Долу ръцете от децата!
/ брой: 170
Тези дни излезе заглавие на статийка в столичен вестник, в която се пита дали "вашият тийнейджър" работи през лятото. В четивото надълго се обяснява колко е добре да се наемат тийнейджъри 15-16-годишни във фирми, страдащи от недостиг на работна ръка. Авторът, някакъв икономист, без никакви угризения призовава "дупките" на работодателите да се запълнят с деца по смисъла на ООН. Същият "писател" се опитва да убеждава, че едва ли не трудът ще направи децата още по-добри. Трогателно до сълзи!
Ако не познавахме до болка българския бизнес и неговите апологети може би щяхме да повярваме. Интересното е, че продължават да не обвързват недостига на работна ръка с ниските заплати, които предлагат, и лошите условия на труд. Затова нямат работна ръка. Чрез ниски заплати бизнесът може да наема само нискоквалифицирани работници - там е заровено кучето. Квалифицираните избират да продават силата си извън родината или при добри пазарни условия у нас. След мързеливите родители дойде ред и на лентяите деца. Затова днес за тях е написаното.
Преди доста години в Народното събрание Анастасия Мозер внесе закон да се легитимира наемането на деца от 10-годишна възраст. Аргументите й бяха също сълзливи - за това как щели да помагат в семейните си фирми. Слава богу, че тогава в НС имаше достатъчен брой глави, за да разберат, че това връща България в отношения от ХІХ век. Днес един иска да заобиколи Кодекса на труда, който позволява при ред ясни условия наемане на непълнолетни, и пак сипе лъжливи твърдения. И той се опитва да върне развитието на България към периоди с експлоатация на деца. И ако наистина въпросният се интересува къде са децата през лятото, можем да му кажем бързо - във ваканция. А през останалото време - в училище. Защото техните родители не искат те да станат неквалифицирани роби в нечия болна глава. Напук на алчния бизнес.