Хаотичната фискална политика

Европейската комисия на 13.07.2010 г. започна наказателни процедури заради прекомерен бюджетен дефицит срещу България, Дания, Кипър и Финландия. Това решение бе взето на срещата на Екофин (Съвета на финансовите министри на 27-те страни). В нея взе участие и българският им колега Симеон Дянков, но реакция от негова страна нямаше, а отново бодряшки обещания за светло бъдеще и предстоящо излизане от кризата. По този начин България се присъедини към 24-те държави  членки на ЕС, срещу които е започната процедура по свръхдефицит. Засега само 3 страни от ЕС - Люксембург, Швеция и Естония, успяха за 2009 г. да ограничат дефицита в публичните си финанси под изискуемите от Пакта за стабилност 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Нещо повече

шведската икономика е нараснала с цели 3,6%

през второто тримесечие на 2010 г., а финансовият й министър Андерс Борг се утвърди като най-успешния сред колегите си в Европа. Европейската комисия наскоро публикува комюнике, в което настоява за засилване на икономическия надзор над отделните страни в ЕС. Според комисаря за икономически и парични въпроси Оли Рен в момент, когато крехкото възстановяване на икономиките на съюза вече е факт, правилата за фискална дисциплина трябва да се прилагат още по-непреклонно. Това са повече от ясни индикации, че бюджетната разпуснатост няма да се толерира и може да има значителни последици под формата на парични и други санкции. Всичко това трябва да накара настоящото, пък и бъдещите български правителства да се замислят по-сериозно при подготвянето на годишните бюджети и при тяхното изпълнение. За да не станем отново свидетели на това, което се случи през 2009 г. и 2010 г.- ревизия на бюджетни данни (2009 г.), ревизия на държавния бюджет (2010 г.), процедура по свръхдефицит и предстояща проверка на бюджетната ни статистика от ЕС и Евростат.
Българското правителство ще бъде подложено на още една унизителна процедура от ЕК в Брюксел. То не се вслушваше през есента на 2009 г. на призивите на опозицията от Коалиция за България и на редица независими икономически наблюдатели, че дефицитът ще "лъсне" през пролетта и ще бъде засечен от Евростат, но тогава

нашият финансов министър "гонеше"

влизане във валутния механизъм ЕRM II, за да се похвали един ден, като се върне отново в Световната банка, че това е станало по негово време. Дори нещо повече, тогава той ни обещаваше влизане в еврозоната през 2012 г., което бе наивно и по-скоро будеше смях в ЕЦБ и ЕК. През септември 2010 г. у нас пристига и мисия на Евростат, която трябва да установи на какво се дължи неточното бюджетно планиране у нас и най-вече защо са големите разминавания в "прогнозните и отчетни данни за бюджета на правителството ни. То безпрецедентно актуализира през юли Бюджет 2010 при 4,8% дефицит, докато през декември 2009 г.

бе приет Бюджет 2010 с 0,6 %" дефицит

Актуализацията на Бюджет 2010 в средата на годината поставя доста въпросителни. Може би най-голямата въпросителна е дали правителството ще удържи дефицита, който макар и огромен все пак би гарантирал в някаква степен следващата година. Все още е налице вероятност да има още една актуализация на Бюджет 2010, ако правителството не подобри събираемостта на приходите, от една страна, или ако не приложи по-ефективен контрол върху разходите. Подобна актуализация може да се размине, ако правителството приложи тактиката от 2009 г. и част от текущите разходи за тази година бъдат прехвърлени за следващата 2011 г. Налице е сериозен риск да не постъпят в Бюджет 2010 поне 2,5 млрд., а при оптимистичен вариант - към 3 млрд., което поставя извънредно лоша основа и следващата финансова година. При прехвърлянето им за догодина се обричат цели сектори на вегетиране.
С погрешните си антикризисни мерки българското правителство задълбочи икономическата криза в страната, което е визирано в доклада на Виенския институт за международни икономически изследвания в най-новото си проучване на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. Може би за първи път е толкова категорична оценката на външни анализатори, които считат, че предвид погрешните си антикризисни действия българското правителство е задълбочило и удължило ефекта на глобалната финансова и икономическа криза у нас. Според експертите на института, докато през първото тримесечие на годината по-голямата част от европейските страни са започнали да загърбват кризата, българският БВП е спаднал с 3,6% в сравнение със същия период на 2009 година. Това развитие на нещата е запратило България на едно от последните места в Европа. Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната, смятат икономистите във Виена. Налице е безсмислена стратегия срещу кризата, осъществявана досега от българското правителство, което от встъпването си в длъжност през юли 2009 г. насам не е представило реалистична стратегия и политика за справяне с кризата. Единствената

