Емил, Победителят...

Денят е 3 август 1944 г. Трима партизани са обградени в местността Черенец, недалеч от Кюстендил. Дали отново няма предателство? 800 жандармеристи и полицаи срещу трима! На виковете да се предадат отвръщат с куршуми. С точни изстрели Емил прикрива другарите си. Стоян Лудев почти успява да се изтегли, но вражи куршум го ранява и изпада в безсъзнание. Инквизират го, не издава никого. Преди да го доубият, му отрязват езика... Стоян Стоименов - другият партизанин, свършва патроните и взривява граната в себе си...
Емил остава сам. Към него полита бомба. Мигом я грабва и като митичен герой я запраща обратно. Втора, трета, четвърта... "Връщам ви бомбите, палачи!" В редиците на настръхналите жандари настъпва паника. Като опълченците на Шипка Емил ги бие със собствените им бомби. Както ги е биел и преди с пламенното си слово. С публицистиката си - по-мощна от бомбите на врага, заредена с огън, с нерва на деня, с гнева на потиснатите, но и с просветление и оптимизъм за бъдещия изход от борбата. Биел е врага и с организационния си талант, с умението да се изплъзва. Докато деветата бомба не избухва в ръцете му. Едва успява да напише прощални думи със собствената си кръв: "Смърт на фашизма..."
Кървавото писмо е продължение на цялостната му творческа дейност. През краткия си, но ярък живот, той пише с кръвта, която пулсира в сърцето му. Пише живо, образно, лаконично, на ясен и чист български език. Полемично и убедително, без всякаква помпозност и маниерничене. Вещо напипва пулса на времето, откликва на всичко прогресивно, атакува всичко ретроградно. Неуморно, умно, находчиво преодолява цензурата. И пише, не за да изтъкне себе си, а за да въоръжи читателя с правда. Като истински публицист-ботевец Емил поема от Ботев страстното перо и страшния, славния път към Балкана. Докато не го отнася деветата вълна...
Името му е Емил Шекерджийски. В родната Дупница го наричат Шекера. За другарите от ранните младежки години той е Романтикът. "Хората му даваха много имена, всяко беше характерно за него и никое не го изчерпваше", ще напише по-късно поетът Веселин Андреев. И наистина, в затвора е Неспокойният. В партизанския отряд - Оптимистът. В "черната рота" на шосето Стрелча-Копривщица, където е мобилизиран след началото на антисъветската война, неграмотните трудоваци - предимно турци - го наричат Гюнеш, което ще рече "Слънце". За повечето, които го познаваха, той си остана просто Емил. Пламенен и огнен, човечен и ласкав едновременно. Като произхода на името му: "огнен" от латински, "ласкав" от гръцки...
На журналистическото поприще Емил е от ученическите години. Името му е навсякъде: от школския вестник "Струя", през затворническия лист "Политзатворник", до "Младежки преглед", "Жар", "Студентска трибуна", "Заря" и "Литературен критик", издаван заедно с Никола Вапцаров.
Организационният му талант се проявява отрано сред еврейската младеж в работническия Ючбунар. Със слово и умение Емил успява да превърне читалище "Бялик" в крепост на прогресивната младеж. От 1934 г. е главен редактор на "Еврейски вести" (издаван и днес). Вестникът скоро става орган на трудовите евреи. Под негово влияние стотици евреи се включват по-късно в антифашистката съпротива. Навсякъде - в БОНСС, в РМС, сред българското студентство в Белград, в партизанския отряд, с включването на Емил се усеща подем.
Не унивай! - това е неговият принцип. Когато противникът разрушава, трябва да започваме отначало! Кипящ от енергия, винаги в движение, той действа, по-точно - сътворява. Същевременно е непримирим към слабостите, остро критикува и най-близките си, когато не полагат усилия да развият способностите си, когато се огъват пред трудностите. Неговият девиз е: "Няма непреодолими пречки".
В своята публицистика Емил черпи вдъхновение и аргументи от борбите за национално освобождение. Словото му от онези години излъчва и днес изключителна актуалност: "Танзиматът избута напред в държавната йерархия ония развалени елементи на обществото, които под името чорбаджии станаха най-верните прислужници на тиранията. Те бяха шпиони на официалната власт и често фанатизирани врагове на своето племе".
Чрез заветите на Левски Емил пропагандира правдата, дава на хората сила и упование, че диктатурата може да бъде съборена. Като Левски той е пословично честен. През ръцете му минават хиляди, но не заделя нито лев за себе си, въпреки бедстващото положение, в което често изпадат съпругата му Сибила и невръстните му синове Чавдар и Стефан. "Времето е в нас и ние сме във времето. То ни обръща и ние него обръщаме..." цитира откъса от писмото на Апостола до Панайот Хитов. И Емил прави генералния извод: "Хората могат да правят историята. Трябва само да овладеем законите й, да я направляваме така, че да служи на народа и на истината".
В "Левски за себе си" Емил подбира писмата на Апостола, подрежда ги съобразно потребностите на времето и над всяко от тях поставя ударни заглавия - истински революционни послания. Книгата се превръща в своеобразна програма за революционно действие, оръжие в борбата срещу диктатурата. Ще кажете абсолютно съвременно звучене? Така е било през годините на борбата срещу фашизма, така е и днес, когато слугите на неолиберализма се опитват да налагат нова диктатура, да ни оковат в ново глобално робство.
Ами статията му "Младото поколение и човечеството"? Емил алармира: "Днес 6-7 милиона младежи са регистрирани на трудовите борси. По официални данни на Международното бюро на труда към ОН. Но милиони момчета и момичета изобщо не са включени в тези цифри. Сред младежта расте престъпността. Довчера изпълнените със светли надежди юноши, днес поемат по пътя на грабежите, а девойките - пътя на проституцията..." Не е ли така и днес?
В брошурата "Как да се държим пред врага" Емил отново се обръща към младите хора:
"За какво се бориш ти? За право на труд, за свобода, за право на просвета, за право на любов, за политическо, икономическо и културно освобождение и развитие на народа, против войната, за мир и братство между народите.
За какво се бори буржоазията? За да запази богатствата, властта и възможностите за експлоатация... За твоето и на народа ни заробване, война и мрак, както е във фашистките и "демократическите" страни... Какви са бойните средства на буржоазията? Парите и властта, от които произтичат разнообразни средства за класово потисничество: войска, полиция, затвор, вестници, организации, подкупничество, провокатори..." 
И Емил съветва:
Не изпадай в паника!
Ориентирай се и прецени!
Съобразявай се със законите!
Понасяй мъжествено физическия тормоз, побоищата, инквизициите!
Бъди твърд!
Не се поддавай на заплахи!
Не се поддавай на обещания!
Не се поддавай на полицейски маневри!
Емил загина на 32 години. С крилатия лозунг на уста: "Смърт на фашизма!" Като хилядите смели борци! Само месец оставаше до победата. И струва ни се, най-точното име му даде писателят Борис Делчев: Победителят! Победителят, който не се завърна...


Величавият обелиск с петолъчна звезда, издигнат от признателния български народ. Не случайно местните хора наричат Черенец втора Шипка!

Мраморната плоча в подножието на обелиска.