Инструмент за война и тоталитаризъм

Мнозина знаят кой е Чарлз Линдберг - 25-годишният авиатор, който през май 1927 г. си спечелва световна слава, прелитайки над Атлантическия океан с едномоторен самолет разстоянието от Ню Йорк до Париж. Малцина знаят обаче кой е баща му - Чарлз Август Линдберг, конгресмен от щата Минесота, ярък критик на Законa зa Федералния резерв от 1913 г. и противник на участието на САЩ в Първата световна война. От трибуната на американския Конгрес той предупреждава:
"Законът за Федералния резерв създава най-гигантския тръст на планетата. Когато президентът подпише този закон, ще се легализира невидимото правителство, спотаено зад властта на парите. Хората няма да го усетят веднага, а чак след няколко години, когато настъпи Съдния ден. Чрез този закон се извършва най-ужасното законодателно престъпление на всички времена". [1]
В книгата си "Икономическото менгеме" (The Economic Pinch)[2] Линдберг Старши прави пълно разследване на паричния тръст и разобличава злините, сътворявани от свързаните с Федералния резерв банки. В това рядко издание той начертава план за спасяване на Америка от всемогъщите лапи на парите.
Бил ли е Линдберг Старши пророк? Или просто е бил достатъчно мъдър, за да усети дългосрочните последици от закона? И защо през 1918 г. шпалтите на подготвената за печат книга "Защо страната ни е във война?" (Why Is Your Country At War?) са били унищожени, а след неговата смърт всичките му съчинения са били систематично прочистени от почти всички библиотеки на САЩ и изгорени?



На 5 и 6 ноември 2010 г. на остров Джекил се състоя конференция за отпразнуване на 100-годишния юбилей от тайната среща, на която е договорено създаването на Федералния резерв. Събитието е акламирано шумно от поддръжниците на Истеблишмънта и в същото време елегантно е иронизирано от все още съществуващите свободни медии в САЩ:
"Като отчитаме любовта на новия шеф на Федералния резерв Бен Бернанке към нови "инструменти" за инфлация и обстоятелството, че конференцията ще обсъжда новите и старите инструменти, може да се очаква участниците да подхранват един-друг налудничавите си идеи как да управляват икономиката, без да създават особено опасна инфлация. Те си мислят вероятно, че не са директно виновни за сегашния цикъл от банкрути, макар заедно с бившият си шеф Алън Грийнспан да го създадоха с безумното печатане на пари...Ф[3]

Какво всъщност се случи преди 100 години?

На 22 ноември 1910 г. сенаторът Нелсън Олдрич, помощник-секретарят на Министерството на финансите Пайът Ендрю и петима водещи американски банкери, които представлявали финансовия елит на Западния свят и под чието разпореждане се намирала около една четвърт от световния паричен поток, пристигат тайно в "Клуб Хотел" на крайбрежния остров Джекил, щата Джорджия, за да обсъждат състоянието на паричната и банковата система. От конспиративни съображения присъстващите се обръщат един към друг с малките си имена. Ето как медиите впоследствие описват мероприятието:
"Под прикритието на нощта най-големите банкери се измъкват от Ню Йорк тайно, с частен железопътен вагон, пътуват стотици мили на юг, промъкват се на изолиран остров, живеят там в условията на пълна секретност, без да си назовават фамилиите, да не би прислугата да ги идентифицира и разкрие пред света тази изключително странна, конспиративна експедиция в историята на американските финанси..."[4]
На тайното съвещание е съставен доклад, който сенаторът Олдрич трябвало да внесе в Конгреса. Под предлог, че се вземат мерки срещу финансовата нестабилност докладът предлага създаването на специален орган, който да регулира финансовата дейност. Нищо лошо. Всяка стопанска дейност трябва да се ръководи от общи принципи - задължителни за всички, да се регламентира и регулира, което от само себе си вече е индикатор, а и признание, че няма нищо общо с "невидимата ръка на пазара". Докладът на Олдрич обаче е първата стъпка към необявената крайна цел: Паричния тръст, доминиран от Дж. П. Морган и банкерите, участници в срещата, да получи концесия за печатане на пари.
"Историята не познава толкова изкусно манипулирано мероприятие като опита да се създаде по измамен начин организация за контрол на парите, предлагана с проекта на Олдрич... Големият паричен тръст - този най-голям от всички гигантски октоподи - с ненаситната си чудовищна алчност пуска потайно своите пипала, за да стегне във вечно робство цялото човечество", предупреждава Линдберг. [5]
Авторитетното списание "Харпър" също алармира: "Олдрич се опитва да сътвори един банков и паричен закон - най-зловещата заплаха за благосъстоянието на американския народ".[6]
Битката в Конгреса е яростна, но неравностойна. От едната страна са защитниците на конституционните права на американските граждани - конгресменът Чарлз Линдберг, подкрепян от социалиста Юджийн Дебс - лидер на синдикатите, републиканецът Робърт Ла Фолет - отявлен критик на нарастващото влияние на корпорациите във властта и част от независимата преса; от другата страна е цялата корпоративна машина на властта ведно с обслужващите печатни издания, дирижирани и щедро заплащани от Паричния тръст - този най-голям и най-чудовищен от всички октоподи.
Предупрежденията на донкихотовците обаче са заглушени от мощно режисираните акорди на октопода. Публиката била държана в състояние на непрекъснат стрес от евентуално повторение на кризата от 1907 г., докато новият орган - бъдещият Федерален резерв - бил представян като "регулатор" и "страж" срещу нови финансови бедствия. Отделни възражения, че новият орган трябва да бъде държавен, а не частен, че пускането в обръщение на парични знаци трябва да бъде изключително право на държавата, били отклонени и Конгресът пристъпил към гласуване.
На 22 декември 1913 г. Линдберг прави поредния отчаян опит да възпре пагубното решение. В пламенна реч пред Камарата на представителите той заявява: "Това, което се прави с паричната система, е най-голямото престъпление на Конгреса. Със закона за Федералния резерв се извършва най-ужасното законодателно престъпление на всички времена".[7]
Дебатите в Конгреса обаче се претупват. Отделни предложения за поправки на закона грижливо се отклоняват. Така приключва замисълът, заченат на остров Джекил преди 100 години. За първи път в световната история правителство на суверенна държава абдикира от конституционното си задължение да емитира парични знаци и прехвърля това свое задължение на частна корпорация, наречена Федерална резервна система. На практика банките от "приятелския кръг" на Паричния тръст получават машина за печатане на пари, която могат да пускат и спират в желания за тях момент. По такъв начин със Закона за Федералния резерв се полага научната основа за създаването на кризи. Малцина разбирали обаче какъв преврат се извършва в историята на човечеството с приемането на този акт.

