спокойни, защото финансовата система в страната е стабилна. Когато има финансова дисциплина, тогава няма защо да има притеснения от кризата". Предизборно той дори заяви, че след увеличението на минималната работна заплата очаква от пролетта на 2012 г. да има ново увеличение. Наистина е верен онзи анекдот, че  най-много се лъже преди избори и след лов.
Затова

министърът продължава да фантазира

"Разходите са по-ниски от заложените, а очакванията ми са до края на годината да бъде изпълнен и планът за приходите. Митниците събраха с 400 млн. лв. повече ДДС от заложеното, а след въведените мерки в системата на НАП нямам притеснение, че до края на годината ще бъдат изпълнени и заложените приходи от данъци и осигуровки". Дянков обаче забравя да каже истината на българския народ, че дори да бъдат изпълнени, вследствие на високия темп на инфлацията при основните потребителски стоки, приходите в бюджета от ДДС, акцизи и преки данъци, те са с около 2 млрд. лв. по-малко от тези през 2008 г., а почти не останаха вече готови пари за харчене от топящия се фискален резерв, формиран при кабинета на Сергей Станишев.
Бодряшкият популизъм на българския премиер и неговия вътрешен министър стигна дотам, че започнаха да говорят и небивалици, че в близко бъдеще се очаквало масово завръщане на българските емигранти. Засега обаче подобни процеси не се наблюдават. При представяне на правителствените стратегии за националната сигурност и за миграцията министър Цветан Цветанов заяви на изпитващите носталгия българи в чужбина, че ще се даде възможност да се върнат и работят в страната, като това щяло да стане "не само с административни актове, но и с политики". Ала макар и малкото изследвания на общественото мнение сред емигрантите от България показват съвсем друго - въпреки безработицата и сложното икономическо положение в Испания например, едва 5 на сто от живеещите там българи възнамеряват да се върнат за постоянно в родината си, а близо 80 на сто от почти 600 човека категорично отхвърлят подобна възможност. Във Великобритания, където освен няколко десетки преуспели българи останалите работят за не повече от 1000 паунда на месец, повечето анкетирани тврдят: "Дори без работа е по-добре да се живее в чужбина, отколкото в България". Дори след размириците в Лондон някои споделиха пред наши медии, че каквото и да се случи, не възнамеряват да се връщат в родината, която, по думите им, отдавна нямало какво да им предложи. По подобен начин разсъждават още неколкостотин хиляди българи, които предпочетоха да останат в Гърция, която на практика е фалирала (в нея живеят над 200 хил. българи), в Либия, независимо от бомбадировките там, в Сирия, където има вълнения и екцесии и над 1600 сирийци са убити. И т.н. Трябва да се има предвид, че т.нар. емигрантски пари са твърде голямо перо във вътрешното ни потребление и от тях се строят жилища, купуват се леки коли и се хранят бедни и възрастни родители и сродници. В България, която засега е най-бедната държава в ЕС, според някои финансисти е формиран вече нов

"гурбетчийски" отрасъл на националната икономика

Той достига внушителната сума от 5 млрд. лв. (неофициално внесената валута, която се носи на ръка от българи, която не се отчита от статистиката на БНБ)! С антисоциалната си политика правителството на ГЕРБ замрази пенсиите, както и заплатите в публичния сектор и на практика то стимулира бягството на хората от тежките условия на живот в родината им.
 Според анализатори от Райфайзенбанк, сътресенията на борсите крият рискове за растежа у нас, който отбелязва застой. У нас вече са налице някои признаци на задаваща се криза. За първи път от година и половина България през месец юни 2011 г. отчете спад на износа към основните ни партньори в ЕС. Това води и до по-слаб ръст на БВП, който от 3.4% през първото тримесечие падна на 1.9% през второто тримесечие на годишна база. А спрямо първото тримесечие ръстът е на практика нулев. Възстановяването на икономиката на България продължава да бъде крехко и силно зависимо от развитието на международната стопанска конюнктура. Нетният износ продължава да бъде основният фактор за подобрението на макроикономическите показатели. Но изнасят предприятия само от няколко сектора в българската икономика, а тези от малкия и средния бизнес, в който се трудят над 76% от заетите у нас, мизерстват. Може да се очаква още повече свиване на обемите на българския износ и невъзможност за икономическо раздвижване. Следва да се има превид, че развитието на такъв негативен сценарий би предизвикал допълнителен спад на вътрешното търсене, който може да върне икономиката на страната ни обратно в тежка рецесия.