Малкият и средният бизнес загиват

Пред реалната икономика в България тази година се очертават големи трудности. Редица отрасли със сигурност ще преживеят сериозни ликвидни проблеми. Налице са всички основания да се прогнозира серия от верижни фалити, и то не само на малки и средни фирми. Съдия-изпълнителите вече са обявили за продажба стотици предприятия, няколко молове, а също и хиляди хотели, жилищни блокове и бизнес центрове с офиси, чиито собственици не могат да си погасят кредитите към банки или към свои доставчици и контрагенти. Част от ликвидните проблеми пред фирмите длъжници и особено на малките и средните предприятия (МСП) се дължат на забавени плащания от държавни и общински структури към тях.
Много пъти чуваме от управляващите клишето, че "малкият и средният бизнес са гръбнакът на икономиката" и трябва да се насърчават от  държавата, но за съжаление това не е така у нас. Анализаторите отчитат, че липсата на кредитиране не само пречи на бизнеса да работи ритмично, но и бавно

води към провал проектите

му за разширяване и модернизация. И така все по-често се стига до закриване на малки и средни фирми.
Достъпът им до кредити след настъпването на световната икономическа и финансова криза  чувствително намаля. Това се дължи както на липсата на добро обезпечение от тяхна страна, така и от доста големия брой предприятия, които изпитват тежки ликвидни проблеми поради липса на поръчки и слабо вътрешно потребителско търсене. Ето защо банките се въздържат да им отпускат кредити толкова лесно, колкото беше до 2008 г. и така достъпът им до свеж паричен ресурс е силно ограничен на този етап. Наистина много добре работи Националният гаранционен фонд към Българската банка за развитие, но и при неговите програми следва да се изпълнят редица изисквания, които не всички малки и средни предприятия могат да покрият.
До края на 2011 г. над 50% са отказите за финансиране от управляващия орган по някои схеми на ОП "Конкурентоспособност". Много често това е било по формални причини - липса на някое удостоверение или друг документ с изтекъл срок от 2-3 дни. Подобна практика отблъсква представителите на малкия и средния бизнес да кандидатстват по нейните грантове в бъдеще. Голяма част от тях са в изключително сложна ситуация заради кризата и

фалитът чука на вратата им

А бавните процедури по одобряването на проектите от междинното звено на тази оперативна програма, което е специализирана дирекция при Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, често фатално спъват възможностите за финансирането им. Понякога близо 1 година се бави оценката на проектите по някои мерки на ОП "Конкурентоспособност" и най-вече това е по "Технологична модернизация на малките и средните предприятия". Не са малко случаите, когато кредитът става изискуем, а грантът от оперативната програма все още не е постъпил по сметките на фирмата и банките започват да си искат средствата за сметка на обезпеченията. Ето защо е необходима цялостна модернизация на работата на Агенцията за малки и средни предприятия, като най-разумно е оценяването на проектите да се прави извън нея, за да се избегнат бавните процедури. Най-добре могат да оценяват инвестиционни проекти търговските банки и на тях трябва да се прехвърли дейността по големите инвестиционни схеми по ОП "Конкурентоспособност".
С известна надежда МСП посрещнаха инициативата "Джеръми", но за съжаление тя още не е много добре позната сред тях. Първото споразумение с ЕИФ за функционирането й у нас бе сключено от предходното правителство през май 2009 г. и беше предоговорено през април 2010 г. от настоящия ръководен екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). При предоговорянето е предвидено значително по-голяма сума да бъде предназначена за рисково финансиране на бизнеса, за сметка на кредитните линии и финансирането на гаранционни фондове, каквито основно се използват в другите страни - бенефициенти по JEREMIE. Одобрени бяха и 5 български банки, които подписаха на 14.07.2011 г. договори с изпълнителния директор на ЕИФ Ричард Пели относно прилагане на схемата за кредитни гаранции по инициативата. Това са УникредитБулбанк", ОББ, СиБанк, Райфайзенбанк и Прокредитбанк. По гаранционните схеми

5-те банки ще разполагат с 1 млрд. евро

Досега над 200 кредити на МСП, които са кандидатствали по тази програма пред тези банки, са одобрени, а още няколкостотин са в процес на проучване и анализ.
Интерес представляват и фондовете за рисково дялово и дългово финансиране по инициативата "Джеръми", което не е популярно у нас. Тези четири фонда, които се предвижда да заработят до средата на 2012 г., покриват почти целия спектър на финансиране на едно малко и средно предприятие. На три от тях -  Рисковият фонд venture capital, Фондът за растеж и Фондът "Мецанин", са обявени  фондмениджърите. Договорите между тях и ЕИФ ще бъдат сключени до края на 2012 г. и те ще подпомогнат МСП, които остро се нуждаят от свежи парични ресурси. Фондмениджърът на четвъртия фонд, който е от 21 млн. евро, ще стане известен до началото на май т.г. Мениджърът на първия т.нар. рисков фонд venture capital е добре познатият у нас фонд "Невек". Предвидено бе той да започне да функционира с капитал от 30 млн. евро, но от "Невек" твърдят, че са в състояние да наберат още 10 млн.евро. За втория фонд за преобладаващо дългово финансиране от 60 млн. евро е избран австрийският Mezzanine Menagеment, като българският им партньор е Roslyn Capital Partners. Третият фонд с преимуществено дялово финансиране от 60 млн. евро ще функционира като Фонд за инвестиции в компании в развитие. За негов мениджър е избран фондът Аxxcess capital
Добра е идеята на МИЕТ през тази година да насочи към търговските банки 150 млн. евро за нисколихвено кредитиране на малки и средни предприятия. Още не се знае какви ще бъдат условията, кои ще са банките и каква точно ще е процедурата за кандидатстването на фирмите. От МИЕТ заявиха нееднократно, че лихвеният процент за МСП по тази програма ще бъде между 4 и 6 на сто, което при сегашните 9 до 12% звучи доста привлекателно. Стига това да не се окажат поредните неизпълнени обещания на управляващите.