ясно изразена цел на кабинета

е била влизането в ERM II или т.нар. еврочакалня, което е една, според Виенския институт, нереалистична цел, обявена в неподходящо време. Друга ирационална стъпка на правителството е задържането на бюджетни плащания, особено към фирми, работещи по държавни поръчки. Това е предизвикало прекалено силно охлаждане на българската икономика и вреди както на икономическата дейност в страната, така и на доверието на инвеститорите. В същото време през тази година българското правителство на практика е изоставило първоначално обявената си стриктна данъчна политика и я е заменило с "разточително популистко харчене". Неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика. В случай че погрешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната. Премиерът неотдавна в предаването "Панорама" на БНТ омаловажи тези добронамерени предупреждения, като каза, че те са в резултат на предприетите мерки от правителството срещу австрийския концерн EVN?!
Независимо от бодряшките изказвания на Симеон Дянков, че излизаме от кризата, брутният вътрешен продукт на страната в периода април - юни спрямо второто тримесечие на м.г. бележи нов спад от 1,5 на сто. Националният статистически институт обаче също в стил "Дянков" прави прогноза, че има голяма вероятност България да е поела към стопанско възстановяване. Но се пита как - като регистрира спад на БВП?
За сметка на спада на БВП България е на трето място сред 37 страни

по обем на сенчестата икономика

През тази година тя заема около 37% от БВП, сочат данни от изследване на икономиста Фридрих Шнайдер от университета в Линц, Австрия, цитирани от списание "Икономист". Неговото проучване показва, че на първо място сред изследваните държави е Латвия, чиято сенчеста икономика през тази година се очаква да надвиши 40% от БВП. На второ място е Естония с подобен дял на скритата икономика. След нас на четвърто и пето място са съседките ни - Турция и Гърция, следвани от Италия. Никого не радва фактът, че не оглавяваме негативната класация по сива икономика в ЕС, тъй като е известно, че в цели сектори на българската икономика (хлебопроизводство, цигарената и винената индустрии и т.н.) преобладават плащанията под масата или кеш и на ръка. Факт е, че НАП и Агенция "Митници" не са в състояние да съберат голяма част от приходите за фиска, а контрабандата, особено на цигари, алкохолни напитки и горива - процъфтява.
Предвид големия процент на "сивия сектор" у нас и "дупката" в търговския и платежния ни баланс България в началото на юли 2010 г. бе поставена от независими експерти от изследователски институти на 10-о място в списъка на държавите, застрашени от фалит. Едва ли е утешение, че нашата южна съседка Гърция е втора, а северната ни съседка Румъния е осма в него. Логичен е въпросът защо, като имаме един от най-ниските размери в ЕС на държавен дълг (около 15%), сме в челото на тази класация? Вероятно международните финансови институции и ЕК не са безразлични, че в средата на годината у нас се прави безпрецедентна актуализация на бюджета, която е първата след 1.07.1997 г., когато бе въведен валутният борд.
  Предвид неблагоприятните перспективи пред българската икономика и генериращия все повече разходи публичен сектор вече със значителна доза вероятност може да се твърди, че през зимата или пролетта на 2011 г. България ще е принудена да сключи финансово споразумение с МВФ, от което ще произтекат редица негативни последици, които гражданите на Гърция и Румъния изпитаха през пролетта на 2010 г. И в двете държави бяха намалени пенсии и заплати. В Румъния бе предложен и 16% данък дори на пенсиите. И българският данъкоплатец го чакат сурови рестрикции. На него вече му обещаха през лятото на тази година, че до 2012 г. заплатите в бюджетната сфера и пенсиите на 2,8 млн. пенсионери ще бъдат "замразени", а ако дойде у нас мисия на МВФ, се очаква драстично допълнително

орязване на разходите за образование

култура, наука и общините. Вероятно ще се посегне и на разходите за вътрешна сигурност и отбрана, които бяха т.нар. свещени крави. Не е изключено и увеличение на някои данъци. Всъщност това тихомълком става и сега, тъй като в НС бюджетната комисия вече прие на първо четене 2-процентното облагане на застрахователните премии. Вероятно ще бъде вдигната най-малко с 2%, а по-вероятно с 3-5% ставката по ДДС. Тогава и малкото чуждестранни инвеститори, които са имали желание да вложат парите си у нас, ще "заобикалят" България.