Актуално
Кой провали зърнената сделка?
В хибридната война срещу Русия Западът изроди хуманното споразумение и заложи на хищническото печалбарство
/ брой: 140
Юри Михалков
Оправданото излизане на Русия от подписаната преди година международна зърнена сделка може да доведе колкото до глобални предизвикателства, толкова и до минимизирани рискове. Подписаното на 22 юли 2022 г. споразумение между ООН, Русия, Турция и Украйна предвиждаше износ на украинско зърно през Черно море, но също и на руски продоволствия и торове, като за целта бъдат премахнати санкциите на Запада срещу износа на тези руски продукти. И понеже частта от сделката, засягаща руския износ, не бе изпълнена, Москва уведоми на 17 юли останалите участници по сделката, че излиза от нея. Тя добави, че е готова да се върне в споразумението, ако получи гаранции за изпълнението на нейните искания.
Кои са
тези искания?
Те са включени в предвидения за 3 години меморандума Русия-ООН, който е втората част от зърнената сделка. Освен деблокиране на руския зърнен износ и на торовете, те предвиждаха включването на Росселхозбанк към платената система SWIFT, възобновяване на доставките на селскостопанска техника, резервни части и сервиз, възстановяване на украинската част от тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и редица други мерки. Именно тази част от пакетното споразумение не беше изпълнена. Така за руските аграрници сделката или „черноморската инициатива“, както още я наричат, се превърна в „преки загуби и щети“, заради отстъпката върху цената на руското зърно на световните пазари и оскъпеното транспортиране от морските съдове.
Трохи за бедните
Като друга основна причина за своето решение Кремъл изтъкна, че голяма част от изнасяното украинско зърно е отивало на Запад, вместо в нуждаещите и бедни държани от Африка и Азия. А това е в разрез със заявените хуманитарни цели за износа на украински продоволствия, чийто гарант би трябвало да бъде ООН. Именно в съзвучие с тези цели Москва обяви готовност за безплатни зърнени доставки на най-бедните държави. Както заяви МВнР в Москва, досега в хода на „черноморската инициатива“ са изнесени общо 32,8 млн. тона товари, от които над 70% (или 26,3 млн тонн) са били адресирани до страни с високи или средни доходи, включително от ЕС. В същото време най-бедните държави като Етиопия, Йемен, Афганистан, Судан и Сомалия са получили 922 092 това, което е под 3% от изнесеното украинско зърно.
Има обаче и други причини, които останаха встрани от общественото внимание. Пак както посочи руското МВнР, хуманитарните цели на зърнената сделка бяха
преформатирани в хищнически
бизнес интереси
И ако печалбарските интереси на Киев може да бъда разбрани, за покровителстващия го Запад те донесоха имиджови щети, които той ще продължава да понася от глобалния Юг. В този смисъл Западът дискредитира хуманитарните цели на зърнената сделка.
Всъщност собственици на значителна част от украинските обработваеми площи (над 17 млн хектара) са западните корпорации "Каргил", "Дюпон" и "Монсанто". Именно те бяха изкупили украинските земи, след като Киев под натиска на МВФ отмени 20-годишният мораториум върху продажбата им. И сега те станаха главните печеливши от експорта на украинското зърно.
В руското МВнР обясниха още, че европейските компании са изкупували на дъмпинг украинските продоволствия, а после са ги преработвали като стоки с висока добавена стойност. И така печели двойно. По този начин те двойно са изопачавали или направи "крали" от хуманитарната същност на „черноморската инициатива“. Както обясни Путин, вместо в бедните страни, руското зърно по косвено е отивало в западните страни, които при това бяха въвели санкции срещу Русия. Ясно е, че тя не може повече да търпи това положение
Има и друга причина, която остава скрита, но чийто последици се виждат съвсем ясно. Пред Радио Крим военният експерт Алексей Живов твърди, че по коридорите на „зърнената сделка“ са се извършвали атака с над- и подводни апарати, включително срещу Кримския мост, Севастопол и други обекти. Той е убеден, че по същите коридори кораби са доставяли въоръжения в Одеса, което е нарушение на сделката.
