Двойни стандарти и цинизъм

Велизар Енчев

В Деня за размисъл, 24 часа преди извънредните парламентарни избори, наблюдавахме церемония за официалното въвеждане в експлоатация на газовата връзка "Гърция-България".

В нарушение на Изборния кодекс, императивно повеляващ, че в този ден е забранена предизборната агитация под всякаква форма, в Националния дворец на културата обилно се лееше геополитическа пропаганда, което бе груба намеса в изборния процес.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен първа даде тон с тези думи: "Азербайджанският проект означава свобода. Свобода от зависимостта от руския газ... Европа трябва да се освободи от хватката на зависимостта от Русия..."

След нея този тон поде румънският премиер: "Русия създаде изкуствените дефицити на енергия... Европа трябва да се освободи от зависимостта си от руските горива..."

Но ако Фон дер Лайен и Николае Чука коментираха само "енергийната вина" на Москва, македонският президент Стево Пендаровски се изяви като "ястреб" и акцентира върху "руската агресия в Украйна".

Като финален оратор Радев бе по-въздържан от Пендаровски, но също хвърли съчки в "горещата тема" с определението "руската война в Украйна..."

Особено интригуващо бе, че сръбският президент Вучич, гръцкият премиер Мицотакис и румънският министър-председател Чука изтъкнаха заслугите на Бойко Борисов и Кирил Петков за конектора. Което бе чиста проба 

предизборна агитация в полза на ГЕРБ и ПП

От друга страна, тримата дипломатично уязвиха Радев, оспорвайки желанието му да изпъкне като най-заслужил за строежа на "гръцката връзка".  

Питам се обаче дали часове преди избори е възможен подобен форум в Букурещ, Скопие, Белград, Атина и родината на Фон дер Лайен? Форум, агресивно облъчващ електората на страната домакин с целенасочени внушения. 

Досега по света не е имало и едва ли ще има такъв скандал: часове преди избори в столицата на една страна да има международна среща на високо ниво, от която се отправят геополитически послания с вътрешен адрес - избирателите в тази държава.  

Очевидно е! Президентът Радев съзнателно избра най-неудачния ден за подобна церемония по две причини: за да повлияе на резултатите от изборите в полза на десните формации и за да демонстрира 

евроатлантическата си лоялност

Ако второто е разбираемо за един "натовски генерал", първото е недопустимо.

Странно бе отсъствието на турския президент Ердоган. Не е ясно дали е бил поканен от Радев или е отказал да присъства на церемонията. Но имайки предвид ключовото значение на Турция за газовите трасета в региона, последното е почти изключено.

Добавим ли изключително тесните икономически, енергийни и военни връзки между президентите на Турция и Азербайджан, несериозно е в НДК да присъства Илхам Алиев, а да отсъства най-близкият му регионален партньор.

Затова е интересно ще има ли реакция на Анкара и каква ще е тя, ако наистина държавният ни глава е пропуснал да изпрати покана на турския си колега.

Заобикаляйки територията на Русия, Трансанадолският газопровод TANAP пренася газ от Азербайджан към Турция, Гърция и Европа. Затова е странно, че турският президент не участва в софийската церемония по въвеждането в експлоатация на газовата връзка "Гърция-България".

И друг парадокс беляза софийската газова среща. По ирония на съдбата посрещнахме с държавни почести президент на страна, която преди десетина дни 

погази устава на ООН и нападна Армения

Нападение, порицано от председателката на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси. 

"Силно осъждаме незаконните и смъртоносни атаки на Азербайджан срещу арменската територия, отнели живота на над 200 души. В Конгреса ние държим Турция отговорна, както и Азербайджан, за конфликта в Нагорни Карабах...", каза Пелоси в Ереван.

Но в София домакинът Радев и шефът на ЕК дружески се здрависаха и щастливо усмихнати се снимаха с Илхам Алиев. Така си затвориха очите за агресията на Азербайджан и не упрекнаха действията на Алиев срещу Армения, както заклеймиха военната операция на Путин в Украйна. 

Вероятно за тях азерската агресия е хуманитарна акция по стандартите на ООН, а убитите арменци са "неизбежни щети" по пътя към мира. Нищо ново под слънцето. През март 2003-а ООН абдикира от своя устав и британско-американската коалиция нападна Ирак заради петрола, през октомври 2022-а ЕС опрости греховете на Баку заради газа

Нека припомним какво се случи през съдбоносната 2003-та, когато бе погребано международното право: САЩ и Великобритания извършиха агресия срещу Ирак, при това без валидна резолюция на Съвета за сигурност на ООН. И превърнаха страната в гробище с костите на 200 000 жертви на кървавата операция "Шок и ужас".

Тогава НАТО изпадна в безтегловност заради отказа на "Старата Европа" (Франция и Германия) да изпрати войски в Ирак, докато новоприетите членки в пакта от "Новата Европа" ентусиазирано подкрепиха военната операция.

Войната продължи месец и постигна само една от двете си цели - свалянето на Саддам Хюсеин. Съюзниците не откриха нито запаси от оръжия за масово унищожение, нито лаборатории за тяхното произвеждане, което хвърли петно върху участвалите в агресията. 

С действията си в Ирак САЩ и партньорите им отвориха вратите на ада в Близкия изток, погълнал цветущи дотогава държави като Тунис, Либия и Сирия.

НАТО носи своята отговорност 

и за агресията срещу Либия, извършена от Франция и Великобритания и подкрепена от ВМФ на САЩ в Средиземно море. Резултатът е налице - след като падна либийската преграда пред бежанците от Северна Африка, стотици хиляди дебаркираха в Италия. Така пактът докара тероризма в Европа, за което приживе многократно предупреждаваше зверски екзекутираният либийски лидер Муамар Кадафи.  

Само пет години след драмата на Ирак президентът Джордж Буш, държавният му секретар Колин Пауъл и британският премиер Тони Блеър си посипаха главата с пепел заради иракската авантюра, оправдавайки я с "погрешна разузнавателна информация за химическите оръжия на Саддам Хюсеин".

На 1 октомври 2022-ра гледаме софийската снимка на Урсула фон дер Лайен, Илхан Алиев и лоялната им компания от президенти и премиери в НДК. И неизбежно си спомняме идентичен кадър от март 2003-та, когато около Големия брат раболепно стоят васалите от "Новата Европа".

В София наистина гастролира театърът на двойните евроатлантически стандарти и геополитическия цинизъм.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.