Честит празник, Маестро!

Един от стълбовете на нашата музикална култура, талантливият диригент и педагог Емил Янев, навърши 80 години. А че е стълб, това личи не само от гигантския му ръст, но и от гигантската му творческа и организационна дейност: диригент на забележителни формации, между които хоровете "Георги Кирков", "Трудова песен", "Септемврийци", "Колегиум Музикум Банкя", "Христина Морфова", председател на "Балкански хоров форум"; президент на "Федерация на хоровете на Европейския съюз"; председател на сдружение "Вива ла музика"; методист и преподавател; автор на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации у нас и в чужбина.
Емил Янев е и обаятелен разказвач. Неговите очерци за известни български музиканти са написани с талантливо перо, което сродява маестрото с майсторството на изящното слово. Със "Скици с разноцветна креда" той създава цялостна антология на най-забележителните хорови диригенти. В "Неизвестно за известни български музиканти" проф. Янев продължава това свое дело със сказки за най-изтъкнатите български симфонични диригенти и изпълнители на духови и ударни инструменти, проследява средата, в която израстват и се развиват тези забележителни музиканти, за да стигнат до триумфалните си шествия по международните сцени.  С "Хоровете на България" (1969 г., на френски език), "Учебник по хорознание" (1985 г., изд. Koorkunde, Холандия), "Bulgarian Choral Art" (1988 г., US International Choral Bulletin), както и двуезичната реализация на български и на английски на "Скиците..." демонстрира визията си за потребност от популяризиране на българското музикално изкуство, на българската култура отвъд пределите на родината. А че имаме какво да кажем на чужденците, е повече от очевидно.
Обемистите изследвания на Емил Янев не са просто възхвала на българското музикално изкуство. В творческите изяви на нашите диригенти и изпълнители той вижда празници на музиката, чрез тях се стреми да изтръгне от музикалната култура дилетантството и лошия вкус.
Същевременно авторът не скрива огорчението си от отношението на днешни и предишни администратори спрямо най-изявени музикални дейци. Нашите "колтурни" чиновници много бързо забравят приноса на творците, техните национални постижения, заслугите им за развитието на българското музикално изкуство и популяризирането му зад граница, и бързат да ги пенсионират. Така в разцвета на творческите им сили "освободени" от длъжност поради "некои съображения", "решения по целесъобразност" или поради "пенсиониране" се оказват диригентите Саша Попов, Асен Найденов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов... А това са блестящи музиканти, олицетворение на артистичен талант, личности с богата култура, духовни аристократи, които не понасят пълзящата посредственост и се опитват да воюват с "мелниците" на човешкото равнодушие и чиновническо бездушие.
Същите тези "пенсионирани" талантливи музиканти са приети възторжено навън: Саша Попов става първият български диригент, гастролирал в САЩ; Асен Найденов - в санктпетербургския Малий театр и в московския Болшой театр; Атанас Маргаритов през 70-те години става музикален директор и главен диригент на операта в Гант, Белгия, след 1982 г. е музикален директор и главен диригент в Дижон, Франция; Руслан Райчев през 70-те години е генерал-мюзик директор в Шлезвиг Холщайн, в началото на 90-те години е генерал-мюзик директор в гр. Шверин, след "пенсионирането" му немските импресарски дирекции го наемат като диригент, оценявайки високо неговата универсалност; Димитър Манолов в продължение на десетилетия триумфира в Колумбия...
Публична тайна е, че "освобождаването" се прави през последните години с особено усърдие от никому неизвестни администратори, присламчени на ясла към ведомството на културата. Българските културни постижения се намушкват под рафта, отдават се на забвение, подлагат се на унижение и унищожение от "овластените неразбиращи". Властта нехае за изработването на дългосрочна балансирана прагматична стратегия за развитието на българската култура и образование. Управленският хаос в духовната сфера е оценка за реалното състояние в ръководството на духовната сфера на страната, което и понастоящем е нейно перманентно състояние.
В подготвения за печат "Романът на един живот" юбилярът разказва за себе си: "Израснах в семейство на интелектуалци - обичливи хора, които направиха всичко, според техните сили и възможности, децата им да станат "човеци"."
През 1945 г., едва 12-годишен, получава първото официално признание, че е "мъж". Ето как е станало това:
"Понеже растях едър, детският купон, който получавах за дрехи, не достигаше, за да бъда облечен както подобава. Майка ми трябваше да преправя стари таткови дрехи, но всичко беше палиативно. Един ден, изнервена от безсилието си, тя ме заведе при градския комисар, който раздаваше купоните. Търпеливо изчакахме голямата "опашка" и когато дойде нашият ред, влязохме при комисаря.
- Какво искате? - попита строго той.
- Доведох сина си, за да видите колко е порасъл и да му дадете мъжки купон за дрехи, за да мога да го обличам, изрецитира на един дъх майка ми своята просба.
Комисарят - бащата на бъдещата известна оперна дива Райна Кабаиванска - започна внимателно да ме оглежда от главата до петите, замисли се за кратко и отсече:
- Дайте купона му!
Докато майка ми подаваше листчето, той извади от чекмеджето на бюрото си един печат, с който нанесе на купона ми многократно заветната думичка "мъж", "мъж", "мъж"!..."
"Мъжкото" у Емил Янев се проявява вече 80 години. И в отстояването на позиции, и в отношението към изкуството, и в отношението към нежния пол: "Думата "музика" е от женски род, тя обича да бъде ухажвана и галена, а не блъскана и удряна! Нима е възможно диригентът да използва хипертрофирана мануалност, а звучността на оркестъра или хора да бъде благородна?"
Нека завърша с няколко цитата на Емил Янев, превърнали се в сентенции:
"Някои хора стават лидери насила, други - по стечение на обстоятелствата, а диригентите - по професионална необходимост..."
"Дали пък не е възможно Алберт Айнщайн - голям почитател на музикалното изкуство и сам изкусен цигулар - да е достигнал до гениалната си идея за относителността благодарение на изкуството?"
"От появяването на хомо сапиенса музиката винаги е служила за консолидация между хората, за подобряване на човешкия духовен комфорт."
Честит юбилей, Маестро!