И в България въвеждат състрадателно лечение
От МЗ очакват паралелният износ на лекарства значително да намалее, увеличават щата на ИАЛ с 20 души
След като преди месец МЗ бе осъдено за липса на законова уредба за прилагане на т.нар. състрадателно лечение, законопроект за изменение допълнение на Закона за лекарствените продукти в уманната медицина ще запълни тази празнота. Това стана ясно от думите на зам.-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева, която представи проекта. Тя обясни, че състрадателната употреба на лекарства не е палиативна терапия. Става въпрос за иновативни медикаменти, за които периодът на клинично изпитване е приключил и е ясен ефектът от приложението им, но чакат разрешение за употреба и цена, поради което все още не са пазара. Най-често от такива лекарства имат нужда онкоболни, но поради липсата на закон, много българи са изпускали шанса си за лечение. С приемането на промените в Закона, занапред българските пациенти ще могат да получават състрадателно лечение. То ще бъде напълно безплатно за болните, тъй като стойността на медикаментите ще поемат фирмите производители на иновативните молекули. Европейското законодателство позволява състрадателно лечение вече над 10 години. През това време българи с рак подаваха жалби в Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу държавата, лишила ги от последната надежда за лечение. Както ДУМА вече писа, проектозаконът прави опит да бъде ограничен паралелният износ на лекарства, заради който често пациенти остават без животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти. Проектът предвижда създаването на Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Той трябва да изготви списък на наблюдавани медикаменти, за които е регистриран недостиг в страната. Търговците, които планират износ на лекарства от списъка, трябва да уведомят ИАЛ за намеренията си. Ако до 5 дни от постъпване на уведомлението ИАЛ не издаде заповед за ограничаване на износа, той може да бъде осъществен. От мотивите към законопроекта става ясно, че ИАЛ ще може да забранява износа на лекарство "само в случаите, когато на базата на извършен анализ се установи, че съществува липса или недостиг от съответния лекарствен продукт на територията на Република България". За въпросния анализ ще се ползват данни от притежателите на разрешения за употреба, търговците на едро, НЗОК, МЗ, БФС, РЗИ и др. До въвеждането на единна електронна система в здравеопазването обаче въпросното наблюдение ще става по-бавно. Очаква се щатът в ИАЛ да бъде увеличен с 20 души. В страните от ЕС паралелният износ на лекарствата е в рамките на 5-8%, но у нас той е над 50%, подчерта Нейчева. Очаква се паралелният износ на лекарства от страната да падне до 10% след влизането в сила на поправките в Закона. ДУМА припомня, че първият сериозен опит да бъде ограничен паралелният износ бе направен в началото на 2014 г. по предложение на депутатите от БСП и ДПС д-р Емил Райнов и д-р Нигяр Джафер и задължаваше търговците да уведомяват ИАЛ за планиран износ. Въпреки ветото на президента Плевнелиев, мотивирал се, че законът ограничава свободната търговия, Народното събрание прие поправките, но депутатите от ГЕРБ ги атакуваха в Конституционния съд, а той ги отмени през 2015 г. и българските пациенти продължиха да остават без лекарства. Нейчева увери, че този път законопроектът е "нотифициран от ЕК и от Конституционния съд". Тя поясни, че сега предложеният механизъм е съобразен с решението на КС от януари 2015 г. и е допустимо пропорционално ограничаване на свободната търговия, когато това налага опазването на здравето и живота на гражданите. Не е нормално във вторник в страната да влезе в предостатъчни количества едно лекарство, а в сряда то да е изчерпано, коментира зам.-министърът. Както неведнъж е писала ДУМА, подобни режими въведоха през последните години Словакия, Португалия, Гърция и др. страни от ЕС. Паралелният износ е напълно законна търговия и се прилага, когато стоката (в случая - лекарство) в една европейска страна е с по-ниски цени от други. Единствените потърпевши са гражданите (болните) от страната износител, за които тя не достига или липсва. Друга важна промяна касае извършването на дарение на медикаменти. Съгласувателният режим с ИАЛ, от страна на заявителите, се заменя с уведомителен, като това значително ще съкрати сроковете, в които дарени медикаменти ще достигат до лечебните заведения.