Възниква въпросът защо Русия не се бе отказал от сделката по-рано, каквото мнение преобладава там. Според редица коментари Москва е целяла да парира манипулативните обвинения на Запада, че била виновна за ръста на продоволствените цени и искала да предизвика мор от глад за развиващия се свят. Част от глобалната хибридна война между Запада и Русия е битката за симпатиите на Глобалния Юг. „За Москва беше важно да покаже на незападния свят, че разбира проблемите му и е готова да ги решава“, коментира анализаторът Пьотр Акопов. Затова и на няколко пъти продължаваше ощетяващата я иначе сделка. Но в крайна сметка нанесените на Русия вреди са толкова осезаеми, че Глобалния Юг трудно би намерил основателни причини да й се разсърди и дистанцира от нея. Предстоящата среща Русия-Африка потвърждава това.
Ескалация или минимизиране
на рисковете
ни очакват след прекратяването на зърнената сделка. Русия обяви, че ще счита всички кораби, които плават по Черно море до украинските пристанища, като превозвачи на военни товари, а редица райони в северозападната и югоизточната част от международните води на Черно море са обявени за временно опасни за корабоплаване. "Анулирането на сделката от Москва означава, че тя вече няма да гарантира безопасно преминаване по водния път", коментира агенция "Блумбърг"
На свой ред, ответна мярка обяви и Украйна. По повод решението на Русия да счита всички кораби, плаващи към украинските пристанища за военни превозвачи на товари, първият дипломат на ЕС Жозеп Борел предупреди, че Брюксел ще увеличи военната подкрепа за Киев. „Има само едно решение - да се увеличи военната помощ за Украйна. Ако бъдат бомбардирани, трябва да осигурим противовъздушна отбрана, ако Русия използва дронове, трябва да им осигурим противовъздушна отбрана", каза той. Преди това Борел предложи Европейският фонд за мир, който финансира въоръжаването на Украйна, да се увеличи с 20 милиарда евро до 2027 г.
Междувременно Украйна призова да не спира транспортирането на зърно. В медиите можеха да се видят внушения, че турски военни кораби могат да съпровождат украинските съдове от Одеса. Нищо чудно нечии очи да виждат не само турски, а изобщо натовски кораби със същото предназначение. Това обаче би означавало Русия и НАТО да стигнат на крачка от пряк сблъсък в Черно море.
Реалностите обаче едва ли ще позволят да се стигне дотам. В специализираните среди по търговското корабоплаване са категорични, че след прекратяването на сделката никой, "който е акъла си " няма да изпрати кораби по несигурни маршрути.
В същото време не липсват и признаци за минимизиране на рисковете. В хангарите на Украйна има 32 млн тона и властите заявиха, че разработват нов наземен маршрут за зърнения износ. Впрочем по такива маршрути Украйна е изнесла около 30 млн. тона зърно – или почти колкото по черноморския маршрут. В полза на железопътните и автомобилни маршрути се изказа и германската външна министърка Аналена Бербок.
Съобщава се също, че властите в Киев „решиха да създадат временно препоръчителен морски път“, който да води до териториалните води и изключителната морска икономическа зона на Румъния. Малко вероятно е Русия да атакува кораби до Украйна по такъв път.
На срещата на НАТО във Вилнюс стана ясно, че Западът не желае пряк конфликт Русия. Най-вероятно и сега той ще заложи на минимизиране на рисковете, макар че няма да се откаже от враждебността си към Русия, но в други сфери.
Интересът на Източна Европа
България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия подписаха декларация за удължаване на забраната за внос на зърно от Украйна при запазване обаче на неговия транзита. Това заяви полският премиер Матеуш Моравецки на пресконференция след среща на представители на министерствата на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Страните обявиха, че искат от Еврокомисията да удължи това ембарго до края на годината.