Линдберг срещу властта на капитала

Чарлз Aвгуст Линдберг Старши (1859-1924 г.) е син на шведски емигранти. Завършва право в Мичиганския университет и става адвокат. През 1906 г. е избран в Камарата на представителите от Републиканската партия. Преизбиран е четири мандата. Извън тесния кръг на академичните среди малцина знаят, че в своето време Линдберг Старши е бил забележителна личност, вероятно най-радикалният политик, избиран някога в Конгреса на САЩ. Оригинален творец и мислител, проникновен юрист, самороден икономист, той е автор на радикални произведения, в които доразвива и изпълва със съдържание икономическите идеи на Джеферсън и Линкълн. Идейните му възгледи постепенно еволюират и се доближават до тези на Юджийн Дебс.[8] "Онези, които критикуват социалистите, не знаят фундаменталния принцип на социализма. Само лицемерите и невежите клеветят социалистите. Никой, който е изучавал социализма, не може да отрече, че той има програма, която, ако се приложи на практика, ще изчисти света от мизерията и деградацията"[9], заявява Линдберг. В Америка прогресивните сили са запленени от Руската революция, но смятат, че икономическата демокрация може да дойде като резултат от постигане на необходимата критична маса народно единство, за да може да се извършат революционни реформи. Впрочем икономическата демокрация е единствената според тях истинска демокрация.
Заради смелата си антивоенна позиция през 1918 г. Линдберг е отлъчен от Републиканската партия. През същата година той става един от основателите на Фермерско-работническата партия на Минесота, която двукратно в своята история - през 1923-1924 г. и през 1936-1939 г. - участва в единен фронт с Комунистическата партия на САЩ.
В своите речи и в книгите си Линдберг прави убедителен анализ на ролята на парите в капиталистическия свят. Според него най-голямото от всички социални злини са прекомерната лихва, дивидентът и наемите, налагани от онези, които контролират централизирания капитал. Сдружаването в процеса на натрупване на богатството, известно като тръстове, е логичната последица от геометричната прогресия на лихви, дивиденти и наеми - плодове на тежкия труд на хората, но присвоявани от онези, които държат богатството, и които с благословията на властта са си присвоили привилегията да облагат хората.
Днес идеите му търпят своеобразно възраждане на Запад. Все повече академици, публицисти, поддръжници на прогресивното движение на Америка се обръщат към интелектуалното наследство на Линдберг, търсейки отговор на въпроса как да работят заедно за премахване на институциите, които се стремят да увековечат феодалните привилегии на свръхбогатите. Все повече анализатори и изследователи започват да разбират, че финансовите кризи, както и всички кризи на съвременния капитализъм, не са стихийно явление - резултат от невидимата ръка на пазара, а внимателно се планират и организират. Целта е по-нататъшна концентрация на финансовия капитал във все по-малко ръце, което недвусмислено навежда на извода за стремеж към световно господство на кръговете, в чиито ръце е концентриран капиталът. Tова са банките на Федералния резерв и свързаните с тях петролни магнати и корпорации на военно-промишления комплекс. Тенденцията е особено отчетлива след края на Втората световна война. Не е пресилено твърдението, следователно, когато отделни автори определят Федералния резерв като банков картел и инструмент за война и тоталитаризъм.[10]
------------------

[1] LINDBERGH, Charles Augustus (1913) Banking and Currency and The Money Trust, National Capital Press, Washington, D.C., p. 93.
[2] LINDBERGH, Charles Augustus (1923) The Economic Pinch, Dorrance & Co., Inc., Philadelphia, 249 pр.
[3] The Fed at Jekyll Island: 100 Years Later, TheyТre Baaack!: Powerрoint Paradise, November 3, 2010.
[4] Current Opinion, December, 1916, p. 382.
[5] LINDBERGH (1913) pp. 92-98.
[6] HarperТs Weekly, May 7, 1910.
[7] LINDBERGH (1913) pp. 92-98.
[8] Юджийн Дебс (1855-1926) - социалист и синдикален лидер. Кандидатурата му за президент на САЩ се издига от Социалистическата партия пет пъти. През 1918 г. е осъден на 10 г. затвор за антивоенна дейност.
[9] NEUBERGER, Richard (1937) Esquire Magazine, March;  вж. също: LINDBERGH (1934), р. 159.
[10] Edward Griffin (1994) The Creature from Jekyll Island.